Акт от 19.08.2020, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- 171/2020
- Подписан
- 19.08.2020
Цитирани разпоредби
- чл.147 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.147 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.15 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159 т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.1 · Закон за устройство на територията
- чл.148 ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.149 ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.156 ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.156 ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл.1 ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.214 т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.215 ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл.120 · Конституция на Република България
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 628 гр.Силистра, 19.08.2020 година
Административният съд гр.Силистра, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Антония Стоянова, разгледа адм.дело № 171/2020 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба, подадена от главния архитект на Община Тутракан срещу Заповед № ДК-СС-1/20.07.2020 г. на Началника на РДНСК гр.Силистра, с която е отменено издадено от него по реда на чл.148 ЗУТ Разрешение № 24/01.07.20 г. за строеж: “Производствена сграда - Завод за биотор чрез компостиране“, находящ се в ПИ с идентификатор: *** по КККР на с.Шуменци, местност „Айвалък“, Стопански двор, ведно с одобрения инвестиционен проект.
Жалбата е процесуално недопустима, разгледана в контекста на длъжностното качество на подписалия я арх. П.М. - главен архитект на Община гр.Тутракан и издател на отменения акт по чл.214 т.2 ЗУТ.
Съгласно чл.215 ал.1 ЗУТ актовете, с които са отменени други такива,издадени във връзка с устройството на територията по чл.1 ЗУТ, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот, като чл.149 ал.2 ЗУТ изчерпателно посочва кои са заинтересованите лица с право на жалба срещу актове от процесния вид, в чиито кръг не попада главният архитект.
Съгласно чл.147 ал.1 АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Това означава, че публичноправни субекти /вкл.административни органи, държавни такива, органи на местно самоуправление и т.н./ могат да сезират съда със спор за законосъобразност на административен акт само в изрично предвидените от закона случаи /напр: чл.45 ЗМСМА/. Административният процес има за своя основна цел да разрешава правни спорове между административни органи и частноправни субекти, а не между самите органи на държавата.
Преди изменението на чл.215 ал.5 ЗУТ с ДВ, бр.25/2019 г. беше посочено изрично, че органът, издал акта по чл.216 ал.1,има право да обжалва заповедта по чл.156 ал.3 ЗУТ, което правомощие, в актуалната редакция на закона е премахнато.
Призоваването на органа, издал разрешението за строеж, според изричната регулация от чл.156 ал.5 ЗУТ не означава, че му е предоставено нормативно правото да оспорва отменителната заповед на ДНСК, а идва да обезпечи възможността за участие в съдебния процес като заинтересована страна. Принципът от чл.120 КРБ, закрепен в чл.15 и чл.147 АПК сочи, че административният процес регулира правоотношенията между административните органи, от една страна и гражданите, юридическите лица и организациите - от друга, а не между държавни и местни административни органи - в случая едноличен орган на местната изпълнителна власт със специална компетентност в дефинираната с чл.1 ал.2 ЗУТ област на обществения живот в Община гр.Тутракан. Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита, като право на такава имат всички пряко засегнати от акта субекти. Правният интерес трябва да бъде личен и пряк,което означава, че с отмяната на оспорения акт би се отстранила настъпваща или настъпила щета от изпълнението му. Такава няма обективна възможност да настъпи за жалбоподателя, а за органа по чл.148 ал.2 ЗУТ, обсъжданият белег на понятието е ирелевантен. Щом нормотворецът не е предвидил изрично възможност за главния архитект да обжалва пред съд акт на ДНСК, то следва, че настоящата жалба е недопустима. Неприложима в случая е и общата клауза за обжалваемост от чл.120 КРБ, която изрично визира частноправни субекти за свои адресати.Извън хипотезите на чл.45 ЗМСМА, каквато настоящата не е, за да е допустимо оспорването на акт на един административен орган от друг публичноправен субект,последното следва да е предвидено изрично в правна норма, каквато за случая няма в специалния ЗУТ.
Ето защо и на основание чл.159 т.4 АПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство по нея - прекратено, воден от което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на арх. П.Т.М., в качеството му на Главен архитект на Община гр.Тутракан срещу Заповед № ДК-СС -1/20.07.2020 г. на Началника на РДНСК гр.Силистра.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 171/2020 г. на Административен съд гр.Силистра по отношение на оспорването от гл.архитект, като процесът продължава по жалба на възложителя на строежа „АА Фарма“ ЕООД с.Шуменци, по която е образувано присъединено към настоящото дело - адм.д. № 172/ 2020 г. по описа на АС гр.Силистра.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБ.
СЪДИЯ: