Решение № 4230 от 26.06.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С. 26.06.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 ти състав, в публично съдебно заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

При участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5900/2017 г. по описа на СГС , за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.

Ищецът твърди в ИМ, че на 10.12.2003 г. по ДП

№7513/2003 по описа на 1 РУП-СДВР му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, разследването по което е продължило прекалено дълго – до 2009 г. когато е бил внесен обвинителния акт. В Софийкият районен съд е било заведено НОХД №312/2009 г.по описа на НК 2 състав и приключило с влязла в сила присъда на 21.07.2012 г.с която ищецът бил оправдан.В резутат действията на П., наблюдавала ДП, сочи,че несправедливо е бил обвинен в изключително тежко престъпление за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години. Ищецът твърди, че се е променила психиката му, затворил се е в себе си, не е желаел да излиза. Влошили са се отношенията с майката на детето му и нейните родители. Твърди, че се е стигнало до фактическата им раздяла и до невъзможността да вижда детето си. Бил е лишен от възможността да пътува. Заявява, че в резултат на това е претърпял неимуществени вреди, за които претендира обезщетение за неимуществени вреди размер на исковата сума, ведно със законната лихва от 27.07.2012 г.и направените по делото разноски

Ответникът в писмен отговор в срока по чл.131 ГПК оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като, пряк и непосредствен резултат от обвинението и недоказани са твърденията за отлив на близки и познати и влошени семейни отношения по причина на обвинението.Възразява за изтекла погасителна давност за лихвата за миналия до депозиране ИМ период над 3 години.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното НОХД №312/2009 на СРС, Наказателна колегия, 2 с/в съдържащо материалите по ДП №7513/2003 по описа на 1 РУП-СДВР е видно,че срещу ищеца В.Г.С. е образувано ДП и е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 и пр.

2 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 29.01.2003 г. в гр. С. е отнел чужди недвижими вещи на обща стойност в размер на 2 626.97 лв., като е употребил за това сила.

На 13.02.2008 г. е внесен обвинителен акт от прокурор с който на основание чл. 247, ал.1, т. от НПК, В.Г.С. е предаден на съд за престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 и пр. 2 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК., извършено на 29.01.2003 г. в гр.

С.. При така повдигнатото обвинение е образувано НОХД 1846/08 по описа на СРС, НО, 2 състав. С определение от 10.12.2008 г. на СРС, НО е прекратено производството по НОХД 1846/08 и е върнато на СРП за отстраняване на посочените в същото процесуални нарушения.

На 12.01.2009 г., на основание чл. 246, ал. 1 от НПК е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД 312/09 г. на СРС, приключило на 05.07.2012 г. с оправдателна присъда, с която ищеца, в качеството му на подсъдим е признат за невиновен в извършване на посоченото престъпление по чл. чл. 198, ал.1, пр.1 и пр. 2 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК От показанията на св.С. е видно,че той е знаел за образувано дело за грабеж срещу ищеца от страна на П. и че бил извършен обиск в дома му, на който са били очевидци приятелката на ищеца и синът му, който е бил малко дето. Вследствие на това ищецът се е променил, бил притеснил и това му е повлияло психически. Свидетелят си спомня, че през 2003 г. двамата са ходили до ДКЦ-12, за да му свалят кръвното налягане. Според показанията на свидетеля, вследствие на делото приятелката на ищеца го е напуснала, защото не му е вярвала, че не е извършил грабежа. През това време той е бил безработен и делото му е попречило да си намери работа, да излиза в чужбина и му е създало куп неприятности. Имал брат в чужбина, при който искал да отиде и да си намери работа, но разследването му е попречило и не е могъл да излезе навън.

Свидетелят твърди, че ищеца е чувствителен човек и че се занимава с бизнес от 10 години. Имал е салон за красота и „други неща“, за които не може да каже.

По делото не е представена медицинска документация или други доказателства, имащи отношение към характера на претърпените неимуществени вреди. Представени са доказателства за чистото съдебно минало на ищеца.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно ТР №

3/22.04.2005г по гр.д. № 3/2004г на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл.

2&nbsp ЗОДОВ се предявят срещу П. на Р.Б., която е единно и централизирано юридическо лице /чл.

7&nbsp ЗОДОВ/. С оглед дадените разяснения предявеният иск е предявен срещу надлежна страна и следователно допустим.

В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване наличието на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - повдигнато от органите на П. обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан, настъпили вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение. В разглеждания казус такова доказване е проведено съгласно нормата на чл. 154 ГПК.

Ангажирането на отговорността на ответника е следствие от задължението на П. да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на това задължение, независимо по какви причини е осъществено, е основание за възникване на гаранционната отговорност на П. по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ. Тази отговорност може да отпадне или да бъде намалена само в случаите по чл. 5 ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1,т.3,пр.1 ЗОДОВ.С влязлата в сила присъда се констатира незаконосъобразността на обвинението, което е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху ищец е упражнена мярка на процесуална принуда и са създадени допълнително стресиращи фактори. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ не може да признае определени действия на П. за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Законът предвижда отговорността за държавата за вреди, причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно следствена връзка. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл.

154, ал. 1 ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, за личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то те трябва да бъдат доказани по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Безпорно е установено че срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършване тежко престъпление,наказателното производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Спорни между страните са въпросите за: вида и характера на твърдените неимуществени вреди, наличието на причинната връзка между тях и поддържаното обвинение, както и за размера на дължимото обезщетение.

В Решение № 480/23.04.2013 г., по гр.85/2012 г. ВКС,

ГК, IV ГО е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на чл. 2