Решение № 878 от 07.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Варна, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100501359 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на следните жалби, подадени по изпълнително дело № 201988304000630 по описа на ЧСИ Петя Иванова, per. № 883, с район на действие Окръжен съд - Варна:

1.) Жалба вх. № 11407/20.05.2022г. от Д. Б. Г., чрез адв. Т.П., срещу насрочено предявяване на разпределение на суми, постъпили от публична продан на недвижим имот, проведена от 26.07.2020 г. до 26.08.2020 г., както и извършен на 08.06.2022 г. въвод по изпълнителното дело.

С молба вх. № 15726/30.06.2022 г. по делото жалбоподателят е уточнил предмета на жалбата като е посочено че е налице пренасрочване на въвода и същият се отлага за 20.07.2022 г. от 11:00 ч.

В жалбата са изложени твърдения, че с Определение № 78/24.02.2022 г. по ч.т.д. № 2649/2021 г. на ВКС е постановено спиране на основание чл. 420, ал. 2,т. 2 от ГПК на изпълнението по изпълнително дело № 630/2019 г. на ЧСИ Петя Иванова по отношение на Д.Г.. Въпреки спирането обаче съдебният изпълнител е предприел обжалваните изпълнителни действия, чиято отмяна се претендира.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от „УниКредит Булбанк“ АД, чрез процесуален представител адв. С.А., с което се оспорва същата като недопустима, а в условията на евентуалност неоснователна.

2.) Жалба вх. № 12465/01.06.2022 г. от Д. Б. Г. срещу Постановление № 436/20.05.2022 г. за ЧАСТИЧНО спиране на изпълнително дело №20198830400630, в частта, с която е 1 постановен частичен отказ и продължаване на изпълнителните действия по насрочено разпределение и въвод във владение.

Жалбоподателят излага твърдения, че съдебният изпълнител неправилно е приел, че е собственик на 1/3 ид.ч. от продадения недвижим имот, доколкото е налице съсобственост при равни квоти с М. Т. АНГ..По изложените в предходната жалба относно Определение № 78/24.02.2022 г. по ч.т.д. № 2649/2021 г. на ВКС, с което е спряно изпълнителното производство по отношение на него, счита, че постановлението на ЧСИ за продължаване на изпълнението чрез посочените изпълнителни действия е неправилно и следва да бъде отменено.

3.) Жалба от М. Т. АНГ. срещу насрочения за 08.06.2022 г. въвод във владение по изпълнително дело № 201988304000630 по описа на ЧСИ Петя Иванова, per. № 883.

Жалбоподателят сочи, че не е надлежно уведомен за насрочения въвод, следователно, че не е спазен и изискуемия двуседмичен срок по чл. 428 от ГПК, поради което моли за неговата отмяна. Отправя искане за спиране на изпълнението.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от „УниКредит Булбанк“ АД, чрез процесуален представител адв. С.А., с който оспорва допустимостта и основателността на подадената жалба. Счита, че същата е лишена от предмет, тъй като насроченият отказ не се е състоял.

Съгласно предвиденото в чл. 436, ал. 3, изр. II от ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви.

Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнителното дело № 201988304000630 по описа на ЧСИ Петя Иванова, per. № 883, с район на действие ВОС, е образувано по молба на „УниКредит Булбанк" АД с приложена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ЧГД № 6461 от 2019 г по описа на ВРС срещу КР. Б. АНГ., М. Т. АНГ. и Д.Б. Г., обективиращи подлежащи на принудително изпълнение вземания по Договор за банков кредит № TR71360199 от 20.03.2008 г.

За обезпечаване на вземането по изпълнителният лист в полза на кредитора е учредена договорна ипотека върху недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** и 3,401% идеални части от ПИ с идентификатор №***, по който ипотекарни длъжници са КР. Б. АНГ., М. Т. АНГ. и Д. Б. Г..

Ипотекираните имоти са продадени на публична продан проведена от 26.07.2020г. до 26.08.2020г., като същите са възложени на обявен Ю.Г.Г..

С Решение № 826/29.04.2021 г. по гражданско дело № 713/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, III състав, депозираните срещу постановлението за възлагане са оставени без уважение. С оглед необжалваемостта на постановения съдебен акт, същият е 2 влязъл в сила на датата на неговото постановяване, а именно 29.04.2021 г.

По изпълнителното дело е представено Определение № 78/24.02.2022г. по т.д.

№2649/21г. на ВКС, I т.о е постановено спиране на основание чл.420, ал.2, т.2 от ГПК изпълнението по изпълнително дело №20198830400630г. по отношение на Д. Б. Г..

С Постановление № 436/20.05.2022 г. е частично спряно изпълнително дело №20198830400630 по отношение на Д.Г., като в същото време е постановено продължаване на изпълнителните действия – насрочено разпределение и въвод във владение.

По същество е налице частичен отказ от спиране на изпълнението, който попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, поради което същият подлежи на обжалване. Доколкото произнасянето по жалбата срещу него е с обуславящо значение по отношение на останалите две жалби, същата следва да бъде разгледана първо.

Отказът касае извършването на две предстоящи изпълнителни действия, по които по изпълнителното дело няма доказателства да са осъществени към момента на постановяване на настоящото решение – продължаване на насроченото за предявяване разпределение от 30.05.2022 г. и пренасрочен за 20.07.2022 г. въвод на купувача във владение на закупените имоти.

