Решение № 190 от 07.03.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1014/2021
- Вид
- Решение № 190
- Подписан
- 07.03.2022
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 301 · Наказателен кодекс
- чл. 302 · Наказателен кодекс
- чл. 321, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 190 гр. Бургас, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова в присъствието на прокурора Г. Ст. Ил. като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100501014 по описа за 2021 година
С Решение № 660568 от 06.04.2021г., постановено по гр. дело № 6146/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на П. Р. П. сумата от 8 000 лева, от която сума 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК в хода на производството по досъдебното производство № 55/215г. на СО – СП пр. пр. 534/2015г. по описа на Специализирана прокуратура, прекратено спрямо П. Р. П. с постановление от 22.12.2017г. на Прокурор от специализираната прокуратура, както и сума в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатеното за защита по досъдебно производство № 55/215г. на СО – СП , пр. пр. 534/2015г. по описа на Специализираната прокуратура адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва за забава върху горните суми от 30.10.2017г. до окончателното им изплащане. С цитираното решение е отхвърлен иска за заплащане на неимуществени вреди за горницата над 1 уважения размер от 5 000 лева до пълния заявен размер от 10 000 лева, ведно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху отхвърлената част и тази в периода от 28.12.2017г. до 29.12.2017г. включително.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
1 № 273112/23.04.2021г. по описа на Районен съд – Бургас от Прокуратурата на Република България, с която се претендира да бъде отменено изцяло атакуваното първоинстанционно решение, а в случай, че въззивната инстанция счете, че предявеният иск е основателен, то да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, които с оглед залегналите в чл. 52 от ЗЗД принципи и константна съдебна практика се явяват завишени. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът в решението си е посочил, че по делото не са налични доказателства за това кога точно е било повдигнато обвинение на ищеца, нито за момента, от който прокурорският акт за прекратяване на делото е придобил стабилитет. В жалбата се посочва, че липсват и доказателства за момента на задържане на лицето и периода на действие на взетата мярка за неотклонение спрямо него. В жалбата се посочва, че липсата на мотиви, обосноваващи размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди и начина, по който то е формирано, както и съотнасянето му с принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД произтича от доказателствения дефицит. В жалбата се посочва, че от ангажираните от ищеца доказателства не може да се направи категоричен и единствено възможен извод за реално претърпени вреди и че същите са пряка и непосредствена последица от конкретната дейност на Прокуратурата, свързана с това дело.
Не се отправят искания по доказателствата пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – П. Р. П. не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на претенцията.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
2
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – П.П. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна и следва да бъде постановен съдебен акт в този смисъл.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от П. Р. П. против Прокуратурата на Република България, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на П.П. следните суми – сума в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди – разноски в досъдебното производство № 55/2015г. по описа на Специализираната прокуратура, както и сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания от отрицателно въздействие върху психиката и личността на П.П. в качеството му на обвиняем в цитираното досъдебно производство, ведно със законната лихва от 28.12.2017г. до окончателното им изплащане. В исковата молба се посочва, че по време на повдигнатото му обвинение П.П. се е чувствал привлечен несправедливо в качеството му на обвиняем в извършване на престъпна деятелност, като впоследствие досъдебното производство е било прекратено с прокурорско постановление, изпитвал е неудобство и смущение от повдигнатото му обвинение. В исковата молба се посочва, че ищецът се е чувствал несигурен и притеснен, че може да бъде осъден за престъпление, което не е извършил, цялото досъдебно производство се е отразило негативно и на социалното му общуване и на отношенията му със семейството му.
В отговора на исковата молба се посочва, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан и неоснователен, тъй като изложените обстоятелства в исковата молба сочат на едни обичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство, които не са причинили неимуществени вреди. По отношение на претенцията за имуществени вреди се сочи, че претендираните вреди не са конкретизирани.
Предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен служебно да провери валидността и допустимостта на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В тази връзка настоящата инстанция намира, 3 че решението на БРС е валидно, тъй като при въззивния контрол не се установиха пороци, които да дават основание то да бъде квалифицирано като нищожно. Обжалваното решение е и допустимо - налице е правен интерес от поддържане на претенцията пред съда, тъй като се твърди, че е налице нарушение на абсолютни субективни граждански права и блага, които са техен обект, последвано от причинени неимуществени вреди, които не са били репарирани, което обуславя валидно възникнало и надлежно упражнено право на иск за ищеца, от една страна, а от друга - районният съд при разглеждане на делото се е движил в рамките на диспозитивното начало в съответствие с разпоредбата на чл. 6 от ГПК.
По отношение на съображенията за неправилност първоинстанционното решение, съдът съобрази следното: на
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в 5 извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са многократно посочвани от ВКС в задължителна съдебна практика - ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например № 407 по гр. д. № 1273/2009 г. на III г. о., № 394 по гр. д. № 1520/2011 г. на III г. о., № 391 по гр. д. № 201/2011 г. на III г. о., № 395 по гр. д. № 159/2011 г. на III г. о., № 3 по гр. д. № 637/2011 г. на III г. о, № 51 по гр. д. № 465/2011 г. на IV г. о. и др. Съгласно тази задължителна практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, 4 продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал.
1, т. 2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългия, несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най[1]пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че досъдебно производство под номер 55/15г. по описа на СО – СП е образувано в СП и се води срещу неизвестни извършители за това, че за периода от месец септември – 2015г. до месец ноември – 2015г. на територията на страна са участвали в организирана престъпна група – организирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 301 от НК и чл. 302 от НК.
Установява се по безспорен начин, че в хода на разследването по делото с Постановление на водещия разследването следовател по същото дело са привлечени и повдигнати обвинение по отношение на множество лица, между които е и П. Р. П. – за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК.
По делото е представено Определение от 10.11.2016г., постановено по ВНЧД № 298/2016г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, от което е видно, че е оставено без уважение искането на Специализираната прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвинените лица, между които е и П. Р. П., а по отношение на него не е взета мярка мярка за неотклонение.
По делото е представено и Постановление от 27.09.2017г., постановено от Специализирана прокуратура, от което е видно, че е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 55/2015г. по описа на СО – СП, пр. преписка № 534/2015г. по описа на Специализирана прокуратура в частта, в която по същото са повдигнати и предявени обвинения на множество лица, между които е и ищеца – П. Р. П. – за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК.
5
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Л. М. П. – съпруга на ищеца П. Р. П., от показанията на която се установява, че в деня, в който е бил арестуван в дома им е извършен обиск, а тя е узнала, че съпругът й е арестуван от негово обаждане. Свидетелката посочва, че съпругът й е бил около десет дни в ареста и след като се е върнал състоянието му е било тревожно, станал е нервен и е отслабнал. Свидетелката посочва, че след ареста нейният съпруг е престанал да се храни, не е спял, вследствие на което са посетили и психиатър, който му е предписал медикаменти. Свидетелката посочва, че след като е бил обвинен, П.П. е загубил своята работа и около осем месеца не е могъл да си намери работа, а след като са го възстановили на работа се е върнал на старата си работа.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Е. С. П. – колега на П.П., от показанията на която се установява, че при проведената акция, в която е бил арестуван П.П. е била арестувана и тя и е била задържана за 24 часа и през това време се е чувствала унижена, притеснена и безсилна, а покъсно като са се срещнали с П.П. е разбрала, че той е имал същите усещания.
Свидетелката посочва, че П.П. страда от заболявания и със сигурност не е възможно състоянието му да се подобри след извършената акция.
Свидетелката посочва, че след като са били възстановени на работа към тях е продължило да има тенденциозно отношение от страна на ръководството – останали са с по-ниски заплати, поставяли са им по-ниски оценки и не получават възможности за растеж в сравнение с останалите колеги.