Решение № 391 от 23.11.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Сл., 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря В. В. М. като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20232230200931 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба от А. И. И. с ЕГН ********** против наказателно постановление № 396 /16.01.2023 година, издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сл., Сектор „Пътна полиция“, с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сл., редовно призована, не изпраща свой представител, депозирано е писмено становище по същество чрез упълномощен старши юрисконсулт Д. К. поддържа че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 29.12.2022 г. около 12:20 часа полицейските служители св. Д. Ж. и св.Н. С. били изпратени от Началник Сектор „Пътна полиция“-Сл. по сигнал за неправилно паркиране на бул.“Г. Д.“ до търговски център „Б.“.

Пристигайки около 12:30 часа на място, полицаите установили лек автомобил „Тойота“ с рег.№ СН **** АМ и лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ СН **** КА, които били паркирани близко един до друг, така че полицаите приели за установено, че е имало съприкосновение между двата и удар. От търговския център излязъл мъж, който заявил на полицаите, че двата автомобила са семейна собственост и той е управлявал „Тойотата“ и че няма настъпило ПТП. Полицаите поканили лицето до служебния автомобил, за да му извършат справка на документите и да изяснят ситуацията. Полицаите 1 установили, че лицето е Р. К. Ф., но същият не представил документи на автомобила. В това време от магазина излязъл още един мъж, който заявил на полицейските служители, че той е шофирал лекия автомобил „Тойота“. Св.

Ж. разпоредил на това лице да представи за справка и неговите документи за самоличност и документите на колата, същият отказал да ги представи. От търговския център излезли още близки и роднини на Р. К. Ф., същият започнал да снима действията на полицаите с телефона си и се обадил на ЕЕН 112. Свидетелят Н. С. се обадил за съдействие на ОДЧ, за да бъде изпратен още един екип на място, поради ескалиране на ситуацията. Преди да пристигне втори полицейски екип, второто лице, което се било представило за водач на „Тойотата“ представило на проверяващите личните си документи и документите на автомобила. Полицаите го установили като А. И. И..

Жалбоподателят не представил СУМПС и полицейските служители решили с цел изясняване на случая да направят проверката на спокойствие, поради това поканили жалбоподателят да се качи в служебния автомобил, за да го откарат в Сектор „Пътна полиция“-Сл., той първоначално отказвал, но в последствие доброволно тръгнал с тях. В Сектор „Пътна полиция“-Сл. полицаите извършили проверка на документите. След това отвели жалбоподателят в РУСл., където бил задържан за срок от 24 часа със Заповед № 343зз122/29.12.2022 г. по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР.

За извършеното нарушение на жалбоподателя на 29.12.2022 г. в сградата на Сектор „Пътна полиция“-Сл. му бил съставен АУАН № 170157/29.12.2022 г., за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 29.12.2022 г., като същият отказал да го подпише и това било удостоверено с подписа на свидетел. Не са представени възражения по него в законоустановения срок.

Въз основа на АУАН № 170157/29.12.2022 г. на жалбоподателя било издадено НП №396°/16.01.2023 год. за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР и е наложено наказание на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР, а именно „Глоба“ в размер на 500 лв. Наказателното постановление било получено от съсед на жалбоподателя- лицето К. И. П. на 20.06.2022 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Д. Ж., Н. С. и И. И., доколкото същите са безпротиворечащи и взаимно допълващи се относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни 2 изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Установява се, че процесното НП не е било връчено лично на жалбоподателя, а на негова съседка. Действително съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в същия закон няма особени правила за връчване на призовки и съобщения, се прилагат правилата на НПК, по-конкретно тези в чл.180 от НПК, относими единствено за връчване на призовки и съобщения и то само при липса на друг регламентиран ред в ЗАНН.

Такава възможност, произтичаща от правилото на чл. 180, ал. 2 от НПК, следва да бъде призната, като според тази разпоредба, когато лицето отсъства съобщението, в случая препис от НП, се връчва на пълнолетен член на семейството, а ако няма пълнолетен член от семейството - на домоуправител, портиера, съквартирант или съсед, като за тези лица е поставено под условие да поемат задължение да предадат съобщението.

