Определение № 1329 от 18.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1329 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500873 по описа за 2026 година Производство по чл. 274, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, чрез юрк. Р.С.-Ч. срещу Определение № 3468/18.03.2026 г., постановено по гр.д. № 12028/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което по повод оттегляне на исковата молба е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената по него заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, без да са присъдени разноски за заповедното и първоинстанционното производство по молба вх.

№ 27841/18.03.2026 г., депозирана от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез П.Я. - прокурист и Р.Й. - пълномощник. Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с трайната съдебна практика. Твърди, че след образуване на исковото установително производство, на 22.08.2025 г., ответникът М. Г. Й. е изплатил дължимите към дружеството – ищец суми, което нововъзникнало обстоятелство представлява признание на иска по своята същност. Посочва, че неплатени са останали направените разноски в двете производства (по ч.гр.д. 4473/2025 г. на ПРС 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за особен представител и по гр.д 12028/2025 г. 75 лв. държавна такса и 150 лв. юрк. възнаграждение). Счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът не е присъдил тези разноски в полза на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, тъй като с поведението си ответникът е станал причина за завеждане и на двете производства и същият следва да понесе и направените по тях разноски. Цитира съдебна практика на ВКС по отношение на дължимост на разноски при отказ респ. оттегляне на иска. Моли да бъде отменено обжалваното определение на районния съд и да бъдат присъдени в полза на ищеца по делото разноските за заповедното и 1 първоинстанционното производство в предявения размер.

Подадената жалба е изпратена по компетентност на Окръжен съд – Пловдив без да е връчен препис на насрещната страна съгл. чл. 276, ал. 2 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 ГПК, намира следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

По ч.гр.д. № 4473/2025 г. на РС - Пловдив е издадена Заповед № 1993/10.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съгласно която длъжникът М. Г. Й. ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430 следните суми: сумата 1086,01 лв. представляваща главница за периода от 23.10.2024 г. до 22.01.2025г., ведно със законна лихва за периода от 10.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 25,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.12.2024г. до 09.03.2025 г., както и държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 7 ГПК чрез залепване на уведомление и с Разпореждане по делото № 15513/29.05.2026 г. е указано на заявителя, че следва да предяви установителен иск за вземането си, в противен случай заповедта ще бъде обезсилена.

Образувано е гр. д. № 12028/2025 г. на РС - Пловдив по подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД искова молба срещу М. Г. Й. за установяване на вземанията по издадената Заповед № 1993/10.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4473/2025 г. на ПРС. В изпълнение на разпоредбата на чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника за отговор в едномесечен срок. Поради липса на ефективно връчване на ответника и след изтичане на срока по 47, ал. 2 във вр. с ал. 5 от ГПК съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК Районният съд е поискал от Съвета на адвокатска колегия – Пловдив да бъде посочен адвокат, който да бъде назначен за особен представител на ответника по делото, както и да предложи на съда размер на адвокатското възнаграждение. В отговор е постъпило уведомително писмо от САКПловдив с вх. № 25021/11.03.2026 г., в който е посочен за особен представител адвокат от АК – Пловдив и възнаграждение в размер на 204,52 евро, което съдът е указал с разпореждане от 11.03.2026 г. да бъде депозирано от ищеца по делото. На 18.03.2026 г. е постъпила молба вх. № 27841/18.03.2026 г. от ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, предст. заедно от П.Я. - прокурист и Р.Й. – пълномощник, с искане за присъждане на разноски и прекратяване на производството поради оттегляне на исковата молба. Заявява, 2 че е извършено плащане на задължението от страна на ответника след завеждане на исковата молба /на 22.08.2025 г./, не прилага доказателства във връзка с това твърдение.

В случая жалбоподателят твърди, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане и на двете производства и същият следва да понесе и направените разноски - по ч.гр.д. 4473/2025 г. на ПРС в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за особен представител и по гр.д 12028/2025 г. в размер на 75 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че оттеглянето на исковата молба е следствие от извършено след завеждане на исковата молба плащане на задължението, без обаче да представи доказателства в тази насока.

