Решение № 986 от 29.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. Пазарджик, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20255220102883 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. П. от гр. В. против .„ЕОС МАТРИКС” ЕООД - гр. София, за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищцата сумата 450 лв. (230,08 евро) със законната лихва, която сума представлява обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди - направени разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело 1006/2012 г. на ЧСИ П. И. - Пазарджик, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - поради непоискани и непредприети изпълнителни действия в продължение на две години (перемпция). Разноските са направени за изготвянето и депозирането по изпълнителното дело на молба, с която се иска от съдебния изпълнител констатиране на прекратяването. За сумата Софийският районен съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Искът е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска като недопустим и неоснователен. На първо място, твърди, че така предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК е недопустим спрямо изведения петитум в исковата молба, тъй като искът не 1 цели да установи наличието на вземане на ищеца спрямо представляваното от мен дружество, а по същество искането е за осъдителен диспозитив за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане. На второ място, счита депозираната искова молба за недопустима, тъй като е предявена пред некомпетентен съд при неспазване правилата за подсъдност, предвидени в ГПК. За подведомствеността и подсъдността на този иск се прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, а не някоя от особените такива по чл. 106-117 ГПК. Поради това, моли да се прекрати образуваното пред Районен съд - Пазарджик производство и делото да се препрати на Софийски районен съд на основание чл. 118, ал.2 ГПК. На следващо място счита, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник.

Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя страните в спора. По основателността заявява, че фактическият състав на непозволеното увреждане не е осъществен, тъй като липсва кумулативното наличие на необходимите за основателност на претенцията материалноправни предпоставки, изразяващи се в противоправно поведение; претърпени вреди под формата на разходи за процесуално представителство и причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите. На първо място, изпълнителното дело е образувано по молба на "Банка ДСК ЕАД" с частен правоприемник „ОТП Факторинг“ ЕАД. Като цесионер по вземането, „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е предприемало действия по принудително изпълнение по делото, нито е искало прилагането на такива способи спрямо длъжника, поради което на дружеството не може да бъде вменено противоправно поведение. Това е така, защото към момента на прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК ex lege и настъпила перемпция, същото не е било страна в изпълнителното производство. Предвид фактологията и при така представените доказателства не може да бъде направен обоснован извод в какво точно се изразява неправомерното поведение на дружеството и как именно това поведение е довело до имуществена вреда за ищцата. Ето защо не съществува причинно-следствена връзка или нормативна обусловеност, която да обоснове насочване на претенция срещу дружеството. При настъпила перемпция съдебният изпълнител е следвало служебно да прекрати производството. На последно място, не е доказано, че сумата е платена именно за посочената молба и 2 изобщо - че е платена.

В хода на делото страните чрез своите пълномощници поддържат становищата си.

По допустимостта на иска възраженията на ответника са неоснователни. За вземането е било образувано заповедно производство, допустимо на общо основание, издадена е от Софийския районен съд заповед за изпълнение и настоящият иск се води за установяване на вземането по реда на чл. 415 и 422 от ГПК. Надлежният ответник се определя от твърденията на ищеца и в случая ищцата основава искането си на обстоятелството, че към момента на подаването на молбата и прекратяването на изпълнителното производство "Еос Матрикс" ЕООД е било взискател по него, тоест счита, че на това основание дружеството отговаря за вреди. Дали това е достатъчно за уважаване на иска, е въпрос по същество, но е достатъчно, за да бъде счетен той за допустим. Колкото до подсъдността, вземането произтича от потребителски кредит и ищцата не е изгубила и в настоящото производство качеството си на потребител, поради което за подсъдността се прилага чл. 113, а не чл. 105 от ГПК - делото не е подсъдно на съда по седалището на ответника, а на този по настоящия адрес на ищцата. Съдът наистина не е констатирал до първото заседание, че нейният настоящ адрес не е в района на Пазарджишкия районен съд, а в района на съседния В.ски районен съд, като този пропуск след проведено първо заседание не може да се изправи, предвид чл. 119, ал. 3 от ГПК.

Относимите към спора факти се установяват от изисканото и приложено копие от изпълнителното дело и се свеждат до следното:

Изпълнителното производство пред ЧСИ П. И. е образувано през 2012 г. с взискател "Банка ДСК" ЕАД и длъжници Н. Д. П. и А. К. Ш..

На 06.08.2012 г. по него постъпва молба от "ОТП Факторинг България" ЕАД за конституиране на дружеството като взискател на мястото на банката, тъй като тя с договор за цесия от 17.09.2012 г. му е прехвърлила свои вземания, в това число процесното. От този момент нататък взискател по делото е "ОТП Факторинг България" ЕАД. Последното изпълнително действие е извършено през 2014 г. - запор на трудовото възнаграждение на А. Ш.. Получен е отговор от работодателя, че вече е наложен запор от друг ЧСИ и се правят удръжки в допустимия размер. След този момент по делото няма нито постъпили суми, 3 нито нови изпълнителни действия.

