Решение № 784 от 15.06.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. П., 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220104088 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС, предявен от В. А. С. срещу Е. Г. С., двамата от гр. П..

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си са придобили два самостоятелни обекта в сграда на *** - aпартамент и гараж.

Апартаментът като семейно жилище бил предоставен от съда за ползване на ответницата, докато тя упражнява родителските права върху сина им, вече пълнолетен. Делба не можела да се постигне извънсъдебно.

Постъпил е отговор и насрещна искова молба от ответницата. Тя заявява, че двата обекта са нейна лична собственост, тъй като са придобити с нейни лични средства при условията на трансформация на лично имущество. Малко преди сключването на брака, на 23.05.1995 г., тя продала свой собствен апартамент за сумата 137102 лв, а на 09.10.1995 г., по време на брака, със средствата от тази продажба купила двата процесни обекта за обща цена 102951 лв.

Ответникът фигурирал като купувач, но това било само с цел да получи впоследствие полесно кредит за търговската си дейност. Нещо повече - след 2012 г., когато ищецът заминал за Германия, ответницата сама доизплатила остатъка по този кредит. Предявен е инцидентен установителен иск за .установяване, че В. С. не е собственик на 1/2 идеална част от гаража и апартамента, предмет на главния иск.

С отговора на установителния иск ищецът го оспорва. На първо място го счита за 1 недопустим, тъй като не е предявен в срока по чл. 31 от СК. Освен това според него искът е и неоснователен, а единственият финансово ощетен от съвместния живот на страните е той.

Заявява, че двамата съжителстват на съпружески начала от 1991 г. През 1993 г. бащата на Е. купил за нея с кредит апартамент в кв. "*******" в груб строеж, който апартамент бил довършен с общи на страните по делото средства, но с изключителен труд на В. С.. Той изплатил и част от кредита в размер около 19 хиляди лв. със средства от земеделска дейност.

В него живели околко две години, след което го продали на Д. (не е ясно кой е той) за 10 000 долара и с тези пари и средства на С. купили друг - на ул. Е. Й. **, отново в груб строеж, и отново със средства от земеделска дейност и търговия на С. в размер около 10 хиляди долара и с негов труд го завършили. Живели и в него до 1995 г., когато го продали за 30 000 долара (това е сделката, сочена от ответницата като продажба на неин личен имот), но живели там още три месеца, докато намерят и купят процесните обекти. Тогава С. заявил, че повече няма да влага средства в имот, който не е на негово име, и имотите били купени на името на двамата. През 1995 г., вече по време на брака, двамата съпрузи купили на търг от Община П. магазин. Той също бил в груб строеж и също бил довършван с труд и средства на С., а цената била платена с лични средства, заем от банка и заем от брата на С.. Общо магазинът им излязъл 65 хиляди долара. По-късно установили, че магазинът е голям за нуждите им и през 2005 г. го заменили за по-малък, като за изравняване на стойностите получили и 25 000 евро, използвани от Е. С. за нейната търговска дейност. През 2013 г. С. упълномощил съпругата си за продажба на магазина, което тя направила, за сумата 45000 (четиридесет и пет хиляди) евро, с 9000 от които погасила кредита му, а останалите 36000 евро задържала. Записаната в нотариалния акт цена от 4500 (четири хиляди и петстотин) евро била неистинска. Повече от 20 години двамата работили с общ финансов ресурс. Ако все пак инцидентният иск бъде приет за допустим, ищецът счита, че той следва да бъде разгледан в отделно производство.

Ответницата е изразила становище, че искът е допустим - изобщо и за съвместно разглеждане с делбата, тъй като не става дума за конститутивен иск с правно основание чл.

29 от СК, а за установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК.

Това становище се споделя от съда. Искът е предявен като отрицателен установителен, предвид естеството на производството - оспорва се съобразно чл. 342 от ГПК правото на ищеца да участва в делбата, а не се търси установяване на собствеността на ответницата (което би било недопустимо в това производство), но правното основание, на което се позовава ответницата, е отново чл. 23, ал. 1 от СК. Предметът на установителния иск не съвпада напълно с предмета на първата фаза на делбата, макар че и двете имат за цел да се установи дали ищецът е собственик и с каква квота, ето защо следва да се разгледат с решението поотделно и двата.

