Решение № 58 от 22.03.2023, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Силистра, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20233400500046 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 17. от ЗЗДН.

С решение № 3/09.01.2023г., постановено по гр. д. № 423/2022г. по описа на ТРС, съдът е наложил мерки за защита, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, като е задължил Е. Е. Д. да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение Б. С. Д., забранил му е за срок от осемнадесет месеца да приближава на по-малко от 100 метра Б. С. Д., както и жилището й в гр.

Силистра, ***, ет. 2, ап. 5, местоработата и местата и за социални контакти и отдих. Задължил е Е. Е. Д. да посещава специализирана програма за превенция на домашното насилие, чрез мерки за предотвратяване на рецидивите от такова, към „Центъра за обществена подкрепа“ с адрес гр. Тутракан, ***, тел. ***., като му е указал в двуседмичен срок от връчването на решението да се свърже с „Центъра за обществена подкрепа“ за организиране провеждането на терапията. Осъдил е Е. Е. Д. да плати по сметка на ТРС глоба в размер на 1 000 лева за извършеното от него домашно физическо насилие и по ограничаване на трудовите права спрямо Б. С. Д., изразяващо се в побой на 21.08.2022 г. около 22,00 часа в къщата на *** в с.

Калугерене чрез механизма на удари с юмруци по главата и по тялото и блъскане в мебелите; намеса в трудовото правоотношение между нея и работодателя и „Арас агро“ ЕОООД, по въпросите дискутирани от извършителя на насилието с управителя Октай Шабан, кога пострадалата да 1 ползва отпуск, кога да бъде прекратено трудовото и правоотношение и вместо това налагайки и какъв труд, на какво място и в чия полза да полага.

Отхвърлил е молбата за защита на Е. Е. Е., Е. Е. Е. и Б. С. Д., с която последната твърди, че децата са присъствали на домашното физическо насилие върху нея на 21.08.2022 г. и като свидетели са пострадали от психическо и емоционално такова; че след тази дата тримата са били заключени в продължение на дни; че е бил отнет телефона й, за да не може да потърси помощ; че е била заплашвана заедно с децата, че ще бъдат убити; че е замеряна със солница по главата; че е заплашвана с отнемането на децата; и че те са използвани за тормоз над нея, тъй като са плачели в моментите на агресия на баща им. Постановил е да да се издаде заповед за защита.

Предупредил е Е. Е. Д., че при неизпълнение на заповедта, на основание чл.

21, ал. 2 от ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Указал е на „Центъра за обществена подкрепа“ гр. Тутракан, *** в двуседмичен срок от връчването на решението да покани Е. Е. Д. да започне програмата за превенция на домашното насилие и при отклонение от плана за работа по неуважителни причини от негова страна да се уведоми незабавно прокуратурата.

Недоволен от решението, е останал Е. Е. Д., който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и моли да бъде обезсилено като недопустимо и в частност, като постановено „плюс „ петитум“ досежно ограничавана право на труд на молителката, като делото се върне за ново разглеждане на друг състав на ТРС, а в условията на евентуалност моли да се отмени атакуваното решение, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуален и материалния закони и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена молбата на Б. С. Джамал за упражнено домашно насилие срещу нея на 21.08.2022 - 19.00 часа, като напълно недоказано, ведно с последиците - отмяна и на заповед а защита , издадена въз основа на това решение. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна Б. С. Д. счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При депозиране на молбата пред ТРС молителката е представена декларация по чл. 9 ЗЗДН /стр.8 от първоинстанционното дело/, в която липсват конкретно посочени актове на домашно насилие. С последваща молба с вх.№ 3727/19.09.2022 г. е представена втора декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, с която са изпълнени указанията на съда, дадени с определение № 307/14.09.22г. В тази декларация молителката декларира, че на 21.08.2022 г. съпругът й Е. Д. е осъществил домашно насилие над нея и двете им деца, изразяващо се в следните действия: жесток побой над нея c контузии на лява 2 мишница с кръвонасядане, контузия на дясна мишница с кръвонасядане, хематом на дясна длан, контузия на дясно бедро с кръвонасядане. контузия на дясна седалищна половина с кръвонасядане. Декларира също, че прояви на домашно насилие са налице и по отношение на дъщерята Е. Е. Е., родена на 13.06.2018г., и сина Е. Е. Е., роден на 09.06.2021г. , изразяващи се в следното: след побоя над нея тримата били заключени в дома на насилника в продължение на дни, като не са излизали навън, както и обичайно за разходки и игри навън, за да не бъде жената видяна в какво състояние е, като тази форма на психическо насилие имала за цели да бъдат изолирани от околния свят; бил й отнет телефона, за да бъдат прекъснати всякакви контакти, както и да не може да се оплаче или да потърси специализирана помощ; била ограничена и да не ходи на работа в този период от време, била е заплашвана, заедно с децата, че ще бъдат убити, замеряна била със солница по главата, с други предмети, била блъскана в мебелите в дома, заплашвана, че ще й бъдат отнети децата; те били използвани за тормоз над нея и тях само заради това, че плачели в тези моменти на агресия.

Именно декларацията има значение за очертаване акта на домашно насилие по отношение на посочените лица и описаните конкретни действия.

Във връзка с твърденията за осъществено физическо и психическо насилие над молителката последната ангажира като доказателство медицинско освидетелстване. Въз основа на него съдът е назначил и съдебномедицинска експертиза.

Във връзка с оспорване на обстоятелствата по процесната декларация, ответникът ангажира гласни доказателства.

