Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 197 от 09.08.2021, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
Административно дело 147/2021
Вид
Решение № 197
Подписан
09.08.2021
В сила
07.06.2022
Състав
ИВАН ХРИСТОВ ДЕМИРЕВСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117 ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 152 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160 ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161 ал. 1 изр. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 175 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 100 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25 ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25 ал. 6 т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 68 ал. 1 т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 69 ал. 1 т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 6 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 70 ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 85 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 24 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е № 197

№ от

09.08.2021 г., гр.

Кюстендил

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Демиревски административно дело № 147 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба от „Н.Л.К.” ЕООД, с ЕИК *****, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „П. С. М.“ № *, ет. 2, представлявано от управитeля С. Л. С., срещу Ревизионен акт № Р-22001020002353-091-001/04.01.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София и потвърден с Решение №457/25.03.2021 г., издадено от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) –

София при Централното управление (ЦУ) на

НАП, в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м.

09.2019 г.; м. 10.2019 г. и м. 12.2019 г., ведно със съответните лихви, като е оставил без разглеждане жалба вх. № 53-06-395/19.01.2021 г. по регистъра на ТД на НАП – София и вх. № 23-22-94/20.01.2021 г. по регистъра на Дирекция „ОДОП“ – София, а в останалата част като недопустима е прекратил производството по жалбата.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалните разпоредби. Поддържа се, че данъкът не е начислен неправомерно от „Н.Л.К.” ЕООД по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 70 ал. 5 от ЗДДС и направените изводи от органите по приходите в обратния смисъл са незаконосъобразни и необосновани.

В тази насока се сочи, че е налице действително осъществена доставка по процесните фактури по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС, както и че е осъществено реално предаване на стоките.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие юр. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в ревизионния акт и потвърждаващото го решение на Дектора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съответно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001020002353-020-001/24.04.2020 г., изменена със Заповед № Р-22001020002353-020-001/27.07.2020 г., издадени от Г. В. – Началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на Директора на ТД на НАП София. Определен е обхватът на ревизията – установяване задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.03.2019 г. – 31.12.2019 г. В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-22001020002353-092-001/10.112020 г., срещу който е подадено възражение по реда на чл. 117 ал. 5 от ДОПК, но по същество е прието за неоснователно.

На 04.01.2020 г. от Началника на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София – орган, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, е издаден оспореният ревизионен акт. С него са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди 01.03.2019 г. – 31.12 2019 г., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Н.Л.К.” ЕООД, с ЕИК *****, в общ размер на 460 750.01 лева и са определени лихви за забава в общ размер на 50 193.21 лева За периода

01.03.2019 г. – 31.2.2019 г. е прието, че не са налице предпоставките на чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 6 от ЗДДС, даващи основание за законосъобразно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, доколкото не е установено реалното извършване на доставките на стоки към ревизираното дружество от доставчика – не са доказани наличието на стоки и прехвърлянето на собственост към ревизираното дружество от страна на посочения доставчик, няма данни кога, как и по какъв начин са придобити стоките от дружеството доставчик и разполагало ли е последното с възможността да прехвърли собствеността върху тях към датите на издаване на фактурите. Обективиран е извод, че при условие че издадените от „Н.Л.К.” ЕООД фактури не отразяват обективната действителност, т.е. не са налице реално извършени доставки на стоки.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред по чл. 152 и сл. от ДОПК, като Директорът на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 457/25.03.2021 г. при условията на чл. 156 ал. 6 от ДОПК, с което е потвърдил акта в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди от месец 09. 2019 г., месец 10. 2019 г., месец 12.2019 г., ведно със съответните лихви, оставил е без разглеждане жалбата в останалата ѝ част като недопустима и е прекратил производството по същата в тази част.

В хода на ревизионното производство е установено, че на основание чл. 100 ал. 1 от ЗДДС „Н.Л.К.” ЕООД е регистрирано по ЗДДС, като през процесните периоди е извършвало покупко – продажба на МПС съгласно представени документи, както и че основната дейност на дружеството през ревизирания период е посочена неспециализирана търговия на едро, като не е декларирана основна дейност търговия с автомобили. Не са представени доказателства за наличието на собствени или наети обекти, от които е упражнявана дейност. Представен е договор за наем, сключен на 05.10.2018 г., с предмет хладилна камера в гр. Перник. По данни от информационната система на НАП ревизираното дружество няма регистрирани фискални устройства.

„Н.Л.К.”

ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 460 750.01 лв по фактури, издадени от: „БГ И“ ЕООД в размер на 73 333.33 лв. през данъчен период м.

09.2019 г.; „Б Т. ЕООД в размер на 124 083.34 лв през данъчен период м.

10.2019 г. и „В.“ ЕООД в размер на 263 333.34 лв. през данъчни периоди м.

10 и м. 12.2019 г. Фактурите са включени в дневниците за покупки на ревизираното дружество и съответно в справките – декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди.

