Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1120 от 05.12.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 617/2025
Вид
Решение № 1120
Подписан
05.12.2025
Състав
ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. Перник, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20251720100617 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Г. Г., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация Перник” АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П., ул. „Л.“, бл. *, вх. "*", ап. ***, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че ответникът, в качеството на ползвател на недвижимия имот, не е платил 1/2 от дължимата сума в срок, поради което дължи и законна лихва за забава в претендирания размер. Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответника, в качеството й на ползвател на процесния имот, следните суми: 326,82 лв., представляваща 1/2 от главницата в размер на 653,63 лв., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., включително, и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 56,26 лв., представляваща 1/2 от законната лихва в размер на 112,52 лв., начислена за периода от 08.07.2021 г. до 12.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 326,82 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 2931/2024 г. по описа на Районен съд - Перник. Претендира разноски.

1

От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който е заявено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва представеното извлечение от сметка към исковата молба, тъй като няма дата и подписи. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.

422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.

414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. След служебна проверка на материалите по ч. гр. д. № 2931/2024 г. по описа на Районен съд -Перник, съдът констатира, че установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са депозирани в указания от съда и предвиден в закона срок в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и са процесуално допустими.

По основателността на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК:

За основателността на обсъжданата искова претенция за главница в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. В доказателствена тежест на ответника, при установяване на посочените обстоятелства, е да установи плащане на дължимата сума.

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл.

150, ал. 1 ЗЕ/. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР 2

ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. С определение с рег. № 2848/15.09.2025 г. съдът е обявил за факт, служебно известен на съда и не нуждаещ се от доказване, наличието на влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в град Перник, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник - бр.

82/3959/29.04.2008 г.

Наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по повод доставката на топлинна енергия в процесния имот за посочения в исковата молба период се установява от приетите писмени доказателства по делото – заявление-декларация за откриване на партида за битови нужди от ответника от 27.02.2024 г. и нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 31, том 1, рег. № 213, дело № 28 от 2020 г., по силата на който на ответницата е учредено пожизнено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се на адрес: град П., ул. „Л.“, бл. *, вх. "*", апартамент ***. От посочените писмени доказателства съдът приема за безспорно доказано по делото, че за процесния период ответника има качеството на клиент на топлинна енергия за имота, в качеството на лице, в полза на което е учредено пожизнено вещно право на ползване за същия. В тази връзка съдът съобрази и данните от приложената по делото справка от Национална база данни „Население“ от 10.04.2025 г. /л. 20/, съгласно която ответницата е с регистриран настоящ адрес – адреса на процесния имот, считано от 29.04.2020 г.

Количеството и цената на доставената до процесния топлоснабден имот топлинна енергия в посочения в исковата молба период съдът приема за установени от неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза /л. 67 и сл./, което кредитира като компетентно и обективно изготвено.

3

Вещото лице е посочило, че през процесния период, топЛ.ерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно приложимата методика. Изпълнено е изискването на закона за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Констатирало е, че начислените и претендирани суми от ищеца са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период.

От обсъжданото заключение на съдебно-техническа експертиза съдът приема за установено по делото, че от ищеца е извършена реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната стойност. По делото не се твърди от ответника и не се установява да са извършени плащания от него за погасяване на дължими суми, поради което и предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ е основателен и следва да бъде уважен за пълния претендиран размер.

Доколкото не се спори, че потребителят-ответник не е изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатените главници, за периода, по време на който се установи да е имал качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот. Съгласно чл. 34 ал. 1 от приложимите Общи условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При този извод, основателна е и акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на 56,26 лева, представляваща 1/2 ид.ч. от общодължимата законна лихва за забава на плащанията в размер на 112,52 лева, за периода 08.07.2021 г. до 12.09.2023 г.