Обжалваното определение на районния съд, съгласно което не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца за първоинстанционното и заповедното производство, е правилно и следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

При прекратяване на производството по делото поради направено оттегляне на иска ответникът има право на разноските, които е направил в процеса съгл. разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, но ако оттеглянето е резултат от факти, настъпили след предявяване на иска (ответникът изпълни доброволно извънсъдебно задължението си), в тези случаи съдът следва да изследва дали с поведението си ответникът е станал причина за предявяване на иска и по аналогия с разпоредбата на чл. 78 ал. 2 ГПК да направи извод за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски при прекратяване поради оттегляне на иска от страна на ищеца. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иск (в посочения смисъл Определение № 595/22.11.2017 г. по ч.т.д. № 2217/2017 г., I т.о.; Определение № 843/17..11.2014 г. по ч.гр.д. № 6176/2014 г., IV г.о. и др.). Разбирането е застъпено и в актуалната практика на ВКС – Определение № 381 от 30.05.2023г. по ч.т.д. № 645/2023г. по описа на I т.о., в което е прието следното:

„По аргумент от правилото, формулирано в чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 46, ал. 2 ЗНА, за разпределение на отговорността за разноски обаче отговорността за разноски на ищеца по чл. 78, ал. 3 ГПК не може да бъде реализирана, когато след предявяването на иска, поради доброволно погасяване на задължението факт, от значение за спорното право, който съдът взема предвид, искът се отхвърли.“

От изложеното следва да се направи изводът, че в общия случай ответникът има право на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на иска като това оттегляне е направен по незаявена или неустановена причина. Същевременно, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски дори когато той е оттеглил иска. При тези случаи съдът при разпределяне тежестта за разноски следва да съобрази като относими 3 причините за прекратяването и да изследва по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК дали нуждата от съдебна намеса не е отпаднала в резултат на извънпроцесуалното поведение на ответника, който иначе е дал повод за предявяването на иска. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора.

Изводът е, че правилата на чл. 78, ал. 1, 3 и 4 от ГПК не са абсолютни – при буквалното им прилагане без съобразяване с общия принцип, че разноските по делото се понасят от страната, която с незаконосъобразното си поведение е станала причина за завеждане на делото, би могло да се стигне до неоснователно обогатяване на едната от страните за сметка на другата, каквото правото се стреми да не допуска.

Ответникът е дал повод за иска по чл. 422 ГПК след като е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение,дори и впоследствие след предявяване на иска да го оттегли – в този смисъл Определение № 3113 от 26.11.2024г. по ч.т.д. № 2051/2024г. по описа на II т.о., Определение № 50050 от 03.06.2024г. по т.д. № 1745/2021г. по описа на II т.о.

В настоящия случай ищецът е заявил, че оттегля иска, тъй като след образуване на исковото установително производство /на 22.08.2025 г./ ответникът М. Г. Й. е изплатил дължимите към дружеството – ищец суми, което нововъзникнало обстоятелство представлява признание на иска по своята същност. Не са представени обаче никакви доказателства за това твърдение, нито към молбата за оттегляне и прекратяване на първоинстанционното производство, нито към настоящата частна жалба. По делото няма и данни ответникът да е подал възражение срещу издадената в заповедното производство заповед по чл. 410 ГПК, напротив исковото установително производство е стигнало до етап, в който на същия е следвало да бъде назначен особен представител поради неоткриване на лицето на адреса му и липса на ефективно връчване на всякакви книжа по делото.

С оглед гореизложеното, предвид липсата на процесуални действия по делото от страна на ответника и липса на доказателства за извънпроцесуални такива, на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за заповедното и исковото производство, респ. обжалваното определение на Районен съд – Пловдив следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3468/18.03.2026 г., постановено по гр.д. № 12028/2025 г. по описа на РС – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5