Извършени са насрещни проверки на доставчиците. За резултатите от тази на „БГ И.“ ЕООД е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221020074937-141-001/28.09.2020 г. При проверката е констатирано, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 13.09.2020 г. Извършено е посещение на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция, удостоверено с Протокол № 1741745/15.06.2020 г., но на адреса не са открити управителят на дружеството, негов служител, упълномощен да получава книжа или документи, друго упълномощено лице или представител на управителя. И. е връчено по електронен път на 23.06.2020 г. След връчване на писмото са представени: писмено обяснение, съгласно което между дружествата „БГ И.“ ЕООД и „Н.Л.К.“ ЕООД има издадени фактури относно извършена доставка на амтомобили, копия от фактурите, издадени на ревизираното дружество, приемо - предавателните протоколи и договори към всяка една от тях, счетоводни справки и регистри отразяващи осчетоводяването на приходите по фактурите. Представените фактури са с предмет МПС, като във всяка е описана марка и рама на същото. Във връзка с доказване произхода на автомобилите от доставчика са представени фактури, издадени от предходни доставчици, описани на стр. 19 -20 от ревизионния доклад, в които като предмет на доставка са посочени същите автомобили , индивидуализирани с марка и рама.

Предвид представените доказателства на „Н. К. 2019“ ЕООД, в качеството му на предходен доставчик, е извършена насрещна проверка и е съставен Протокол № П-222210159632-141-001/29.10.2019 г., в хода на която на дружеството е връчено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /И./.

Документи не са представени. След извършена служебна проверка от органите по приходите се установява, че дружеството не е включило издадените към БГ „И.“ ЕООД фактури в отчетните регистри, тъй като към момента на издаването им е било дерегистрирано по ЗДДС. Посочено е, че не са представени доказателства за обект /складово помещение/, в които са домували автомобилите, респективно са предавани на следващите купувачи.

След извършена проверка в база данни на КАТ по рама на МПС посочени във фактурите, издадени от „БГ ИМОБИЛЕН“ /пряк доставчик/ и „Н. К. 99“ ЕООД /предходен доставчик/, при която е установено, че за конкретните МПС няма регистрирани данни, в това число регистрирано влизане в Р. България от държава – членка на ЕС и последващо излизане на посоченото МПС към държава – членка на ЕС, като е посочено, че няма регистрирани данни за излизане към Гърция, във връзка с факта, че от ревизираното дружество са изложени твърдения за последваща реализация на стоката към „Г. Т.К.“ ЕООД /клиент/, от което дружество са представени доказателства за продажба на гръцкото дружество „K. T.S.“.

От изложеното по – горе, АНО е приел, че не са представени доказателства за реалност на доставките на МПС, поради това, че са същите няма данни да са влезли на територията на Р. България. Нито един от сочените по веригата доставчици не са разполагали с обекти, на които са местодомували автомобилите, не са представени доказателства за транспортирането им, както и къде са продадени. Доставчиците не са разполагали с наети по трудови и извънтрудови правоотношения лица на длъжности, съответстващи на дейност, свързана с покупко – продажба на автомобили, както и не са декларирали дейност. Не са представени и доказателства за извършени разплащания между контрагентите. В следствие на тези констатации, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от „БГ И.“ ЕООД, като е направен извод, че доставчикът не е разполагал с автомобилите, предмет на доставки към ревизираното дружество, собствеността върху които да му прехвърли, тъй като същият не е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост.

Аналогични констатации и изводи са формирани и за доставките, извършени от „Б. Т.“ ЕООД и „В. ЕООД, от които са представени сходни доказателства в хода на извършени насрещни проверки, а именно, че автомобилите са закупени от български дружества от Р. Италия и впоследствие препродадени на други.

„Б. Т. ЕООД са представили фактури с предмет товарни или леки автомобили с посочена рама, издадени от дружеството, придружени със стокови разписки. За произхода на МПС са ангажирани фактури, издадени от „В.“ ЕООД /предходен доставчик/, както и фактури, издадени от „Е. Т. С.“ ООД и „Н.

К.“ ЕООД на „В.“ ЕООД. При извършената проверка се установява, че предходните доставчици са закупили МПС от италиански дружества, видно от фактури, издадени от A. P. S. и B. A. S. на „Е. Т. С.“ ООД и от I. A. S. на „Н. К.“ ЕООД.

Представени са удостоверения за регистрация на автомобилите в Р. Италия, а към някои от фактурите и ЧМР. Органите по приходите са посочили, че от ревизираното лице са представени банкови извлечения, от които е видно, че не е заплатена цялата дължима сума. Представена е спогодба от 31.12.2019 г. между „Б.Т.“ ЕООД, „В.“ ЕООД и „Н.Л.К.“ ЕООД, съгласно която „Б. Т.“ ЕООД се съгласява да покрие задължението на ревизираното дружество към „В. ЕР“ ЕООД в размер на 548 100 лв., като не са представени доказателства за наредени плащания.

Ревизиращите органи са извършили проверка и в база данни на КАТ по рамите на МПС, при която е установено, че за някои МПС няма регистрирани данни, в това число и влизане в Р. България от страна членка на ЕС. За други МПС, примерно товарен автомобил, марка „П.“, модел „Е.“, с рама *** е установено, че от 2016 г. е собственост на „С. Т.“ ЕООД. С отговор от СД „Полиция“ ПП КАТ е приложен договор от 09.11.2015 г. за продажба на посоченото МПС от „Е.Т. С.“ ЕООД на „В – Г .Б.“ ЕАД. Установено е, че част от автомобилите са собственост на физически лица от 2015 г. или 2016 г., а други от 2006 г., като същите са описани в ревзионния доклад /стр. 30/.