Решение № 26 от 09.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Бургас, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х.ва Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Х.ва Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500261 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 261 /2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, чрез пълномощника адв. В., против решение №454/24.03.2023г. по гр.дело № 523/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е осъдена да заплати на А. И. М., ЕГН **********, от село П., община Р., сумата от 284 847.77 лв., като левова равностойност на сумите от 39 805.33 GBP, 52 668.84 GBP и 34 700 EUR, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от датата на депозиране на исковата молба - 08.04.2022 година до окончателното и изплащане, както и сумата от 87 302.30 /осемдесет и седем хиляди триста и два лева и тридесет стотинки/ лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 08.04.2019 година до 07.04.2022г.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което предявените против Банката искове да бъдат отхвърлени. Позовава се на неправилно разрешаване на повдигнатото възражение, че претенциите са погасени по давност, тъй като срокът е започнал да тече за всяка от процесните трансакции от датата на извършването и, като предходната инстанция неправилно е приела, че 1 давността е започнала да тече от датата на откриване на дееца и неправилно е приложила разпоредбата на чл.114, ал.3 ЗЗД вместо относимата разпоредба на чл.114, ал.1 ЗЗД. Банката твърди, че според константната практика на съдилищата при деликтната безвиновна гаранционно – обезпечителна отговорност давността започва да тече от датата на извършването и цитира решение № 2733 от 25.10.1972г., постановено по гражданско дело № 1271/72г. на ВКС и Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1959г. в подкрепа на изложеното.

Оспорва се на следващо място извода на съда, че давностният срок тече от откриването на дееца, поради прикриването на деянието с множество документни престъпления и скритото за пострадалата настъпване на вредите.

Сочи, че към настоящия момент извършването на документни престъпления не е установено с влязла в сила присъда на конкретно лице. Допълнително се поддържа, че всеки клиент на банката разполага с възможността да следи онлайн движението по своята сметка в реално време или чрез посещения в банката. По делото не е доказано препятстването на ищцата до информация за банковите сметки.

Позовава се и на признание от страна на ищцата за собствената и небрежност да не се осведоми за наличността в тях и за движението им за продължителен период от време. Твърдението и, че е узнала за липсващите суми на 11.04.2017г. се оспорва като невярно, тъй като съгласно писмените доказателства по делото тя е имала информация за наличността още пред м.февруари, същата година. Счита, че допуснатата от ищцата небрежност и липса на грижа на добър стопанин не следва да бъде компенсирана от банката.

При условията на евентуалност, ако възражението за началните дати на погасителната давност не бъде прието, за начална дата на давността се сочи м. февруари, 2017г., когато ищцата е получила информация за наличността по сметките си. Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата.

Намира за недоказани твърденията на ищцата за липса на средства по нейните сметки в резултат на нерегламентирани трансакции. Твърди, че назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза не е извършила анализ на всеки отделен ден от процесния период на началния и на крайния анализ на салдото по сметката, т.е не е доказано внасянето на суми от ищцата. Ищцата, според въззивника, не е успяла да докаже по делото и, че предполагаемата липса на средства е в резултат на действия на служител на банката, тъй като от приложените по делото доказателства е видно, че всяка от транзакциите е извършена от нея. По отношение на наказателното производство възразява, че е образувано против неизвестен извършител и няма повдигнато обвинение против конкретно лице. Счита, че съдът неправилно е кредитирал изводите на 2 назначената по делото съдебно – графологична експертиза, тъй като заключението е непълно, неясно и необосновано.

В отговор на въззивната жалба, подаден от А. И. М., чрез пълномощника адв.К., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Оспорва твърденията в нея за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Според страната съдът е приложил правилно правилата на погасителната давност и основателно е оставил без уважение възражението на ответната страна в съответствие с разпоредбите на закона и съдебната практика. Поддържа, че ищцата е узнала за липсите на 11.04.2017г. тъй като е живяла извън страната и по сметката единствено е внасяла суми, без да извършва тегления. Уволнената дисциплинарно служителка на ответника никога не и е предоставяла извлечения от сметката, единствено е записвала върху вносните бележки наличните суми. За липсите ищцата е уведомила ответната банка чрез сигнал вх.№ 0410-05-000460 от 12.04.2017 година. Разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД обхваща общия случай на началото на погасителната давност. За задължения, възникнали от деликт, вземането става изискуемо от датата на настъпване на вредите, но в случая е приложима специалната разпоредба на чл.114, ал.3 ЗЗД, когато давността започва да тече от откриването на дееца съгласно задължителните актове на ВС и ВКС ППВС № 2 от 21.12.1981г. и ТР № 5/2006г. по т. д. № 5/2005г. н а ОСГК на ВКС. Твърдения, че ищцата е посетила клон на банката през февруари, 2017г. са ирелевантни, тъй като посещението е било свързано с уреждане на наследството на нейния покоен баща. Дори да се приеме за начална дата на давността момента на узнаване на липсата на средства, то към момента на завеждане на иска давността не е изтекла. Сочи се, че в резултат на сигнала на ищцата е установено, че служителката К. Л. е извършила нерегламентирани трансакции и със средства на други лица, за което е образувано и НОХД №534/2022г. по описа на БОС. Твърди се, че посочените факти са констатирани в доклад на „Управление вътрешен контрол“ на ответника, който банката не е представила, въпреки указанията на съда. Оспорва и твърденията за допуснати от предходната инстанция процесуални нарушения и за недоказаност на твърденията на ищцата за процесните липси по нейната сметка. Липсите са установени от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, а ако ответникът е искал да установи ежедневното състояние на сметката за доказване на други обстоятелства, то той е разполагал с възможността за това. Неоснователни са и твърденията, че не е доказано, че липсата на средства е в резултат на действия на служители на въззивника, предвид представената по делото заповед за дисциплинарно уволнение на К. Л. Т., от която е видно, че банката сама е установила извършените от нея нерегламентирани трансакции.