Видно от съдържанието на процесното разпределение по протокол № 463/30.05.2022 г. /л.674 по и.д./, което до неговото предявяване не представлява постановен акт, по отношение на който е допустима съдебна защита чрез подаване на жалба, съдебният изпълнител е изготвил разпределение на суми постъпили от публичната продан на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 1035.2573.714.1.18 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящи се в общ. Варна, р-н Приморски, м-ст Свети Никола № 500, собственост на К.А., М.А. и Д.Г.. С осребреното имущество подлежат на погасяването на задължения и на тримата длъжници, като не е предвидено отделяне на задълженията на жалбоподателката Д. Б. Г., съответно и на постъпилите от продажба на нейната ид.ч. от имота част от заплатената цена. Посоченото обстоятелство е в противоречие с постановеното Определение № 78/24.02.2022г. по т.д.№2649/21г. на ВКС спиране на изпълнението по изпълнително дело №20198830400630г. по отношение на Д. Б.

Г.. Последното има суспензивен ефект по отношение на всички изпълнителни действия, имащи за предмет изпълнение на спорното материално право до влизане в сила на окончателно съдебно решение по предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК.

По същество, макар формално съдебният изпълнител да е постановил частично спиране на изпълнителното производство по отношение на длъжника Д.Г., разпределението от 30.05.2022 г. представлява именно такова действие, с което се засяга правната сфера на длъжника и се разпределят суми от продадени собствени на длъжника ид.ч. от недвижим имот, като в същото време е предвидено погасяване на негови задължения, които не подлежат на принудително изпълнение до постановяване на окончателен съдебен акт по висящото съдебно производство, с предмет установяване на тяхната ликвидност и изискуемост. До постановяването на такъв, съдебният изпълнител е недопустимо да 3 пристъпва към извършването на действия по удовлетворяване на вземания на взискателя към длъжника Д.Г., предмет на спорното материално право. По изложените съображения отказът да бъде спряно изпълнителното производство в частта, с която е постановено продължаване на същото по насроченото за предявяване разпределение 30.05.2022 г. следва да бъде отменен.

От друга страна обаче, в частта, с която е постановено продължаване на изпълнението по пренасрочения за 20.07.2022 г. въвод постановлението на съдебния изпълнител е правилно и законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

С Решение № 826/29.04.2021 г., постановено по гр. д. № 713/2021 г. по описа на ВОС, III състав, депозираните от КР. Б. АНГ. и Д. Б. Г. срещу постановление за възлагане по протокол № 643/31.08.2020 г. са оставени без уважение. С оглед необжалваемостта на съдебно решение постановлението е влязло в сила на датата на постановяване на съдебния акт - на 29.04.2021 г., или близо десет месеца преди спирането на изпълнението по отношение на длъжника Д.Г. с цитираното определение на Върховния касационен съд.

Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 1 от ГПК купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане и на представени удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота, и за вписване на постановлението за възлагане. При наличие на гореизброените предпоставки, по силата на ал. 2 от посочената норма, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, а последното може да се брани само с иск за собственост.

С оглед гореизложеното въводът във владение е законова последица от влизането в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот и може да бъде извършен спрямо всяко лице, което владее имота и за осъществяването му не следва да бъде извършвана нова преценка относно съществуването на материалното право. За да бъде въведен във владение обявеният купувач е достатъчно наред с влязлото в сила постановление да представи удостоверение за вписване на последното в АВп и за заплащане на дължимите такси за прехвърляне на имота, като същият не може да бъде лишен от правото си поради спиране на изпълнението, постановено след влизане в сила на титула му за собственост. Същото настъпва по силата на закона при наличието на гореизброените предпоставки и на него в рамките на изпълнителното производство не могат да бъдат противопоставени възражения за неликвидност и неизискуемост на задължението. Само за пълнота на обосновката следва да се посочи още, че Д. Б. Г. се явява и ипотекарен длъжник, като по силата на чл. 429, ал. 3 от ГПК субективните предели на изпълнителния лист на взискателя срещу другите двама солидарни длъжници К.А. и М.А. се разпростират и спрямо нея, независимо от съществуването на нейния дълг, предмет на разглеждане в исковото производство по чл. 422 от ГПК. С оглед гореизложеното жалбата в частта, с която се иска отмяна на отказа на ЧСИ да спре изпълнението на насрочения въвод се явява неосноватлена.

По отношение на жалба вх. № 11407/20.05.2022г. от Д. Б. Г. следва да се посочи, че е 4 насочена срещу насрочено предявяване на разпределение на суми, както и извършен на 08.06.2022 г. въвод по изпълнителното дело. Макар в жалбоподателката да оспорва извършването на въвод от посочената дата, то от доказателствата по делото и от депозираната молба от 30.06.2022 г. е видно, че се касае за насрочване на въвод /пренасрочен за 20.07.2022 г./, а не за осъществен такъв.

По същество и двете действия, които се обжалват към момента на произнасянето не са извършени, поради което не е налице годен предмет за обжалване и подадените срещу тях жалби следва да бъдат оставени без разглеждане, като преждевременно предявени.

Съгласно разпоредбата на чл. 462, ал. 2 от ГПК правото на жалба възниква след предявяване на разпределението и може да бъде упражнено в тридневен срок от този момент. Както беше изложено по отношение на жалбата срещу частичния отказ за спиране, същото понастоящем не е предявено, а и с настоящото определение предявяването му в изготвения от ЧСИ вариант е спряно. По посочените съображения следва да се приеме, че не е налице подлежащ на обжалване акт в посочената част на жалбата.

Не е налице такъв и в частта, с която се оспорва пренасрочване на въвод за 20.07.2022 г., тъй като на обжалване на основание чл. 435, ал. 5 от ГПК подлежи единствено извършения въвод, и то само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Поради изложеното жалбата се явява недопустима на първо място, тъй като не е насочена срещу годно за обжалване действие на съдебния изпълнител, а още и поради факта, че същата е подадена от нелегитимирана страна.