Решение № 5253 от 27.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5253 гр. Пловдив, 27.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330105240 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Й. Д. Г., ЕГН ********** против Р. Г. Г., ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

Твърди, че с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт *************** г. на Службата по вписванията, ищцата е дарила на ответника – ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на *********, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-303/30.12.2020 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: *********, с площ 189 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), ведно с целия втори етаж от построената в имота жилищна сграда с идентификатор *********.1, със ЗП от 57 кв.м., брой етажи: 3, с предназначение на сградата: жилищна сграда – еднофамилна, ведно с ½ ид.ч. от тавана на същата къща, с декларирана площ от 29 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от избата, с декларирана площ от 29 кв.м., както и от стълбището, от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.

Твърди, че живее сама, като няма други роднини, освен ответника, който е неин *********. Няма наследници, като е загубила двамата си **** – единият през **** а другият през ****, поради която причина, през 2017 г. е прехвърлила ½ от недвижимия си имот на *********а си – ответник.

Ищцата твърди още, че страда от множество заболявания и с годините здравословното й състояние се е влошило, като през септември 2017 г. е претърпяла поредния инсулт, за което е постъпила в УМБАЛ „Пълмед“ ООД. През януари 2019 г., поради обострена дихателна недостатъчност била лекувана в УМБАЛ „Пловдив“ АД. Същият месец й се наложило отново да постъпи в друга болница – МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, поради проблеми със сърцето, заради устаноВ.та й коронарна болест, състояние след двукратна имплантация на два стента. В края на 2019 г., ищцата била лекувана отново в УМБАЛ „Пловдив“ АД във 1 връзка с последиците от преживения инсулт. През февруари 2020 г. ищцата била лекувана в Специализирана болница за продължително лечение на белодробни болести – *********.

Излага, че всичките тези заболявания, от една страна, препятстват нормалните дейности, които може ищцата да върши, за да се грижи за себе си, което състояние се усложнявало още повече и с оглед на нейната преклонна възраст. От друга страна, лечението на тези заболявания й коствало огромни средства – около 340-360 лева месечно.

Сочи, че изпаднала в крайна нужда и в ситуация да не може вече сама да се издържа, поради което през ноември 2021 г. ищцата отправила покана до ответника с молба да бъде подпомогната с издръжка, необходима й, за да покрива минималните си базови потребности. В поканата, посочила, че само за задоволяването на основните й нужди, са й необходими средства в размер над 1400 лева, които да покрият разходите й за заплащане на ел.енергия, дърва за огрев, храна, лекарства, телефон, чужда помощ/социален асистент (ищцата още от 2009 г. е освидетелствана с Експертно решение № ********* г. на *********, с констатация за 100 % ********* с чужда помощ – пожизнено). Посочила още, че разполага с месечен доход общо в размер на около 760 лева, като в крайна сметка поискала от ответника да покрие част от останалата сума в размер на 500 лева. Твърди, че поканата му била връчена, с помощта на **** В.Б.. Сочи, че ответникът й изпратил отговор на поканата от 14.12.2021 г., в който посочил, че разбира затруднението, отговорил, че е безработен и поради това нямал възможност да осигури исканата издръжка. Посочил още, че е съгласен веднага да върне имота, който му бил дарен.

Излага още, че въпреки така заяВ.та от ответника готовност, постоянно намирал поводи, за да не „върне имота“, нито подпомагал ищцата с нужната й издръжка.

Предвид изложеното се моли за отмяна на дарението, съставляващо 1/2 ид. част, извършено от нея в полза на ответника. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал писмен отговор на исковата молба, с която оспорва претенцията.

Оспорва да е налице проява на непризнателност от страна на ответника, като в тази връзка излага съображения, че е на 62 години и не получава никакви месечни доходи, че е в много тежко финансово и социално положение. Твърди, че е лекар по професия, но след тежка трагедия в семейството му – загуба на **а му и *********та му в автомобилна катастрофа, е спрял да упражнява лекарската си професия. Сочи, че към настоящия момент не е нает по трудово правоотношение и не получава никакви трудови доходи, както и не реализира доходи от никакви граждански правоотношения. Твърди, че е ********* на ***************, регистрирано през 1994 г., но от доста години дружеството не извършва търговска дейност, за което е подадена и обяВ. в ТРРЮЛНЦ към АВ и съответната декларация. Въпреки наближаването на пенсионната възраст, същият няма да успее да се пенсионира, защото не разполага с необходимия осигурителен стаж.

Твърди, че е в много лошо здравословно състояние – страда от ***************, като за така установените заболявания се нуждае от лечение, за което му е необходима сумата от около 100 лева месечно, която сума ежемесечно се увеличава поради прогресирането на някои от заболяванията.

На следващо място, сочи, че има ********* – Г. Р. Г., роден на ********* г., който е на *********, на който, като родител, му дължи издръжка, по силата на чл. 143, ал. 1 СК. В тази връзка твърди, че всички финансови средства за издръжката на малолетния му **, се осигуряват от ****** на **а му, а ответникът се включва в грижите за физическото и емоционалното израстване на ***** и неговото възпитание.

