Присъда № 1 от 22.02.2022, Районен съд - Златоград

МОТИВИ

ПО ПРИСЪДА № 1/22.02.2022 г. по

НОХД № 4 по описа за 2022 г. на РС - Златоград

Подсъдимият Д. СТ. Ч., ЕГН **********, е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл. 150,ал.1 НК.

По делото е проведено съкратено съдебно следствие по правилата на чл. 371, т. 2 от НПК.

При постановяване на присъдата, съдът е обявил в съдебно заседание, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебната фаза доказателства - гласни доказателства, съдебнопсихиатрична експертиза и писмени доказателства.

Като взе предвид изложеното в обвинителния акт, изявлението на подсъдимия, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, както и събраните на ДП доказателства, съдът прие за установено следното:

Подсъдимият Ч. живее на постоянния си адрес в гр. З., обл. С.. Той не е осъждан, няма противообществени, криминални прояви и регистрации, пенсионер е и няма трудова ангажираност. Свидетелката А.. А.. К. живее в с.

Д., общ. З., обл. С.заедно с майка си, в къщата на втория й съпруг Н. З. Т., където живеят тя и брат й, както и Н. Т. и сестра му. Свидетелката А.К. е ученика в СУ „А.I“ гр. З. в 9-ти „.“ клас. В училище се чувства добре, разбира се със съучениците, както и с учителите й, към които проявява уважение, не е известна на ИДП за извършени противообществени прояви, като всяка сутрин от 07,00 часа пътува до гр. З. до училището с училищен автобус, и се прибира след обяд в с. Д., общ.З., около 15,00 часа. Подсъдимият Д.Ч. от няколко месеца се опитвал да се сближи със св. А.К., под предлог, че са далечни роднини, същият й давал дребни парични суми - стотинки и й кавал, че я уважава много. Свидетелката А.К. се опитвала да го избегне, след като забелязала, че почти всяка сутрин подсъдимият Д.Ч. стои пред училищния автобус и я търси с поглед. На 11.11.2021 г. отново св. К. тръгнала сутринта в 07,00 часа с училищния автобус от с. Д., общ. З. в посока гр. З.. Автобусът спрял до магазина на М. Б. в гр. З., като още от автобуса св. К. забелязала, че на една маса пред сградата на .... е седнал подсъдимият Д.Ч.. Свидетелката А.К. слязла от автобуса и го видяла, същата го познавала и знаела, че е някакъв роднина на нейната баба, като и друг път се е случвало той да я заговаря, като я питал как са близките й. Свидетелката К. била с приятелката си св. В.Б., която влязла в магазина „М. м.“ в началото на пешеходния мост в гр. З., а св. К. останала отвън да я изчака, била сама, не забелязала покрай нея 1 други хора. Тогава подсъдимият Д.Ч. се показал от ъгъла на сградата (бивше ....) на фирма „Б.“ ЕООД и я повикал по име, казал й да отиде към него, като това го направил с жестове, махал с ръка и я викал към него. Тя се приближила до ъгъла на същата сграда, където има банкомат, подсъдимият Ч. вървял напред, като завил наляво към стълбите и входа на сградата административен офис на фирма „Б.“ ЕООД. Свидетелката К. отишла към него, той се намирал пред вратата на сградата на фирма „Б.“ ЕООД и св. К. протегнала ръка към него за здрависване, той й отговорил на жеста. Попитала го, защо я вика и той й казал, че искал да я види, при което св. К. му отговорила, че бърза и нямала време да я види, като той й казал: „Добре...“ и св. К. си тръгнала. Обвиняемият Ч. обаче й казал: „Ела...“, хващайки я за китката на ръката и я дръпнал навътре към сградата. Нямало свидетели на случилото се. Вратите на сградата се затворили, като не се виждало отвън и вътре. Когато влезнали навътре, в коридора, подсъдимият Ч. започнал да я прегръща, сложил в якето, с което била облечена в джоба банкнота от 5 лева и след това започнал да я опипва в областта на гърдите, след което я опипвал в областта на половия й орган. Всичко това станало през дрехите, не е свалял дрехите й. Непосредствено след това отново я прегърнал и й казал „Ако ме пипнеш тука...“ и дърпайки ръката й понечил да сложи същата на половия си орган, казвайки й, че ще й даде още пари, като продължавайки да я дърпа за ръката й, насочвал същата към неговия полов орган. Подсъдимият не си е свалял дрехите и не е пъхал ръката й в панталона си. Свидетелката К. се паникьосала и се опитала да избяга навън, но той отново я дръпнал за ръката, като тогава тя успяла да се отскубне и на бегом излязла от сградата.

