Определение № 2544 от 29.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2544 гр. София, 29.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно наказателно дело № 20251100203089 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 417, ал. 2 от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от осъдения Е. Д. М., срещу Постановление на прокурор при Софийската градска прокуратура (СГП) от 19.03.2025 г., изведено от канцеларията й на 20.03.2025 г., по пр. пр. № П - 123/2022 г. по описа на СГП, с което, на основание чл. 59, ал. 3 от НК, при изпълнение на наказанието 17 (седемнадесет) години и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“, наложено на Е. Д. М. по НОХД № 646/2015 г. по описа на Специализирания Наказателен Съд (СпНС), ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативния Специализиран Наказателен Съд (АСпНС), н.д. № 1018/2019 г. по описа на Върховния Касационен Съд (ВКС), е приспаднато времето от 11.01.2018 г. до 18.07.2019 г., през което М. е бил задържан под стража по приключилото с оправдателна присъда наказателно производство по НОХД № 3555/2018 г. по описа на СГС (СпНС, VІ-ти състав, закрит), ВНОХД № 843/2022 г. по описа на Софийския Апелативен Съд (САС), НО, 10-ти състав, н. д. № 974/2024 г. по описа на ВКС, ІІ н.о.

В така подадения сезиращ Съда документ – изх. № 3264/04.04.2025 г. по описа на Затвора – София, вх. № 265808/04.04.2025 г. по описа на СГС, се излага, че Постановлението на прокурора при СГП от 19.03.2025 г. е незаконосъобразно. Отравя се искане същото да бъде отменено и да бъде разпоредено на СГП да приспадне от срока на наложеното на осъдения наказание „Лишаване от свобода“ – времето от 19.03.2005 г. до 22.03.2005 г., и от 25.08.2006 г. до 26.08.2006 г., когато М. е бил задържан по НОХД № 205/2005 г. по описа на Софийския окръжен съд (СОС), по което впоследствие е бил оправдан.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с подадената жалба и извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 417, ал. 2 от НПК, прецени, че жалбата, подадена от осъдения Е. Д. М. срещу Постановление на прокурор при СГП от 19.03.2025 г., изведено от канцеларията й на 20.03.2025 г., по пр. пр. № П – 123/2022 г., с което, на основание чл. 59, ал. 3 от НК, при изпълнение на наказанието 17 (седемнадесет) години и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“, наложено на М. по НОХД № 646/2015 г. по описа на СпНС (закрит), ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСпНС (закрит), н.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС, е приспаднато времето от 11.01.2018 г. до 18.07.2019 г., през което същият е бил задържан под стража по приключилото с оправдателна присъда наказателно производство по НОХД № 3555/2018 г. по описа на СГС, е процесуално недопустима, като 1 подадена при липса на подлежащ на съдебен контрол прокурорски акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Съображенията в тази насока са следните.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по реда на чл. 417, ал. 2 от НПК (нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г.). Съгласно посочената законова разпоредба, „препис от Постановлението на прокурора, с което е приложен чл. 59 от НК, се изпраща на осъдения, който може да го обжалва в 7-дневен срок от получаването му пред съдия от Съда, постановил влязлата в сила присъда. Съдът разглежда незабавно жалбата в закрито заседание и се произнася с Определение, което е окончателно.

В конкретния по делото случай се установява, че с присъда от 09.01.2018 г., постановена по НОХД № 646/2015 г. по описа на СпНС, II състав, Е. Д. М. е оправдан по повдигнатите му обвинения, включително и по обвинението по пункт шести от Обвинителния акт – за това, че около 19.10 часа на 12.03.2010 г., в гр. София, пред „Прокредитбанк“ АД – клон Люлин, находящ се в гр. София, ж.к. „********, като извършител, в съучастие с Е.Д.П. – извършител, и Л.Т.Л. – извършител, и други неустановени по делото лица – извършители, да е отнел чужди движими вещи – сумата от 136 072.00 (сто тридесет и шест хиляди и седемдесет и два) лева, собственост на „Прокредитбанк“ АД, и огнестрелно оръжие марка „Байкал“ с № 422 ХАН 2793 с 12 (дванадесет) патрона в пълнителя, собственост на О.Б.Б., от владението на О.Б.Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – ударил Б. в областта на лицето и в областта на торса, и заплашване – насочил към Б. огнестрелно оръжие – автомат „Калашников“, като движимите вещи са в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие – автомат „Калашников“, и грабежът е извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група, посочена в пункт първи от Обвинителния акт, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, т. 5, вр. чл.

