Определение № 1036 от 04.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1036 гр. София, 04.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20251000601359 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна жалба,вх.№122589/20.10.2025 година на осъдения Г. П. Г.,с установена самоличност,ЕГН **********,понастоящем в ЗООТ“***“ при затвор гр.***,чрез служебния му защитник адв.Д. М. от САК,с посочен съдебен адрес,надлежно назначена , вж.л.л.25,26 и л.32 от делото,против протоколно определение №5227/17.10.2025 година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№6000/2025 година по описа на съда.С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на осъдения Г. П. Г. от 18.08.2025 година,л.11 от делото,за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода” по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК.

В частната жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен,неправилен и несправедлив,като е постановен в нарушение на материалния и процесуалния Закон.

Твърди се,че са налице всички условия на чл.70 НК за прилагане института на „УПО“, доколкото осъденото лице е изтърпяло съответна част от наложеното му наказание и е дал доказателства за своето поправяне,като е сторено оплакване,че решаващият съд неправилно не е ценил доказателства по делото-заповед № 69/21.03.2023 година,заповед №179/16.11.2023 година и заповед №189/29.11.2024 година,с които осъденото лице е награждавано съответно за съвестно и отговорно отношение към трудовия процес и спазване на реда,за положителна линия на поведение,дисциплинираност,спазване на трудови задължения и режимни ограничения,както и за добро отношение към администрацията,за добро поведение и усърдие в труда,както и за положително отношение към учебния процес и активно участие в изпълнение плана на присъдата ,имащи значение 1 за правилното решаване на въпросите по чл.70 НК.

Сочи се,че осъдения е изтърпял съответна част от наказанието „лишаване от свобода“ /в конкретния случай 2/3 от наказанието/,като е дал доказателства за своето поправяне.Твърди се,че са налице доказателства,които сочат изцяло положителни тенденции в поведението на осъденото лице,включително е снижен риска от рецидив /от 83 точки на 80 точки/.

Сочи се,че решаващият съд се е предоверил на необосновано и вътрешно противоречиво отрицателно становище на началника на Затвора и на затворническата администрация в пенитенциарното заведение,без да изследва цялостното поведение на осъдения Г..

Изложени са съображения,свързани с разписаното в доклада на инспектор СДВР /Б.Г./ и на изготвената експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения Г.Г. от психолог,като се твърди,че там са отразени положителните тенденции в поведението на осъдения,с които първия съд не се е съобразил.

Изложени са съображения за това,че осъденият Г. се съобразява с правилата за вътрешен ред,има ресурс и желае да се интегрира в обществото,има коректно отношение към затворническата администрация,прието е,че е неконфликтна личност,като обобщително данните по делото сочат да е налице съответен коригиращ ефект.Намира,че се изпълняват успешно заложените с плана на присъдата цели и задачи,с последно препланиране от м.април 2025 година.

Обобщаващо се твърди,че въпреки обремененото съдебно минало на осъдения Г. той е дал доказателства за поправянето си.

Сторено е оплакване,че първият съд не е съобразил Закона и с разписаното в ППВС №7/1975 година вр.ППВС №7/1987 година/.

Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.

Съдът прецени оплакването в частната жалба до въззивния съд,провери атакувания съдебен акт и въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото намери,че частната жалба е процесуално допустима,но преценена по същество е неоснователна.

Съображенията са следните:

Осъденият Г. П. Г. е роден на ******** година в гр.***,с постоянен адрес в гр.*** и настоящ адрес в гр.***,български гражданин,осъждан,неженен,ЕГН **********,като понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“,с начало 20.11.2021 година за срок от 7 години в ЗООТ “***“ при затвор гр.***,наложено му с присъда №13/14.05.2021 година на САС по внохд №408/2021 година на съда.С тази присъда му е наложено наказание „лишаване от свобода„ за срок от 7 години за престъпление по чл.199 ал.1,т.4 НК и е приложена нормата на чл.25 вр.чл.23 НК за наказания по цитираното внохд №408/2021 година на АС-София,по нохд №372/2016 година на РС-Елин Пелин и по нохд №420/2017 година на РС-Елин Пелин.Зачетен е предварителен арест на осъдения и съответната изтърпяна част от наказанията.

