Решение № 325 от 03.10.2019, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№325 гр. Пазарджик, 03.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев

ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев

Росица Василева при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева в.гр.д. № 503 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 60 от 16.04.2019г., постановено по гр.д. № 865/2018г. по описа на Районен съд-Панагюрище, частично е уважен предявеният от В.И.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, против К.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 9 500,00 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена на 25.11.2017г. средна телесна повреда, изразяваща се ***, довело до *** и лека телесна повреда, причинила болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 25.11.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за разликата над 9 500,00 лв. до пълния му предявен размер от 20 000,00 лв. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от К.Д.Р., чрез адв. И.К.-ПзАк, в която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявения иск до размера на 5 000,00 лв., като се приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в противоправното му поведение спрямо ответника, за настъпилия вредоносен резултат. Твърди се, че при постановяване на съдебното решение е нарушен принципа за справедливост в чл. 52 от ЗЗД и размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно завишен. Поддържа се, че при определяне размера на присъденото обезщетение, първоинстанционният съд не е обсъдил младостта на пострадалия, способността му съобразно възрастта му да се възстановява бързо, както и краткия период на пълното му здравословно възстановяване. Не се въвеждат нови доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Въззиваемият

В.И.Ч., чрез адв. Е.К.-П., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, а възражението на въззивника за наличие на съпричиняване за неоснователно. Не въвежда нови доказателствени искания. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. Т.К., поддържа въззивната жалба. Не прави доказателствени искания и не ангажира нови доказателства.

Не претендира разноски пред настоящата инстанция.

Въззиваемият, чрез пълномощника адв.

Е.К.-П., в открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Не прави доказателствени искания и не представя нови доказателства.

Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която осъдителният иск е отхвърлен за сумата над 9 500,00 лв. до пълния му предявен размер от 20 000,00 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да се осъди ответникът К.Р. да заплати на ищеца В.Ч. сумата в размер на 20 000,00 лв., представляваща неимуществени вреди, причинени от нанесен от ответника върху ищеца побой в гр. П. на 25.11.2017г., ведно със законната лихва от 25.11.2017 г. до окончателно изплащане на обезщетението, както и сумата в размер на 1800,00 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между полученото обезщетение за отпуск по болест за периода 25.11.2017г. и 27.12.2017г., ведно със законната лихва за забава от 27.12.2017г. до окончателното плащане на вземането. С определение от проведено по делото открито съдебно заседание на 21.01.2019г. първоинстанционният съд е одобрил постигната между страните по спора съдебна спогодба относно обезщетението за имуществени вреди, като в тази част производството по делото е прекратено.

В настоящото производство предмет на разглеждане е единствено претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди относно нейния размер.

В исковата молба се твърди, че на 25.11.2017г. в дискотека „***“ в гр.П. ответникът К.Р. започнал безпричинно да се заяжда с ищеца В.Ч.. За да не се стига до разправии, ищецът тръгнал да излиза от заведението, но няколко метра извън дискотеката бил нападнат в гръб и съборен с удари от ответника. Последният нанесъл множество удари в областта ***на ищеца. Излага се, че след нанесения побой ищецът бил отведен в болницата в гр.П., а след това откаран в УМБАЛСМ „***“ гр. С., където му била направена операция и останал за лечение за времето от 25.11.2017г. до 27.11.2017г. Било установено, че му е *** и било силно затруднено дъв***. На 27.11.2017г. ищецът бил освидетелстван от д-р М., който установил, че е налице ***; *****. На 01.12.2017г. ищецът бил отново освидетелстван във ***гр.С., където се уста­новило:

***; ***; ***. За нанесения на ищеца на 25.11.2017г. в гр.П. побой ответникът К.Р. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, за което на 06.08.2018г. било одобрено Споразумение по НОХД № 204/2018г. по описа на Районен съд – Панагюрище. В исковата молба се твърди, че освен средна телесна повредана ответникът причинил на ищеца и лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота (***; ***; ***; ***). В резултат на уврежданията ищецът бил в отпуск по болест за срок до 27.12.2017г., като след това лечението му продължило в домашни условия. Излага се, че от побоя получил силен емоционален стрес, почувствал се унизен, с потъпкано достойнство и компрометирано добро име и чест, изпитвал силно не­удобство, както пред семейството си, така и пред познатите си, не само от външния си вид, но и от самата ситуация. Сочи, че нападението над него се осъществило пред очите на множество хора, като за побоя се е разчуло из гр. П. и това провокирало у ищеца чувство на срам, поради което отказвал да излиза от вкъщи и да се сре­ща с приятели. Моли за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.Р., в който се излага, че причинените увреждания са в условията на съпричиняване от страна на ищеца. Сочи се, че с исковата молба не е изчислена дължимата законна лихва. Предявените искове се оспорват по основание и размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С одобрено