С договор за цесия от 21.06.2022 г. "ОТП Факторинг България" ЕАД е прехвърлило вземането заедно с други вземания на "Еос Матрикс" ЕООД. На 05.10.2022 г. от цесионера като пълномощник на цедента са изпратени уведомления за цесията до Н. П. и А. Ш.. На 06.10.2022 г. "Еос Матрикс" ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател и молбата е уважена от ЧСИ. На 08.11.2022 г. по изпълнителното дело е постъпило искане за неговото прекратяване на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, подадено от името на Н. П. от адвокат Т. В., който и предходно я е представлявал по изпълнителното дело и през 2016 г. се е запознавал с него. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение от 1100 лв., с посочване, че сумата е платена.

С постановление от 21.11.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил производството на поисканото основание - непредприемане на изпълнителни действия за период от повече от две години.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

За да отговаря ответникът пред ищеца по правилата на ЗЗД за непозволеното увреждане, следва да са налице вреда за ищеца, противоправно поведение на представители на ответника и причинна връзка между противоправното поведение и вредата.

Вредата в случая се определя като заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. На пръв поглед изглежда, че това възнаграждение е заплатено за основателна и успешна защита срещу незаконосъобразно продължаващо принудително изпълнение.

Следва обаче да се отговори дали може да се квалифицира като противоправно поведението на "Еос Матрикс" ЕООД. Това поведение се изразява в молба за конституиране като взискател, подадена след настъпване на основанието за прекратяване на изпълнителното дело - изтичане на две години от последното изпълнително действие. С настъпването на това основание изпълнителното дело се счита за прекратено по право, а съдебният изпълнител само констатира с постановление това прекратяване, като е длъжен да следи за него и служебно. От правилата на ГПК не може да се изведе аналогично задължение за взискателя да поиска констатиране на прекратяването, да се въздържа от встъпване по перемираното изпълнително 4 дело и т.н. Той няма ангажимент да следи за интереса на длъжника в изпълнителното производство. Не е налице и материална незаконосъобразност на изпълнението, т.е. не се търси събиране на несъществуващо вземане.

Всъщност дори съдебният изпълнител да беше установил прекратяването на производството още преди извършването на цесията, не би имало пречка новият или предходният кредитор да поиска образуване на ново изпълнително дело. Нещо повече, според решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о., "Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.

(...) Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника". В това решение се има предвид ново искане за прилагане на изпълнителен способ от стария кредитор, но аналогично би следвало да е разрешението относно цесионера. На още поголямо основание разрешението следва да е същото, когато цесионерът не е заявил никакви изпълнителни действия, а само е поискал да заеме мястото на стария взискател. Изводът е, че исканията на кредитора по перемирано изпълнително дело не са противоправни сами по себе си, само заради перемпцията, а и самото непрекратяване на производството служебно от съдебния изпълнител, още с изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не води до вреди за длъжника. В неговата правна сфера не настъпват неблагоприятни последици от самото продължаване на състоянието на висящност на изпълнителното дело, по което при това дори не са извършени нови изпълнителни действия. Заплащането на консултация с адвокат и депозирането на молба по изпълнителното дело са по повод получаването на уведомление за цесията, но не всяко заплащане на полезна за клиента правна консултация представлява непозволено увреждане, нанесено от лицата, с които клиентът на адвоката взаимодейства.

Самото съобщаване на цесията на ищцата от ответника като цесионер и пълномощник на цедента също не е противоправно, а съответства на предвидения от закона ред за съобщаване. То няма и пряка връзка с изпълнителното производство и неговото прекратяване, а представлява материалноправно изявление, стоящо извън това производство.

5

Други действия ответникът не е извършвал.

Поради изложеното съдът намира, че не е осъществен фактическият състав на чл. 49 във връзка с чл. 45 и сл. от ЗЗД, искът е неоснователен и следва да се отхвърли, като на ответното дружество се присъдят направените от него разноски, които се изразяват в юрисконсултско възнаграждение в размерите по НЗПП, и

РЕШИ:

Отхвърля иска на Н. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "*****, против "Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, бул./ул. „Рачо П.в Казанджията” № 4-6, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата 230,08 евро (450 лв.), представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди - направени разноски за адвокатско възнаграждение за подадена молба за прекратяване на изпълнително дело 20128210401006 г. на ЧСИ П. И. - Пазарджик, прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление от 22.11.2022 г., заедно със законната бихва върху сумата, считано от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 10381 от 08.04.2025 г. по ч.гр. д.

4380/2025 г. на Софийския районен съд.

Осъжда Н. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "*****, да заплати на "Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, бул./ул. „Рачо П.в Казанджията” № 4-6, сумата 102,26 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.