Решение № 456 от 19.10.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Габрово, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210101122 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от Ж. Д. И., ЕГН ********** и К. Д. И., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Д. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 4, ет. 1, ап. 2 срещу Д. Ж. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул. „***********” № 9, активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 143 СК и чл. 149 СК – за осъждане на ответника да заплаща на всеки от ищците месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от предявяване на иска – 24.07.2023 г., съответно за осъждане на ответника да престира на всеки от ищците издръжка за минало време за периода 21.08.2022 г. – 23.07.2023 г. в размер на 1950 лева.

Ищците твърдят, че са низходящи на ответника, който от 21.08.2022 г. не живее заедно с тяхната майка и им предоставя издръжка в минимални размери, при условие, че получава високи доходи от трудово възнаграждение и не изплаща издръжка на друго дете. Излагат, че тяхната майка Д. Д. И. е в отпуск по майчинство, като понастоящем за издръжката им помагат нейните възходящи от втора степен. Излагат, че са им необходими средства за медикаменти, както и облекло, храна и памперси.

Ответникът, Д. Ж. И. в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове като неоснователни, с възражение че не разполага с доходи да заплаща издръжка в претендираните размери.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от удостоверение за раждане от 17.12.2019 г., издадено въз основа на акт за раждане № 2420/17.12.2019 г. на община 1

Габрово, че ищцата Ж. Д. И. е низходящ от първа степен на ответника Д. Ж. И. и на Д.

Д. И. и към предявяване на исковата молба не е навършила 18-годишна възраст.

Не е спорно между страните и се установява от удостоверение за раждане от 30.12.2021 г., издадено въз основа на акт за раждане № 2520/30.12.2021 г. на община Габрово, че ищецът К. Д. И. е низходящ от първа степен на ответника Д. Ж. И. и на Д.

Д. И. и към предявяване на исковата молба не е навършил 18-годишна възраст.

Видно от служебна бележка, изх. № 114-ДА-03/27.09.2022 г. детето Ж. Д. И. е записано и посещава ДГ „Първи юни“ – Габрово.

Съгласно удостоверение № 007-00159563/04.05.2023 г., издадено от НОИ, ТП – Габрово за периода м. 01.2020 г. – м. 05.2023 г., майката на ищците Д. Д. И., е получила последователно обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане, както и за отглеждане на дете в размер на общо 24181.31 лева.

Съгласно справка издадена от НАП, ТД Варна, бащата на ищците Д. Ж. И. за периода м.08.2022 г. – м.07.2023 г. получил общо брутно трудово възнаграждение в размер на 17216.86 лева, като през м. 02 има отработени 10 дни, а през м. 03. 2023 г. - 7 дни.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д.Б.Г., възходяща от втора степен на ищците, от показанията на която се установява, че след раздялата на родителите на 21.08.2022 г. за децата се грижи майка им, която в момента е в отпуск по майчинство и не полага труд. Свидетелят посочва, че децата често боледуват и отглеждането им е свързано с големи разходи за лекарства, като бащата изпращал парични суми по своя преценка.

Представени са и медицински документи, от които се установява, че ищците Ж.

Д. И. и К. Д. И. често боледуват от вирусни инфекции.

Други относими и допустими доказателства от значение за спора, не са представени.

Относно исковете с правна квалификация чл.143 и чл.149 СК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно и не зависи от имущественото състояние на детето. За да бъде уважен осъдителния иск за присъждане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът – детето, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3) материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период и 4) нуждите си от издръжка в претендирания размер. По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което поради това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда убеждение за тяхното съществуване извън всякакво съмнение. Ответникът трябва да проведе главно и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло, вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето получава доходи (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията – Ненова, Л., “Семейно право на РБ”, стр.

2

488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на главното доказване от ищеца (т. е. достатъчно е да се обори сигурността на главното доказване на ищеца).

В конкретния случай, ищците Ж. Д. И. и К. Д. И. доказват, че към приключване на съдебното дирене – 13.10.2023 г., са малолетни (чл. 3 ЗЛС), както и че ответникът Д.