Твърди, че ********* на ответника от загиналата му ********* и ****** на малолетния му **, му помагат за физическото му оцеляване и прехрана. Сочи, че прехраната 2 му се осигурява почти изцяло от ****** му, която го посещава всеки уикенд и му приготвя храна, с продукти, закупени от нея. ********* му, също така го подпомага финансово, за да може същият да си купи необходимите лекарства и да заплаща дължимите режийни разноски. Освен нея, ****** на малолетния му **, с която ответникът не живее заедно, му носи, при необходимост храна и лекарства, както и го подпомага финансово, при нужда.

В заключение, излага, че е налице невъзможност за ответника да дава издръжка на ищцата, без да постави себе си и малолетното си дете в по-лошо положение от това на дарителя, с оглед необходимост от средства за издръжка на него, на малолетното му дете, както и необходимите допълнителни разходи за медикаментозно лечение.

На следващо място, твърди, че ищцата не е изпаднала в трайна нужда от издръжка.

Твърди, че ищцата е в по-добро финансово състояние от ответника. Излага, че ищцата получава месечен доход от пенсия в размер на поне 830 лева, а ответникът няма каквито и да било доходи. Освен това, сочи, че ищцата притежава право на ползване върху апартамент в *********, от който може да реализира допълнителни доходи, чрез отдаването му под наем. В тази връзка твърди, че с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот *************** г. на СВ – *********, ищцата му е продала самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* – жилище с площ от 55 кв.м., находящо се в ***************, като си е запазила правото на ползване върху продаваемия обект. Освен това, ответникът, при продажбата на този имот, е заплатил на ищцата сумата от 9800 лева.

Твърди още, че през 2018 г., ищцата е получила сумата от 45 000 лева от продажбата на друг неин имот. По-конкретно, на ********* г. била продала на И.К.И., самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* – жилище с площ от 63.210 кв.м., находящо се в ***************, с прилежащ обект – *********, като ищцата си е запазила правото на ползване, а на ********* г. бил вписан отказ от запазеното й право на ползване.

Предвид изложеното, сочи, че ищцата е получила сумата от 45 000 лева от продажбата на имота, която също може да й послужи за издръжка.

Твърди още, че е невярно твърдението в исковата молба, че ищцата няма наследници.

Сочи, че от *********ите й ****, ищцата има общо 5 внука, част от които живеят в *********, а други в *********, от които счита, че ищцата може да потърси издръжка.

На следващо място, оспорва размера на сумата, която ищцата е заявила, че й е необходима за месечна издръжка.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърли иска. Претендира разноски.

Ответникът Р. Г. Г. е ********* в хода на процеса, на ********* г., като на негово място са конституирани неговите наследници: М. Р. Г., ЕГН ********** (******) и Г. Р. Г., ЕГН ********** (**) – *********, действащ, чрез законния си представител – неговата ********* В. А. А..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Предвид становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, факти са отделени, че: между страните е бил подписан Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение *************** г. на Нотариус при ПРС, вписан под акт *************** г. по описа на СВ – *********, по силата на който, Й. Д. Г., е дарила на ответника Р. Г. Г., недвижими имоти - ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на *********, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-303/30.12.2020 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот:

*********, с площ 189 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с 3 начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), ведно с целия втори етаж от построената в имота жилищна сграда с идентификатор *********.1, със ЗП от 57 кв.м., брой етажи: 3, с предназначение на сградата: жилищна сграда – еднофамилна, ведно с ½ ид.ч. от тавана на същата къща, с декларирана площ от 29 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от избата, с декларирана площ от 29 кв.м., както и от стълбището, от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 11621/27.10.2022 г./

В първото открито съдебно заседание по делото, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, факти са отделени и, че: 1. роднини по права линия на ищцата Й. Д. Г. са: Д.Й.А, М.И.А., И.И.А., Р.Е.А. и Р.Е.А.

– всички пълнолетни и 2. от продажбата на недвижим имот, описан в отговора на исковата молба през 2018 г., ищцата е получила 45 000 лева. /виж Протоколно определение № 9203/12.12.2022 г./

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетия като писмено доказателство по делото Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение *************** г. на Нотариус при ПРС, вписан под акт *************** г. по описа на СВ – ********* /л.7/.

Между страните няма спор относно родствените им връзки, както и относно извършеното в полза на ответника дарение на ид.ч. от процесния недвижим имот от страна на леля му.

По делото като писмени доказателства са приети документи относно здравословното състояние на ищцата Й. Г..

По делото като писмено доказателство е приета Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. – 09.08.2022 г. на ищцата Й. Д. Г., както и влязло в законна сила на 02.02.2021 г. Решение № 1260/05.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2609/2018 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен предявения от Й. Г. против Р. Г., конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал. 1 вр. чл. 27 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недв. имот, сключен с Нотариален акт ********* г. на Нотариус при ПРС, вписан в СВ – ********* с вх.рег. ********* г., поради измама от страна на Р. Г., като недоказан и неоснователен.