Подсъдимият Д.Ч. се опитал да я задържи за ръката, като самото задържане не я е наранило и не й е причинило болка и всичко това продължило за около 10 минути. След това св. К. отишла веднага при своята приятелка св. В.Б. и след като плачейки й разказала за случая, думите на св. Б. били, че всъщност не е видяла как отива към подсъдимия Д.Ч., защото е била в магазина и й казала да се обади на майка си или на полицията. Свидетелката К. била уплашена и силно разстроена, непрекъснато плачела, устата й пресъхвала от притеснение и поискала от св. Б. вода. Веднага след това св. К. позвънила на майка си св. В. МЛ. М., която се обадила на подсъдимия Ч. и се скарала с него за случилото се, като той отрекъл за стореното. Непосредствено след това св.

К. отишла пред училището, в което учи - СУ „А.“- гр. З., като продължавала да плаче силно, поради което майка й поискала да си тръгне. Около нея дошли и други нейни съученички, които се опитвали да я успокоят, тъй като не спирала да плаче. Това било забелязано и от свидетелите Б.С.-А. и Д.Ю. учителки в същото училище, които отишли при нея, попитали я, какво се е случило и на тях, както от св. К., така и от съученичките си им била обяснена причината за силното й безпокойство. Въпреки че изминало време от случая, св. А.К. продължавала да бъде силно разстроена, не спирала да плаче, чувствала се много притеснена, не могла да продължи учебния процес и си тръгнала от училище с вуйчо си, който дошъл да я вземе. За случилото се от страна на посочените учителки била уведомена и директорката на училището.

От своя страна майката на св. К. - св. М. своевременно подала жалба в 2 полицията.

По ДП е назначена и изпълнена съдебно-психиатрична експертиза от вещото лице А.К.. Съдът приема заключението на вещото лице като обективно, компетентно и пълно.

От заключението по извършената съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че непълнолетната А.. А.. К., живуща в с. Д., общ. З., обл. С., е психично здрава и не се води на учет в ЦПЗ-С.. Към момента на извършване на деянието спрямо А.К. на 11.11.2021 г. същата е била изненадана и уплашена от поведението на извършителя Д.Ч. и преживяното от нея носи характера на остра психотравмена реакция, която е описана в обсъждането.

Към момента на прегледа и изследването на вещото лице тази реакция е отшумяла. Към момента на извършване на престъплението 11.11.2021 г., както и преди това непълнолетната А.К. не е страдала от душевно заболяване или болестно състояние, което не би й позволило да разбира свойството и значението на извършеното от подсъдимия. Като психично здрава, независимо от непълнолетието си А.К. е в състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за досъдебното и съдебното производство и да дава показания за фактическата обстановка около извършеното закононарушение. Като психично здрава, независимо от непълнолетието си, при А.К. е налице психическа годност да участва в досъдебното и съдебното производство.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че подсъдимият Д. СТ. Ч., не е осъждан. Същият притежава жилищен апартамент в гр. З. и лек автомобил. Притежава по банкова сметка 1000.00 лева.

Пострадалата А.К. е чувствителна и емоционална, като лесно се засяга.

Всичко това е предизвикано от здравословното и състояние. През миналата година е получила епилептичен припадък. Същата получава постоянна подкрепа от целия клас, всички преподаватели и от медицинския служител в училище.

Горната фактическа обстановка се установява по правилата на чл. 372, ал. 4 НПК.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

След като подсъдимият е поискал съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, той е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е. признал е извършеното от него престъпление по чл. 150, ал.1 НК. Това негово самопризнание се подкрепя от всички събрани доказателства по ДП № 151/2021 г. по описа на РУ - Златоград, съдебно-психиатрична експертиза, писмени доказателства.

