Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 345 от 10.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 164/2023
Вид
Определение № 345
Подписан
10.05.2023
В сила
10.05.2023
Състав
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Ловеч, 10.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500164 по описа за 2023 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД против разпореждане № 150/07.03.2023 г., по ч.гр.д. № 849/2022 г. на Районен съд Троян, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че сключването на застраховката не е задължително условия за сключване на договора за кредит и че в случая кредитополучателят е попълнил заявление, в което изявил воля за сключване и на застрахователен договор. Посочва се, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителски кредит и че в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е означено ясно какво се включва и на какво основание в претендирания размер на главницата, договорната лихва и обезщетението за забавено изпълнение. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (15.03.2023 г.), същият е изтекъл на 22.03.2023 г. - след деня, в който частната жалба е подадена 21.03.2023 г. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на 1 заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.

С разпореждане от 02.12.2022 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираната нередовност на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. В тази част на съдебния акт съдът е счел, че в заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания, липсата на яснота относно начина на формирането им, както и с оглед липсата на съответствие между размерите на вземанията по заявлението и на тези, по извлечението в счетоводните книги.

В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба, в която са направени изводи за редовност на извлечението от счетоводните книги и за ясна индивидуализация на означените в него вземания. Обяснено е, че главницата по договора за потребителски кредит се формира като сбор от преведената на длъжника сума (5150 лв.) и от заплатените на застрахователя премии по двете допълнително избрани от кредитополучателя застраховки (1353,40 лв.), а посочената в чл. 10 „Обща сума, дължима от потребителя“ е в размер на 9498,62 лв. и включва размера на отпуснатия финансов ресурс (6503,40 лв.) и уговореното между страните възнаграждение, с което се предоставя отпуснатия кредит, изразено като годишен лихвен процент 26,53 %. В уточняващата молба е посочено, че не са платени три последователни погасителни вноски (за месеците юни, юли и август на 2022 г.) и че след уведомяване на длъжника (без означаване на деня, в който това е станало), кредитът станал предсрочно изискуем на 27.10.2022 г.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлението. За да откаже да издаде заповед за посочените в него суми, районният съд приел, че не са отстранени констатираната нередовност в заявлението и в извлечението от счетоводните сметки, както и че уговорката в договора за кредит, задължаваща заплащане на застрахователни премии е неравноправна клауза и е нищожна, поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При така установените факти, настоящият състав на мира следното от правна страна:

Обжалваното разпореждане е правилно.

В съответствие със закона са действията на районния съд по отстраняване констатираната нередовност на заявлението и уточняване на заявените с него претенции. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването ѝ (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК). И след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява по отношение на главницата по кредита (размер на кредита), която в договора между страните е 5150 лв., а в заявлението и 2 документа по чл. 417 ГПК тя е означена размер на 5464,93 лв. Едва в уточняващата молба се посочва, че в размера на непогасената главница от 5464,93 лв. са включени непогасените вноски от погасителния план, включващи както съответната част от отпуснатата сума, така и застрахователните премии по две допълнително избрани от длъжника застраховки, каквито не са означени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в извлечението от счетоводните книги. От уточнението става ясно върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви – върху главното вземане по договора за кредит или и върху добавените към него вземания за застрахователните премии.

Законосъобразен е изводът на съда за неравноправния характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката в договора за заплащане на застрахователни премии по двата застрахователни договора. Тя е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид съотношението в размерите на сумите по главницата с тези, по заплащаните застрахователни премии.

Означеният в договора размер на ГПР от 29,37 % не е реален, доколкото в него следва да се включат и възнаградителните лихви, заплащани от кредитополучателя (чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДПК), доколкото в него следва да се включат и възнаградителните лихви, заплащани от кредитополучателя (чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДПК), които се определят на годишен лихвен процент от 26,53 пункта (чл. 9 от договора) и в този смисъл тя е в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на изискването по чл.

145, ал. 2 ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми.

При неотстранена нередовност, заявлението се отхвърля (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК). Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, съдът също не издава заповед за изпълнение, а е длъжен да отхвърли заявлението (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 150/07.03.2023 г., по ч.гр.д. № 849/2022 г. на Районен съд Троян.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4