Що се касае до довода за съществени процесуални нарушения, водещи до обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане, настоящата инстанция счита, че действително са налице процесуални нарушения, предвид обстоятелството, че съдът е смесил събраните по настоящото дело доказателства със събраните такива по бракоразводното дело между страните и анализирайки ги в съвкупност, въз основа на всички тях е взел обжалваното решение. Тези нарушения обаче не са съществени, тъй като настоящата инстанция, преценявайки правилността на първоинстанционното решение, ще цени само доказателствата, ангажирани по настоящото дело. Както бе споменато по-горе, производството по ЗЗДН е очертано от пределите на посоченото в декларацията по чл.9 ЗЗДН и съдът би следвало да има предвид именно тези очертания, постановявайки своя съдебен акт, но не и с оглед установяване на изложените актове на насилие, да анализира и събрани в бракоразводния процес доказателствени средства, обяснения на страните и др. и съответно да разширява зададените предели с декларацията в настоящия процес.

Доводите на ТРС във връзка с разпоредбата на чл. 155 от ГПК не водят на извод за преодоляване на посочените процесуални нарушения. Именно поради отчитане на множеството обяснение, твърдения и показания по брачното дело съдът е приел, че е налице ограничаване на трудовите права на молителката, както и е коментирал в настоящото производство брачни 3 провинения, изтъкнати в бракоразводното дело и липсващи в декларацията по чл.9 ЗЗДН.

Главният предмет на делото, по който се спори, е дали на 21.08.2022 г. около 22,00 часа е осъществен акт на физическо насилие спрямо молителката, изразяващ се в побой над нея, довел до редицата контузии, описани в декларацията по чл. 9 ЗЗДН и съдебно-медицинското освидетелстване № 3423/2022 г., извършено ли е в присъствието на двете деца, били ли са тримата заключени в продължение на дни, бил е отнет телефона на молителката, за да не може да потърси помощ, била е ограничена да не ходи на работа, била е заплашвана заедно с децата, че ще бъдат убити, замеряна ли е със солница по главата, заплашвана ли е, че ще и бъдат отнети децата, и използвани ли са последните за тормоз над нея, тъй като са плачели в моментите на агресия на баща им.

По отношение на гореизброените действия, по които съдът е приел, че липсват доказателства и не ги е приел като акт на насилие, съдът не дължи проверка, тъй като жалбата касае единствено възприетите от първоинстанционния съд актове на насилие от страна на жалбоподателя.

Правилно ТРС е посочил, че смисълът на диспозицията на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН следва да се тълкува в смисъл, че декларацията задължава съда да издаде заповед за защита въз основа на нея не само, когато няма други доказателства в подкрепа на декларираните факти, но и когато няма насрещни такива от другата страна, оборващи декларираните факти.

В контекста на това правилно първоинстанционният съд е съобразил, че са опровергани част от посочените факти в декларацията от последващите признания на Б. Д., че детето Е. не е присъствало на инцидента, че в следващите дни тя и децата не са били заключени и не й е бил взет телефона за дълъг период от време /св. Петя Василева заявява, че е наблюдавала молителката да си гледа в телефона на 22.08.2022 г./ Що се касае до посочения акт на насилие, изразяващ се в ограничението на молителката да не ходи на работа в този период от време, то доказателства в тази насока по настоящото дело липсват. От свидетелските показания на свидетелите Е. и Нуран Шевкъ, както и тези на св. Петя Василева се установява, че на следващия ден молителката е била на работа на кантара, който обслужва бизнеса на семейството й, като липсват доказателства по настоящото дело, установяващи че тя е била заставена да работи на кантара, а и в декларацията по чл. 9 ЗЗДН не е отразена подобна принуда. Ето защо, изводите на ТРС, че върху молителката е оказано насилие, изразяващо се в ограничаването й да не ходи на работа след 21.08.2022 г. и заставянето й да извършва принудителен труд, стоейки на кантара, за да обслужва стопанските интереси на своите свекър и свекърва и тези на мъжа си, са неправилни.

Налице е обаче посоченото в декларацията по чл. 9 ЗЗДН физическо насилие, извършено над молителката от жалбоподателя. Това се установява както от медицинското освидетелстване от 30.08.22г., така и от назначената СМЕ. Заключението по съдебно-медицинската експертиза е категорично, че 4 вида и характера на видимите следи, установени при освидетелстването на 30.08.2022 г. съответстват да са причинени по време, начин и място, както е посочила пострадалата в предварителните данни, а именно на 21.08.2022 г., т.е. около девет дни след инцидента. В съдебно-медицинското освидетелстване е записан механизъм на причиняване на травмите, посочен от пострадалата, чрез удари с юмруци по главата и по тялото и блъскане в мебелите. Съдът правилно е отчел, че макар според съдебния лекар точната дата и час да не могат да се установят с категоричност въз основа на медицински критерии, то по-важното е, че същите критерии не изключват датата 21.08.2022 г., според съдебния лекар.

Настоящата инстанция се солидаризира с доводите на ТРС, че липсват доказателства по време на пътуването до с. Брестовене и престоя там Б. Д. да е била бита от някого. Доводите, които се навеждат от ответника, че е възможно някой друг да е нанесъл физическите травми на молителката, не е подкрепен с никакви доказателства, нито с твърдения кой може да е този човек, нито още по-малко защо й е на Б. Д. да обвинява мъжа си, вместо да потърси помощ от него. Хипотеза, че евентуално приятелят й може да я набил, за да инсценират, че го е сторил съпругът й, подготвяйки по този начин благоприятен изход на бракоразводното дело, също е несъстоятелна.