198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С присъда от 05.06.2019 г., постановена по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСпНС, 3-ти въззивен състав, присъдата на първоинстанционния Съд е отменена в посочената част и вместо нея е постановена нова присъда, с която М. е признат за виновен в това, че на 12.03.2010 г., в гр. София, пред „Прокредитбанк“ АД – клон Люлин, находящ се в гр. София, ж.к. „********, като извършител, в съучастие с Е.Д.П. – извършител, и Л.Т.Л. – извършител, и други неустановени по делото лица – извършители, е отнел чужди движими вещи – сумата от 136 072.00 (сто тридесет и шест хиляди и седемдесет и два) лева, собственост на „Прокредитбанк“ АД, и огнестрелно оръжие марка „Байкал“ с № 422 ХАН 2793 с 12 (дванадесет) патрона в пълнителя, собственост на О.Б.Б., от владението на О.Б.Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – ударил Б. в областта на лицето и в областта на торса, и заплашване – насочил към Б. огнестрелно оръжие – автомат „Калашников“, като движимите вещи са в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие – автомат „Калашников“ – престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение грабежът да е извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група, по смисъла на по чл. 199, ал. 1, т. 5 от НК.

С така постановената нова присъда, АСпНС е осъдил Е. Д. М. на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 17 (седемнадесет) години и 6 (шест) месеца, от което, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, е приспаднал времето, през което М. е бил задържан, считано от 24.11.2013 г. до 09.01.2018 г.

2

С Решение № 242 от 16.04.2020 г., постановено по н.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., присъдата на АСпНС, 3-ти въззивен състав, е оставена в сила в обсъжданата й част.

Присъдата на АСпНС, постановена по ВНОХД № 102/2018 г., в частта, в която е потвърдена от ВКС, е влязла в сила на 16.04.2020 г.

За изпълнение на наложеното на осъдения М. наказание „Лишаване от свобода“ е образувана пр. пр. № 46/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура (закрита), пр. пр. № П – 123/2022 г. по описа на СГП.

С Постановление на прокурор при Специализираната Прокуратура (закрита) от 15.01.2021 г. по пр. пр. № П – 46/2020 г., изменено с Постановление на прокурор при Апелативната Специализирана Прокуратура от 27.05.2021 г. по пр. пр. № 259/2013 г., последното – потвърдено с Постановление на прокурор при ВКП от 11.08.2021 г. по пр. пр.

№ 5207/2020 г., потвърдено с Постановление на Заместник на Главния прокурор от 13.09.2021 г., при изпълнение на наложеното на осъдения наказание „Лишаване от свобода“ по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСпНС (закрит), е приспаднато времето, през което осъденият е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ по НОХД № 205/2005 г. по описа на СОС – общо в размер на 1 (една) година, 11 (единадесет) месеца и 19 (деветнадесет) дни, считано от 22.03.2005 г. до 09.03.2007 г., както и времето, през което осъденият е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД № 3546/2005 г. по описа на СРС, считано от 12.08.2004 г. до 19.03.2005 г., в размер на 7 (седем) месеца и 7 (седем) дни.

На 06.02.2025 г., СГП е била сезирана с искане от осъдения М., чрез процесуалния му представител – адв. И.Ю. – от САК, за приспадане от срока на наложеното на осъдения наказание „Лишаване от свобода“ по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСпНС (закрит) – на времето, през което М. е бил задържан по обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 5 от НК и по чл. 321 от НК, за които е бил окончателно оправдан по ВНОХД № 843/2022 г. по описа на САС.