По делото е постъпила и частна жалба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ 3

АД против определение № 1393/29.05.2023г., с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Поддържа, че не е доказано действителното извършване на сочените от ищцата разноски, искането за присъждането им е направено своевременно, но не са представени доказателства за заплащането им, тъй като не е представен договор за правна помощ между страната и нейния пълномощник при представянето на списъка по чл.80 ГПК. Договорът е представен по електронен път след последното по делото заседание, след като делото е обявено за решаване.

В отговор на частната жалба, подаден от ответната страна, се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Поддържа се констатацията на съда, че договорът за правна помощ е своевременно представен и съдържа отбелязване, че посоченото в него възнаграждение е заплатено в брой; че искането на ищцата за присъждане на разноски е направено с исковата молба и потвърдено от процесуалния и представител в последното по делото съдебно заседание, в което е представен и договорът за правна помощ, което е отразено в съдебния протокол, а договореното възнаграждение е оспорено от процесуалния представител на банката като прекомерно; че договорът за процесуално представителство съдържа необходимите реквизити, а сканирането му в електронното досие на делото е извършено от служителите на съда на датата, следваща датата на последното съдебно заседание.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение съдът е осъдил ответната банка да заплати на ищцата по делото исковата сума, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 08.04.2022 година до окончателното и изплащане, както и сумата от 87 302.30 /осемдесет и седем хиляди триста и два лева и тридесет стотинки/ лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 08.04.2019 година до 07.04.2022 година.

За да приеме решението си съдът приел, че вследствие на противоправни действия от страна на служител на ответника, с които на ищцата е нанесено непозволено увреждане и е в пряка причинна връзка между тези действия и настъпилата вреда за ищцата, ответната банка отговаря като работодател на служителя, извършил неправомерната дейност.

Предявеният иск е с правно основание чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съединен с искове по чл.86 от ЗЗД.

Между страните не се спори по следните установени и в хода на делото факти: че ищцата е клиент на „УниКредит Булбанк“ АД, банков клон град Айтос; че в това си качество има открити при ответника три депозитни сметки в чужда валута с IBAN * - GBP, открита на 13.08.2014 година с кредит 4 към датата на откриването - 59 900 GBP, сметка с IBAN * - GBP, открита на 16.07.2010 година с кредит към датата на откриването 14 000 GBP и сметка с IBAN * - EUR, открита на 26.10.2007 година с кредит към датата на откриването - 11 141.18 EUR; че лицето К. Л. Т. се е намирало в трудово правоотношение с Банката и е заверявала сметките на ищцата при извършени операции по тях; че за констатираните липси по сметките на ищцата има образувано ДП №103/2017 година по описа на ОСО ОП Бургас, което е висящо към настоящия момент; че ответната банка е отказала при поискване на върне на ищцата внесените от нея суми до размера на документирано изтеглените по 64 броя „нареждане-разписка“.

Спорно е твърдението на ищцата, че не тя е изтеглила сумите по 64 броя „нареждания разписка“, платежни нареждания от 11.10.2012 година, 12.05.2014 година и 13.08.2014 година, вносна бележка от 12.05.2014 4 година, платежно нареждане 12.05.2014 година и вносна бележка за такса от 12.05.2014 година, вносна бележка от 13.08.2014 година, платежно нареждане от 13.08.2014 година и вносна бележка за такса от 13.08.2014 година както и това, че подписите за наредител не са положени от А. И. М., а от К. Л. Т..

За извършените разпореждания с парични средства от сметките на ищцата са съставени банкови документи, по отношение на които ответната банка не оспорва, че са оформени с подпис на неин служител и печат на банката. Видно от заключението на извършената по делото съдебнокриминалистическа експертиза, подписите в представените за изследване 64 броя „нареждания разписка“, платежни нареждания от 11.10.2012 година, 12.05.2014 година и 13.08.2014 година, вносна бележка от 12.05.2014 година, платежно нареждане 12.05.2014 година и вносна бележка за такса от 12.05.2014 година, вносна бележка от 13.08.2014 година, платежно нареждане от 13.08.2014 година и вносна бележка за такса от 13.08.2014 година не са положени от ищцата А. И. М., а от К. Л. Т.. Ответникът не оспорва, че лицето К. Л. Т. се е намирало в трудово правоотношение с него, за което свидетелстват представените с молба рег. № 14017/03.10.2022 година писмени доказателства, видно от които трудовото правоотношение със същото е било прекратено със Заповед № 146/31.05.2017 година за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ за допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.187, т.3 и чл.126, т.4, чл.187, т.7 и чл.126, т.7 и чл.187, т.10 от КТ и поради злоупотреба с доверието на работодателя по чл.190, ал.1, т.4 от КТ.

Разпечатката съдържа 28 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c07a1685-445b-4c41-b8bc-b29e3727ab0a