Ж. И. е техен родител.

Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. (прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на СК 2009 г.), е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за цели извън издръжката. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем 195 лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2023 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 780 лева).

Възрастта на всеки от ищците предполага потребност от средства за облекло, обувки, лекарства, храни и напитки. Като взе предвид горното съдът приема, че необходимата за периода след предявяване на исковата молба до приключване на устните състезания месечна издръжка на всеки от ищците, които са на близка възраст и с аналогични потребности, но с оглед израстването им в съответната детска възраст е в размер на 450 лева – разходи за облекло, обувки, лекарства, храни и напитки. В конкретния случай, нито се твърди, нито се установява ищците да имат нужди различни от обичайните за отглеждането на здраво дете от същия пол и възраст.

Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно възможностите им.

Установи се, че за процесния период ответникът получава доходи в средномесечен размер от 1612.52 лева, който размер е значително по-висок от размера на минималната работна заплата за страната за 2023 година /780 лева/, която съдът приема за нормативно установен критерий за минималния размер на издръжката, необходима за задоволяване на нуждите на пълнолетно физическо лице. Следователно, ответникът разполага с доходи над необходимите за покриване на собствените му екзистенциални нужди, след задоволяването на които може да предоставя издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца.

Другият родител, майката Д. Д. И., доказва получавани доходи в средномесечен размер от 493.50 лева, т.е. същата получава значително по-ниски доходи от тези на ответника, като полага непосредствените грижи за децата и престира издръжка в натура. Съдът намира, че ответникът следва да заплаща от необходимата издръжка на всеки от ищците именно претендираната сума от 300 лева, което обуславя основателност на предявените искове. Разликата до пълния необходим размер за 3 издръжка на всяко от децата (450 лева), следва да бъде поета от другия родител, който осъществява непосредственото им обгрижване.

Началният момент, от който следва да бъде заплащана така определената издръжка е 24.07.2023 г. - датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл. 146, ал. 1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната претенция.

Ищците претендират и издръжка за минало време, съгласно чл. 149 СК за периода 21.08.2022 г. – 23.07.2023 г. или за период от 11 месеца. В исковата молба тази издръжка е посочена да е в размер на 300 лева месечно за всяко дете или 3300 лева, но ищците признават факта на престирано частично изпълнение на задължението, което следва да бъде прихванато от претенцията за минало време. Ищците признават, че след раздялата на родителите /21.08.2022 г./ за всеки от тях ответникът е престирал месечна издръжка в размер на по 200 лева за м. 09.2022 г. и за периода м. 02.2023 г. – м.06.2023 г. включително, както и 50 лева за м.10.2022 г. или общо е заплатил 1250 лева (6*200+50 = 1250 лева). В този смисъл от общо претендираната сума 3300 лева ищците в уточнителна молба посочват, че претенцията им за минало време е в размер на 1950 лева за всеки. Така уточненият размер съдът тълкува да представлява непогасения чрез престираните суми размер на издръжката за минало време, който е 2050 лева (3300 лева – 1250 лева), но с оглед диспозитивното начало в процеса, ищците са властни да търсят защита на правото си в размер, по-малък от действителния такъв и съдът е ограничен в произнасянето си до този размер.

Както се посочи доказаните в производството доходи на ответника за процесния период, са в размер на 1612.52 лева, надвишаващ значително предвидения минимум за задоволяване на собствените му екзистенциални нужди, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, исковете за престиране на издръжка за минало време са доказани в пълните претендирани им размери за периода 21.08.2022 г. – 23.07.2023 г. от 1950 лева и следва да бъдат уважени, при отчетеното прихващане на изпълнението.

Изпълнението на задължението за заплащане на текуща издръжка ще се вземе предвид при евентуално принудително нейно събиране.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът дължи да се произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищците месечна издръжка в съответните размери.

При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството възниква в полза на ищците, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищците доказват извършени разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да им се присъди.

4

Ответникът дължи държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 1020 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.