Обект на престъпленията по чл. 149 и чл. 150 НК, са обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност на личността, със свободния избор на сексуален партньор, с осигуряване на половия морал.

Индиректно се засяга и личната чест и достойнство. Освен това, с оглед на 3 обстоятелството, че е невъзможно осъществяване на полов контакт без физическо съприкосновение с жертвата, при тези престъпления се засяга и личната свобода на пострадалия.

При блудствата, освен всичко горе изложено се засягат и отношенията във връзка с нормалното полово и духовно съзряване на малолетни и непълнолетни.

Субект на престъплението, може да бъде всяко наказателно отговорно лице.

От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява само чрез действия и по-точно физически контакт между дееца и пострадалия. Този контакт може да възбуди или удовлетвори полово желание, но без съвкупление.

Проявните форми на физическия контакт могат да бъдат различни въздействие върху ерогенни зони, прегръдки, целувки, орален акт и други подобни.

В настоящия случай изпълнителното деяние покрива горепосочените теоретични постановки, с оглед на това, че е налице физически контакт между подсъдимия и пострадалата, като същият е пипал ерогенни зони на пострадалото момиче и го е прегръщал. Опитвал се е да я накара с нейната ръка да пипа половия му орган. Целта на подсъдимия е била точно да възбуди или удовлетвори полово желание. Възможно е да са били налице и двете цели.

Деянието блудство се осъществява от подсъдимия с пряк умисъл.

Извършителят следва да съзнава, че при престъпление по чл. 150 от НК действията му са насочени спрямо непълнолетно лице и че това става с употреба на сила. Външният вид на пострадалия също следва да се отчете от подсъдимия, за да се ориентира за възрастта.

В настоящия случай е налице прекия умисъл на подсъдимия, още повече, че той от няколко месеца преследва целта си, обръщайки внимание на пострадалото момиче, като разговаря с нея и й дарява дребни суми. С оглед на това, че подсъдимият и пострадалата са и в родствени отношения, а и знаейки, че е ученичка в 9-и клас подсъдимият е знаел, че тя е непълнолетна.

Съзнавал е също, че ако не е бил употребил сила, като я дърпал за ръка, тя е нямало да се съгласи да влезне с него в посоченото помещение - бивша сграда на АПК.

За съставомерността на деянието не е необходимо целта на дееца - да възбуди или удовлетвори полово желание да е постигната. Достатъчно е тази цел да съществува в съзнанието на подсъдимия и да я преследва, чрез определени действия за постигането и.

Съставът на чл. 150, ал. 1 НК изисква липса на съгласие за извършване на горепосочените действия от непълнолетния, за да е съставомерно деянието. При доброволност от лице навършило 14 г. възраст, състав на престъплението липсва. Употребата на сила представлява физическо въздействие върху пострадалия, с цел последният да извърши желаните 4 действия от дееца. Липсва изискване за причинена телесна повреда. Силата или заплашването следва да предшестват или да съпътстват блудствените действия при престъплението по чл. 150, ал. 1 К. В настоящия случай пострадалата е била дърпана за ръка, за да влезе в помещението, била е прегръщана на сила и ръката и е била дърпана към половия орган на подсъдимият, т.е. безспорно е налице употреба на физическа сила.

В практиката на ВКС се приема, че за съставомерността на деянието законът не изисква от жертвата активна съпротива. Достатъчно е нежелание от страна на жертвата. ВКС приема също, че постигане на целта на дееца е несъставомерен признак на престъплението и би могъл са се отчита единствено при индивидуализация на наказанието. Тоест ако тази цел е постигната ще е налице отегчаващо обстоятелство, но когато целта не е постигната, съставът на престъплението е консумиран и в случая не може да се говори за смекчаващо обстоятелство. Тоест от всичко гореизложено се налага извода, че всички елементи от състава на престъплението по чл. 150, ал.1 НК са налице и следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д. СТ. Ч..