Тази присъда е оставена в сила с Решение 60178/19.11.2021 година на ВКС,постановено 2 по к.н.д.№654/2021 година на съда.

Към момента на постановяване на атакуваното определение 17.10.2025 година осъденият Г. е изтърпял фактически 4 години,10 месеца и 10 дни,като от работа са зачетени 10 месеца и 1 ден или общо 5 години,8 месеца и 11 дни.

Остатъкът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е 1 година,3 месеца и 19 дни.

Осъденият Г. изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.Този режим не е променян досега.

Награждаван е.Не е наказван.

Лишеният от свобода изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска от рецидив от 83 точки,променен в хода на водения корекционен процес на 80 точки.

Осъждан е многократно,вж.справка за съдимост /13 листа/ в затворническото досие на осъдения,като изтърпява поредно наказание в пенитенциарно заведение.

Процесът на адаптация е протекъл безпроблемно.Разяснен му е правния статус и се съобразява с него.Отношението му към пенитенциарните служители е съответно с режимните изисквания,като Г. избягва конфликтни ситуации,макар такива да са констатирани с други лишени от свобода по повод получавани хранителни пратки,неконфликтен и без лидерски амбиции в пенитенциарното заведение.По отношение на него не са прилагани кризисни мерки.При осъдения Г. не са установени изразени дискриминационни нагласи.Работи,макар непостоянно. Посещава с прекъсване учебни занятия през учебна 2022/23 година в 4 клас,а понастоящем е записан като ученик в 5-ти клас на СУ“Св.Иван Рилски“ към затвора гр.***.

Осъденият Г. е психически необременен,осъждан,без данни за злоупотреба с алкохол и наркотични вещества „..в актуалната ситуация,в която се намира“,интелектуалното му ниво в средни към ниски граници,без агресивна готовност,непретенциозен,със стабилно емоционално състояние,без агресивна предразположеност.Не се констатира суициден риск и депресивност.Със социално-желателно поведение,вж.изготвена експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние на осъдения Г.Г..

Констатирани са отделни дефицитни зони,вж.доклад за осъдения Г. от 03.09.2025 година на инспектор СДВР при Затвора гр.***,като тези зони са наблюдавани за констатиране степента на преодоляване на дефицитите.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-становище №9705/19.09.2025 година на и.ф.началник на Затвора гр.*** по чл.437 ал.2 НПК,л.3-ти,справка изх.№9705/17.10.2025 година,л.29 от делото,доклад за лишения от свобода Г.,л.4-л.7,изготвен от инспектор СДВР при Затвора гр.*** на 03.09.2025 година,експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние на осъдения Г.Г.,изпълнен от психолог Л.Ц. на 03.09.2025 година,л.8-ми,план за препланиране изпълнение на присъдата,л.9,характеристика на 3 осъдения Г. от класен ръководител,л.30,епикриза от 2022 година за здравословното състояние на осъдения към този момент,писмени доказателства, приложени към досие №812/2021 година на лишения от свобода Г. Г.,относими към обстоятелства, подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:

-осъденият Г.Г. да е дал доказателства за своето поправяне и -да е изтърпял фактически не по-малко от 2/3 от наказанието си,в конкретния случай.

Първият съд обосновано е приел в мотивите към атакувания съдебен акт,че осъденият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“,доколкото изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за престъпление,реализирано при усл. на „опасен рецидив“.

Спор в тази насока между страните не е налице.

Обсъждайки първата разписана от Закона предпоставка за прилагане института на „УПО“ , първият съд правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,като коректно е ценил доказателствата за степента на поправяне на осъдения Г. Г.,преценявайки основно степента на изпълнение целите на наказание по плана на присъдата.В атакувания съдебен акт първият съд е дал мотивиран отговор на поставени пред него въпроси,свързани с фактите,сочещи степента на промяната в поведението на осъдения в нейните качествени и количествени показатели,релевантни за решаване въпросите по чл.440 и сл.НПК.

