Решение № 84 от 03.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н. като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110140012 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Д. О. З.“ ЕАД срещу „З. А. Д.

О. З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ищецът твърди, че на 07.07.2023 г. в гр. ****, в района на кръстовището на бул.

„********“ с ул. „********“, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за автомобил „Тойота Корола“, рег.

№ ******, е реализирано застрахователно събитие - ПТП, между застрахования при него лек автомобил и товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег. № ******. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег.

№ ****** – П. П., който при маневра десен завой от лява пътна лента не пропуснал движещия се в дясната пътна лента лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ******, управляван от Н. Н., който, за да избегне челен удар и да не попадне под ремаркето, се отклонил наляво, но не успял напълно да избегне удар, при което се ударил в неговата задна част, а след това преминал през бордюр.

Твърди, че в причИ. връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2650,07 лв., както и че е направил ликвидационни разноски на стойност 15 лв. Поддържа, че по отношение на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег. № ****** към дата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение.

1

Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати сумата от 2665,07 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но не последвало плащане. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника до му заплати сумата от 2665,07 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 440115123*****, във връзка с ПТП от 07.07.2023 г., настъпило в гр. ****, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до окончателното изплащане, и сумата от 220,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.11.2023 г. до 26.06.2024 г.

Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач. При условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в исковата молба; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.

За изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между същото и щетите по увредения автомобил са събрани писмени доказателства и е изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП (л. 60), настъпило на 07.07.2023 г. в гр. ****, в района на кръстовище на бул. „********“ с ул.

„********“ около 15:40 ч. В протокола е описан механизъм на събитието, съгласно който при маневра десен завой от лява пътна лента водачът на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег. № ****** – П. П., не пропуснал движещия се в дясната пътна лента лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ******, управляван от Н. Н., причинявайки материални щети. Протоколът е подписан от двамата водачи. В него е начертана схема на ПТП и са отразени увреждания по лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ****** – такива по предна броня и с отразена необходимост от допълнителен оглед. От описания в протокола механизъм и очертаната в него схема се установява, че процесното ПТП е настъпило в при извършване на маневра десен завой от водача на товарния автомобил, при което същият се е намирал в лявата лента в платното за 2 движение, при което лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ****** е предприел заобикаляне от лява страна на товарния автомобил, при което настъпва съприкосновение със задната лява част на последния. Протоколът за ПТП представлява частен свидетелстващ документ, чието доказателствено значение се преценява с оглед останалите събрани по делото доказателства и при съобразяване, че отразява непосредствените впечатления на участниците в ПТП, които са трети незаинтересовани от изхода на делото лица.

За установяване на механизма са разпитани двама свидетели по делегация – водачите на двата автомобила.

От показанията на свидетеля Н. Н., водач на лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № ******, се установява, че в ясен ден с добра видимост и суха настилка през месец юли 2023 г., около 16:00 ч. в гр. **** при движение на булевард пред мола до Дунав мост се движел в дясната пътна лента, а пред него в същата лента се движел камион, който той забелязал около 5 км. по-рано. Камионът се отклонил в лява лента около 200 – 300 м. преди кръстовище с улица вдясно на пътя и предприел маневра десен завой към улицата, без да пропусне движещия се в дясната лента лек автомобил, управляван от свидетеля Н.. По спомен на свидетеля Н., водачът на камиона подал сигнал за завой по време на извършване на маневрата. Св. Н. с цел да избегне удара натиснал спирачките, при което автомобилът сам се хлъзнал наляво и така бил избегнат сблъсък, при който лекият автомобил да попадне под камиона. Въпреки избегнатия по-сериозен удар, настъпило съприкосновение между лекия автомобил и камиона, след което лекият автомобил се отклонил към тротоара и застанал частично върху изкоп. Твърди, че вследствие на сблъсъка, по камиона нямало видими щети, а тези по лекия автомобил били следните: одран десен калник, цялата предница била изкривена, паднала броня, балони по гумите. Обяснява, че имало спор с другия водач относно механизма, като той първоначално твърдял, че не е извършвал никаква маневра, отричал нещо изобщо да се е случило, поради което свидетелят Н. се обадил на КАТ.