По така депозираното искане от процесуалния представител на осъдения Е. Д. М., прокурорът при СГП се е произнесъл с Постановление от 19.03.2025 г., изведено от канцеларията й на 20.03.2025 г., по пр. пр. № П – 123/2022 г. по описа на същата.

С Постановлението, прокурорът при СГП е приспаднал, на основание чл. 59, ал. 3 от НК, при изпълнение на наказанието 17 (седемнадесет) години и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“, наложено на Е. Д. М. по НОХД № 646/2015 г. по описа на СпНС, ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСпНС, н.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС – времето от 11.01.2018 г. до 18.07.2019 г., през което М. е бил задържан под стража по приключилото с оправдателна присъда наказателно производство по НОХД № 3555/2018 г. по описа на СГС (СпНС, VІ-ти състав, закрит), ВНОХД № 843/2022 г. по описа на САС, НО, 10-ти състав, н. д.

№ 974/2024 г. по описа на ВКС, ІІ н.о.

Прокурорът при СГП не е бил сезиран с искане за приспадане при изпълнение на наказанието 17 (седемнадесет) години и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“, наложено на М. по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АСпНС (закрит) – на времето от 19.03.2005 г. до 22.03.2005 г., и от 25.08.2006 г. до 26.08.2006 г., когато М. е бил задържан по друго, различно от цитираното по-горе наказателно производство, а именно – по НОХД № 205/2005 г. по описа на СОС, по което впоследствие е бил оправдан. Ето защо и липсва произнасяне на прокурора при СГП по искане с такъв предмет.

При това следва да се приеме, че жалбата на осъдения Е. Д. М. е подадена без да е налице подлежащ на съдебен контрол акт на прокурора, с правно основание чл. 417, ал.

1 от НПК, с който да е бил постановен отказ от приложение на института по чл. 59, ал. 1 от НК – в искания от осъдения смисъл.

3

Изложеното изключва възможността настоящият съдебен състав да се произнесе по същество по законосъобразността на цитираният прокурорски акт, в какъвто смисъл са наведените доводи и отправени искания в жалбата, явила се сезиращ настоящата инстанция документ.

С атакувания от осъдения Е. Д. М. пред настоящата инстанция прокурорски акт, искането му за приспадане на времето, през което той е бил задържан по обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 5 от НК и по чл. 321 от НК, за които е бил окончателно оправдан по ВНОХД № 843/2022 г. по описа на САС, НО, 10 състав – е уважено изцяло, поради което за осъдения липсва правен интерес от обжалване на Постановлението на СГП от 19.03.2025 г.

Така мотивиран и на основание чл. 417, ал. 2 от НПК, СГС, НО, 4 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от осъдения Е. Д. М., срещу Постановление на прокурор при Софийска Градска Прокуратура (СГП) от 19.03.2025 г., изведено от канцеларията й на 20.03.2025 г., по пр. пр. № П – 123/2022 г. по описа на СГП, с което, на основание чл. 59, ал. 3 от НК, при изпълнение на наказанието 17 (седемнадесет) години и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“, наложено на Е. Д. М. по НОХД № 646/2015 г. по описа на Специализирания Наказателен Съд (СпНС), ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативния Специализиран Наказателен Съд (АСпНС), н.д. № 1018/2019 г. по описа на Върховния касационен съд (ВКС), е приспаднато времето от 11.01.2018 г. до 18.07.2019 г., през което същият е бил задържан под стража по приключилото с оправдателна присъда наказателно производство по НОХД № 3555/2018 г. по описа на СГС (СпНС, VІ-ти състав, закрит), ВНОХД № 843/2022 г. по описа на Софийския Апелативен Съд (САС), НО, 10-ти състав, н. д. № 974/2024 г. по описа на ВКС, ІІ н.о.