Споразумение от 06.08.2018г. по НОХД № 204/2018г. по описа на Районен съд - Панагюрище въззивникът-ответникът К.Д.Р. е признат за виновен, за това, че на 25.11.2017г. в гр. Панагюрище е причинил средна телесна повреда на В.И.Ч. ***, изразяваща се в ***, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал.1 във връзка с ал.2 от НК, като му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

В хода на първоинстанционното производство е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-медицинска експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира при разрешаването на спора, като обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице. От заключението на експерта се установява, че пострадалият е получил следните увреждания: ***, и ***, както и ***. Описаните увреждания по *** са причинени от действие на твърд тъп предмет като общ механизъм. Получени са при единичен директен удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност – юмрук в областта на *** и счупване на *** в областта на удара, последвано от изместване на *** на дясно и индиректно счупване в дясно, като счупването по своя характер е двустранно, закрито. Вещото лице е посочило, че е налице счупване на челюст по смисъла на чл. 129 от НК, което затруднява дъвченето и говоренето за период около месец и половина при обичаен ход на оздравителния процес. Това травматично увреждане е наложило провеждането на болнично лечение в отделението по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛСМ „***“ гр. С. в периода 25.11.2017г.-27.11.2017г., където под комбинирана анестезия е било извършено *** проф. М.в дясно. Според вещото лице *** са разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Оздравителният процес е приключил с *** и те са на местата си при прегледа. Травматичният оток на *** е причинил на пострадалия болка по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК за около две седмици. Вещото лице е посочило в заключението си, че в първите дни след травмата и след медицинските интервенции пострадалият е изпитвал болки с изразена интензивност. След свалянето на фиксацията, в периода на възстановяване също е имало болка и дискомфорт в посочените срокове. При изслушването му в съдебно заседание пред районния съд вещото лице е посочило, че оздравителният процес е приключил.

За изясняване на фактическата обстановка по делото в хода на първоинстанционното съдебно производство са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите И.Л., М.Ч., Р.Ч., М.Р.., Х.Д., П.Ш. и Н.Т..

От показанията на свидетеля И.Л., се установява, че след инцидента на 25.11.2017г. до извършване на оперативната интервенция в УМБАЛСМ „***“ гр. С., въззиваемият-ищецът е бил в изключително тежко състояние – изпитвал много силни болки и дискомфорт, не можел да си отваря и затваря ***, не можел да ***. Били му поставени шини и изпитвал срам и унижение от случилото се. Свидетелят И.Л. заявява, че не е присъствал на конфликта, но от негови колеги, които са били по същото време в дискотека „***“, разбрал, че въззиваемият В.Ч. си взел якето и тръгнал да излиза от заведението, като въззивникът К.Р. го настигнал и го ударил пред дискотеката.

Видно от показанията на свид. М.Ч. след процесния случай въззивамият не можел да ***, двамата можели да контактуват само писмено, изпитвал силни физически болки, чувствал се унизен и емоционално нестабилен, изпитвал срам от случилото се.

Начина, по който изглеждал, не му позволявал да се среща с други хора, около два месеца след случилото се избягвал да излиза от дома си, не искал да се среща с приятели, не ходел на работа. Около 40 дни бил шиниран и не можел да ***.

Свидетелката М.Ч. твърди, че дълго време след инцидента въззиваемият не можел да ***.

Преценени съобразно указаното в чл. 172 от ГПК, доколкото свид. И.Л. е колега на въззиваемия, а свид. М.Ч. е жената, с която той живее на семейни начала, въззивният съд кредитира показанията им, тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви помежду си и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, а именно изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, видно от която след инцидента въззиваемия е изпитвал силни физически болки, което кореспондира с показанията на свид. И.Л. и свид. М.Ч., както и периодът на възстановяване на въззиваемия, посочен от вещото лице, съответвства с периода, заявен от свид. М.Ч..

Според показанията на свидетелите М.Р.. и Х.Д. на процесната дата двете са били заедно с въззивника в дискотека „***“. По същото време в заведението бил и въззиваемия. Между въззивника и въззиваемия възникнал словесен спор относно местата, на които се настанили въззиваемия В.Ч. и лицата от неговата компания, по време на който въззиваемият демонстрирал високомерно поведение. Служителите от охраната на заведението помолили въззиваемия да напусне заведението. Въззиваемият В.Ч., заедно с няколко негови приятели излезли пред заведението, където ги последвал въззивника К.Р.. Известно време след това въззивникът се върнал при свидетелите М.Р.. и Х.Д. с наранено око.