Решение № 90 от 28.03.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Севлиево, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230101311 по описа за 2024 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

„А 1 България” ЕАД е предявило по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на М. Н. Н., че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 3376,76 лв., представляваща сбор от сумите: 511,47 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 21.10.2022 до 20.03.2023 г., начислена съгласно условията на рамковия договор № 504113210, приложенията към него и Общите условия по партида № М6680146; 1487,65 лв. - цената на вноските за изплащане на закупени устройства на изплащане за отчетния период от 21.09.2022 до 20.04.2023 г., начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № 504113210 по партида № М6680146; 1377,64 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № 504113210 за услугите по партида № М6680146, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора, както и мораторната лихва в общ размер на 503,29 лв., начислена върху главницата от 3376,76 лв., ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 672/28.08.2024 г. по ч. гр.д. № 1013/2024 г. по описа на Районен съд Севлиево.

В исковата молба се излагат съображения, Въз основа на сключен между „А 1 България" ЕАД и М. Н. Н. рамков договор № 504113210 от 12.03.2015 г. и приложения към него на ответника били предоставяни електронни съобщителни услуги и му е продадено устройство на изплащане, чиито цени са начислявани по 1 партида с № М6680146. Предоставяните услуги били комплексна мобилна услуга на мобилен № 0882122672, комплексна мобилна услуга на мобилен № 0896617485 и двойна пакетна услуга фиксиран интернет № 101002637718 + фиксирана телевизия № 201002637719.

Устройствата, продадени на изплащане, са Smart Watch Huawei GT3 Pro 46mmTitanium, 1

Samsung Gal Watch 4 Classic 46mm LTE Bla и Samsung Gal Watch 5 Pro LTE Tit+BudsLiv.

По така посочената партида, ответникът натрупал и съответно не заплатил в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на „А 1 България" ЕАД следните задължения: 511,47 лв. - непогасена сума за предоставени услуги за отчетния период от 21.10.2022 до 20.03.2023 г., както и 1487,65 лв. непогасена сума за устройства на изплащане за отчетния период от 21.09.2022 до 20.04.2023 г. На 15.11.2022 г., поради пренасяне на комплексна мобилна услуга на мобилен № 0896617485 в мрежата на друг оператор, рамковият договор № 504113210 бил прекратен в частта му за тази услуга по вина на ответника. На 25.02.2023 г., по желание на ответника, рамковият договор № 504113210 бил прекратен по негова вина за комплексна мобилна услуга на мобилен № 0882122672. На 29.03.2023 г., поради неплащане в срок на просрочени задължения, рамковият договор № 504113210 бил прекратен и за останалите услуги по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към Договора и Общите условия на „А 1 България“ ЕАД били начислени неустойки в общ размер на 1377,64 лв.

Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответното дружество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

В проведеното о.с.з. съдът с оглед процесуалното поведение на страните е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на валидно правоотношение с ответника по Договор за мобилни услуги, договор за продажба на изплащане, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника ползването на устройства Smart Watch Huawei GT3 Pro 46mmTitanium, Samsung Gal Watch 4 Classic 46mm LTE Bla и Samsung Gal Watch 5 Pro LTE Tit+BudsLiv, че ищецът е бил изправна страна по договорите като е предоставял далекосъобщителни услуги за процесния период, че договорът е бил едностранно прекратен по вина на ответника.

Горните факти се установяват и от неоспорените и приети по делото писмени доказателства – договори за предоставяне на мобилни услуги, лизингови вещи, приемо-предавателни протоколи, приложения към договорите и допълнения към приложенията.

Във всяко от сключените приложения № 1 към договора за далекосъобщителни услуги е уговорено, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, (включително за допълнителния пакет, ако е активиран такъв) до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на 2 изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

Ако при прекратяване на договора за услугата в съответното приложение или в останалите случаи, определени в общите условия, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато от абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

В Общите условия на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за взаимоотношенията с абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи е предвидено, че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. – чл. 26. 4 от общите условия. А1 предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на съответната фактура за плащане на посочената в нея сума. Месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред А1 в 6 месечен срок след датата на издаване на фактурата. Оспорването не освобождава абоната от задължението за плащане на дължимите суми – чл. 26. 5 и чл. 26. 6 от общите условия. В случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата сума в срока за плащане, абонатът дължи законна лихва за всеки ден закъснение, както и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на дължимите от него суми. – чл. 27. 1 от общите условия. В случай че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, А1 има право да преустанови достъпа на абоната до ползваната/ползваните от него мрежа/мрежи или да прекрати договорите за услуги с абоната - чл. 27. 2 от общите условия. Съгласно чл.54.12 от общите условия договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни. Ответникът е подписал декларация, че е запознат с общите условия на мобилния оператор, които освен това са публикувани и на интернет-страницата на дружеството и всеки потребител има достъп до съдържанието им, с оглед на което възраженията, че липсвал негов подпис и че сключените договори са нищожни като противоречащи на ЗЗП са неоснователни.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 1013/2024 г. по описа на РС Севлиево, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 31.07.2024 г., срещу която ответникът възразил.

Други доказателства от значение за правния спор не са представени.

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Предявени са установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правна квалификация.

Основателността на предявения иск се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на 3 ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.

За установяване на възникнало валидно правоотношение между страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и неговото съдържание. Представения по делото договор № 504113210 от 12.03.2015 и анекси към него, ведно с приложения към анексите. В този смисъл за периода, отразен във фактурите страните са били обвързани от облигационно правоотношение.

За да е елемент от това възникнало правоотношение задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщителни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Представените данъчни фактури не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка.

Същите съставляват частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК.

Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса, а ответникът не оспорва факта на потребяване на далекосъобщителните услуги, съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им.

По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в забава, съгласно чл. 26. 5. от общите условия, след изтичане на 15-дневния срок за плащане, следващ датата на издаването на съответната фактура, което означава, че вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила изискуемост.

Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното (представените от ответника системни бонове не установяват погасяване на задължения за процесния период), са налице, което обуславя извод за доказаност на исковете по основание.