Въззивният съд намира,че от страна на защитата на осъдения Г. е сторена неточна критика на мотивите към постановения съдебен акт.Видно е,че първия съд коректно е отчел данните,сочещи определен напредък в поведението и превъзпитанието на осъденото лице в резултат на водения корекционен процес.Безспорно е отчетено,вж.мотивите на първия съд,л.38,4-ти абзац,че след постъпването си в пенитенциарното заведение осъдения Г. е започнал учебен процес/макар и без достатъчно усърдие/,започнал е работа,към затворническата администрация се отнася с дължимо поведение и спазва вътрешния ред и правила.Отчетено е,че в резултат на корекционния процес оценката за риск е снижена от 83 точки на 80 точки.Първият съд коректно е оценил и дадената характеристика на осъденото лице от класния му ръководител В.К.,като наред с посоченото от нея е акцентирал и на отразеното в експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние на осъдения Г.Г.,изпълнен от психолог Л.Ц. на 03.09.2025 година,сочейки сравнително добрите характеристични данни за Г.,факта,че е неконфликтна личност и проявява уважение към съучениците и учителите си в класа,пазейки училищната собственост.При собствена оценка на установените факти настоящият съд отчита и факта,че осъдения Г. е награждаван три пъти,видно от писмени доказателства по делото-заповед № 69/21.03.2023 година,заповед №179/16.11.2023 година и заповед №189/29.11.2024 година.Те установяват еднозначно,че осъденият Г. е награждаван за съвестно и отговорно отношение към трудовия процес,за спазване на реда,за положителна линия на поведение,за проявена

4 дисциплинираност,спазване на трудови задължения и режимни ограничения,както и за добро отношение към администрацията.Видно е,че е награден за добро поведение и проявено усърдие в труда,за положително отношение към учебния процес и активно участие в изпълнение плана на присъдата.Всички тези обстоятелства безспорно имат значение за правилното решаване на въпросите по чл.70 НК,но при стриктно отчитане на относителната им тежест и трайна установеност.

Не може да се сподели като обосновано възражението на защитата,че решаващият съд се е предоверил и е надценил необосновано вътрешно противоречивото отрицателно становище на началника на Затвора,а и на затворническата администрация в пенитенциарното заведение,без да изследва цялостното поведение на осъдения Г. Г..

Необосновани са и доводите на защитата на осъденото лице,че неправилно първият съд е приел незавършен корекционен процес при осъденото лице,въз основа на неточно тълкуване на доказателствата по делото.Въззивният съд,както и първия съд намира,че горните оплаквания и твърдението на защитата на осъдения Г. за постигнати резултати,които Закона изисква,за да се постанови УПО,не са обосновани.Принципно споделимо е обобщителното твърдение на защитата,че института на предсрочното условно освобождаване е приложим за лице,което в пенитенциарното заведение е започнало да се поправя без да е необходимо неговото поправяне да е приключило,но е коректно да се посочи,че от съществено значение за точното прилагане на Закона е да се прецени степента на развитие на корекционния процес и констатираното поправяне. Посочи се и по-горе във връзка с възраженията на защитата,поддържани и пред настоящия съд с частната жалба,че първият съд коректно,макар и лаконично е анализирал доказателствените източници,сочещи положителна промяна в поведението на осъденото лице в резултат на провеждан корекционен процес,вкл. разписаното в изготвения доклад и констатациите обективирани в него.Тези положителни тенденции и наградите на осъденото лице са очертани от настоящият съд изчерпателно по-горе.Въззивният съд при собствения анализ на относимите доказателствени източници сам отчита обстоятелствата,че осъденият Г. Г. има дължимо отношение към затворническата администрация,че с него не са провеждани кризисни интервенции,не са констатирани дискриминационни нагласи и е с относително запазени ресоциализационни възможности.