В показанията си свидетелят П. П., водач на товарния автомобил, излага своя версия, различна от отразения в протокола механизъм на събитието и отличаваща се в основни насоки от показанията на другия свидетел, с неколкократно излагани по време на разпита съждения и предположения относно обстоятелства, за които поначало следва да излага твърдения след възприемане на конкретни факти от обективната действителност. Твърди, че при движение по бул. „********“ в гр. **** предприел маневра десен завой към улица вдясно на булеварда, където се намира фирмата „Марисан“, към която той откарвал камиона. Тъй като завоят е почти обратен, за да успее да го вземе, се изнесъл „леко“ вляво. Преди това наблюдавал огледалата вляво и вдясно. Лекият автомобил изскочил изневиделица и решил да заобиколи /да изпревари 3

– на друго място в показанията/ камиона от ляво. При това, за да избегне удар, св. П. се изнесъл вдясно, за да освободи пътя, при което лекият автомобил заобиколил товарния от лявата страна и така не е имало сблъсък. Обяснява събитието, като сочи, че според него другият автомобил се е движел с превишена скорост и водачът му също имал вина. Твърди, че след събитието водачът на лекия автомобил казал пред служителите на КАТ, че има видеорегистратор, като се разбрали да свали записа и да го занесе на другия ден. На следващия ден, когато отишли да подпишат протокола, водачът на лекия автомобил казал, че не могъл да свали записа, което св. П. оценява като недостоверно. Според него с това другият водач е искал да избегне установяване, че се е движел с превишена скорост. Твърди още, че в деня на събитието /за което той твърди, че не е имало сблъсък между двете превозни средства/ нямало никакви щети по лекия автомобил, а на следващия ден, когато отишли да подпишат протокола в КАТ, на другия автомобил имало драскотина по боята. Излага съжденията си, че такава драскотина се получава на паркинг на хипермаркет, когато две коли са спрени една до друга и се отвори вратата на едната от тях, при което удря другата и с това причинява такава щета.

Съдът намира, че показанията на св. П. не отразяват обективно фактите, а показват подчертано стремеж за ескулпиране и внушения относно вина на другия водач, съчетано с липса на критичност към собственото си поведение. Макар да признава първоначално своя принос, при това в твърдението, че и двамата водачи имали вина, не обяснява в какво се изразява неговото противоправно поведение, за сметка на неколкократното споменаване, че другият водач трябва да се е движел с висока скорост. Разказът му преминава през отричане изобщо да е имало сблъсък и завършва с обяснението, че той самият се е опитал да избегне сблъсък, като се изнесе в дясно /явно по-бързо да навлезе в улицата/. При оценка на показанията му се открояват няколко момента. На първо място недостоверни и противоречиви са те в частта относно местоположението на управлявания от него автомобил, като ноторно спрямо опитните правила е обстоятелството, че габаритите на камиона не позволяват десният завой, който е почти обратен, да бъде взет при „леко“ изнасяне на товарния автомобил вляво, а това се случва чрез изнасянето му в лява лента – както е отразено в протокола и както следва от показанията на другия водач. На следващо място, недостоверни са показанията на св. П. в тази част, в която обяснява, че другият автомобил се появил изневиделица с висока скорост, а преди това, когато се оглеждал внимателно в огледалата, не го видял. Бул. „********“ в гр. ****, в частта, където е настъпило събитието, е прав участък, видно от сателитните изображения към заключението по съдебно-автотехническата експертиза. При съвпадащите твърдения за ясна видимост и добро време водачът на товарния автомобил е имал възможност да възприеме другия движещ се в същата посока зад него автомобил не непосредствено преди завоя, а достатъчно време преди това, при което, възприемайки го, да успее да 4 го пропусне. Поради тези съществени противоречия и тенденциозно наведените предположения относно начина на нанасяне на щетите по лекия автомобил, съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св. П. и в частта, в която излага съждението си, че другият водач се е движел с превишена скорост, при това изявлението в този смисъл е отново въведено като предположение. Вместо това, съдът кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и съвпадащи с отразеното в протокола, показанията на св. Н., който твърди, че водачът на товарния автомобил не е сигнализирал своевременно за маневрата, като при предприемането , водачът на лекия автомобил е натиснал спирачки, за да избегне прекия сблъсък.

Въз основа на писмените доказателства по делото е изготвено заключение по съдебно автотехническа експертиза.

Според заключението на вещото лице от техническа гледна точка причината за настъпване на събитието е поведението на водача на товарния автомобил „Мерцесед“, който не пропуснал попътно движещия се лек автомобил „Тойота“, при което последният, преминайки отляво на товарния автомобил, се блъснал в лявата част на полуремаркето на камиона и преминал през бордюр на затревен пътен остров. При този удар са настъпили увреждания по предната броня на лекия автомобил, които се намират в пряка причинно-следствена връзка със събитието. Според експерта, ако товарният автомобил е предприел маневрата непосредствено преди произшествието, той е навлязъл в опасната зона на лекия автомобил. Водачът натоварния автомобил е имал възможност да избегне удара, ако пропусне попътно движещият се лек автомобил, като не може да се определи дали и последният е имал възможност да спре своевременно, с оглед липсата на данни за скоростта на движение на двамата.