Видно от доказателствата по делото препис от НП е връчен лицето К. И. П. на 20.06.2023 г., за която е посочено, че е съсед на жалбоподателя. Това се потвърждава и от показанията дадени от св.И. И.-баща на жалбоподателя, на който тази съседка е предала НП, получено впоследствие от самия жалбоподател.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че това връчване на НП е довело до процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Крайният резултат във връзка с това уведомяване на осн. чл.180, ал.2 от НПК е такъв, че жалбоподателят е получил НП, което и му е дало право да подаде жалба, която съдът е счел за подадена в срок като допустима, в резултат на която и е образувано настоящото производство. Действително в самото НП, не е вписано, че получилата го съседка има задължението да го предаде на жалбоподателя, но съдът намира, че това не е от посочените задължителни реквизити на НП, изброени изчерпателно в чл.57 от ЗАНН. Тази липса не е от естество да ограничи или наруши правото на защита на нарушителя, доколкото той своевременно е упражнил правото си на жалба, която съдът е приел за допустима.

3

НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

От събраните по делото доказателства, в частност от изслушаните показания на двамата полицейски служители, посетили сигнала, св. Н. С. и св.

Д. Ж., както и от приложените по делото Докладна записка рег. №804р691/29.12.2022 г. от св. Д. Ж. и сведение от 29.12.2022 г. от св. Н. С. се установява по несъмнен начин, че на посочената дата и час в НП, жалбоподателят, както и неговото семейство са проявили явно неуважение към извършващите проверката полицаи. Същите са отказвали да съдействат и са пречили на органите на реда по изясняване на обстоятелствата по отношение на ПТП между двете коли, за това чия собственост са същите и кои точно лица са били техните водачи.

Безспорно е, че съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР , полицейските органи имат право да издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Дадените полицейски разпореждания (независимо от тяхната форма, устни, писмени или чрез други разбираеми знаци) са задължителни за адресатите си по силата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. За да е съставомерно нарушение попадащо под хипотезата на разпоредба на чл. 264 от ЗМВР, е необходимо с поведението си или с бездействието си деецът да е пречил противозаконно на полицейските служители да изпълнят служебните си задължения.

В конкретния казус е безспорно, че след надлежно отправено законно полицейско разпореждане, изразяващо се първоначално в това А. И. И. да представи документите си за самоличност, както и документите на автомобила на униформен служител на РУ св.Д. Ж., за да му извърши проверка и в последствие даването на още едно разпореждане от негова 4 страна, да се качи в патрулния автомобил, за да бъде откаран в Сектор ПП – Сл. за изясняване на случая. Жалбоподателят не е изпълнил тези разпореждания, докато полицаите не са поискали съдействие от дежурен ОДЧ за изпращането на още един екип с цел овладяване на ескалиралата ситуация, като с посочените си действия е попречил на полицейските служители да изпълнят задълженията си по ЗМВР, а именно по охрана на обществения ред и контрол на пътното движение.

Деянието на жалбоподателя напълно изпълва състава на това нарушение. В процесния случай е налице, както неизпълнение на многократно дадени полицейски разпореждания с различно съдържание, така и пречене на полицейските служители да извършат проверка. Поведението на жалбоподателят е било такова на неизпълнение на дадените му разпореждания, което от своя страна е попречило на полицейските служители да извършат проверка по съответния ред и е наложило да бъде потърсено съдействие от още един полицейски екип и съответно отвеждането на жалбоподателя в Сектор „Пътна полиция“-Сл., за да се премине към извършване на надлежна проверка по ЗМВР и ЗДвП.

Горепосоченото безспорно налага извода, че в процесния случай е налице, както неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, така и противозаконното пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си. Налице е извършено административно нарушение, което се изразява в извършване на едно деяние, осъществяващо съставите и на двете административни нарушения. Едното деяние съставлява нарушение по чл.257, ал.1 от ЗМВР отнасящ се до неизпълнението на отправеното му полицейско разпореждане и второто съставлява това по чл.264, ал.1 от ЗМВР, визиращ действията на жалбоподателя, с които е попречил на полицейските органи да изпълнява функциите си. В този случай жалбоподателят следва да носи отговорност за по-тежко наказуемото нарушение, а именно това по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР , тъй като неговият състав поглъща изпълнителното деяние на по-леко наказуемото нарушение по чл.

257, ал. 1 от ЗМВР.

Предвид горепосоченото, съдът счита, че АНО напълно правилно и законосъобразно е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР .

Съдът, счита че наложеното наказание е определено в

5 законоустановения минимален размер от 500 лева и е напълно съответно на характера на нарушението и на вината на нарушителя.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на извършеното нарушение.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 396°/16.01.2023 година, издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ - гр.Сл., с което на А. И. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сл., ул.„Й. Б.“ №7А, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.