В последното открито заседание В. С. прави изявление, че не поддържа иска и няма претенции за имота. Ответницата заявява, че като съделителка и едновременно ищца и ответница не дава съгласие за оттегляне на иска за делба и моли за неговото отхвърляне, заедно с предявения установителен иск.

2

По делото въз основа на писмените документи и свидетелските показания на доведените от отвеницата две свидетелки се установява следното:

Апартаментът с площ 130 кв.м и гаражът с площ 16,60 кв.м, предмет на спора, намиращи се в гр. П., са придобити от страните, към онзи момент съпрузи, с покупко-продажба от 09.10.1995 г. Като купувачи в нотариалния акт са посочени и двамата, а продавач е "Р.-МД" ООД - гр. П., при посочена цена от 102951 лв. (преди деноминацията).

Бракът на двамата е сключен на 26.05.1995 г. Прекратен е с развод през 2015 г.

По-рано, на 09.08.1993 г., ответницата, тогава с фамилно име С., придобила чрез покупкопродажба от физически лица друг апартамент - с площ 87 кв.м. В нотариалния акт се сочи, че цената от 85000 лв. е платена изцяло и в брой.

Не са представени доказателства за това, че имотът от 87 кв.м е придобит от С. (С.) с кредит, нито че кредитът е изплащан от В. С., и изобщо за произхода на средствата за покупката.

По-рано, на 14.01.1992 г., ответницата е придобила по договор за продажба с общината друг апартамент, с площ 64,48 кв.м за цена 69687 лв., от които 55087 лв. собствени средства (вкл. лихвоточкеи по жилищно-спестовен влог на нейните родители, по данни на свидетелката М.

Т.) и 14600 лв. от кредит, отпускат от ДСК и обезпечен с ипотека върху имота. За този кредит също няма изрични данни дали В. С. е участвал със свои средства в изплащането му.

На 18.08.1993 г. този апартамент бил продаден от Е. С. на Й. Б. за цена 74897 лв.

През януари 1995 г. внезапно починала сестрата на ответницата. Имотите, които тя притежавала - апартамент в съсобственост с партньора си, за който са представени доказателства, и магазини в гр. Пловдив, споменати от свидетелката Т., били наследени от родителите на двете сестри. Няма конкретни данни дали тези имоти са били продадени и дали средства от тях са били предоставени от родителите на двете на дъщеря им Е..

На 23.05.1995 г. Е. С. е продала апартамента от 87 кв.м на друго физическо лице - Г. К., при посочена цена 137102 лв. Към този момент по данни на свидетелката Т. Е. била "с този човек във връзка", а според другата свидетелка - В. С., вече живеели заедно, поради което се нуждаели от по-голямо жилище, в което да живеят заедно двамата, дъщерята на Е. от първия и брак и общото дете, което планирали.

Според двете свидетелки през 1995 г. продала на Габриела апартамента именно с цел да си купи по-голямо жилище.

Приблизително по това време ответницата придобила заедно с още три физически лица от Община П. чрез покупка от търг за сумата общо 15 милиона неденоминирани лева магазин в гр. П. със застроена площ 290,70 кв.м. С договор за доброволна делба от 20.06.1995 г. купувачите поделили реално имота, като в делбата участвал и В. С. и двамата със съпругата си Е. С. получили в общ дял обособени помещения с обща площ 60,6 кв.м. с посочена базисна пазарна цена 83556 лв. (посочените цени на всички общо пет реални дяла са с подобен размер и сборът им е далеч под 15 милиона лева).

Представените по делото документи за движението по банковите сметки на ЕТ "О. Т. Е.Ф.И.С. - Е. С." за времето от 2006 г. до 2013 г. са ирелевантни за спора - нямат отношение 3 към придобиването на имота през 1995 г. и следствата за него и не доказват нищо за факти от този период. Макар и отнасящи се към същия период, нищо определено не докават и представените документи за наем на магазин от Е. С. (освен че вероятно тя е извършвала търговска дейност) и за наем на автомобил от В. С..

Представените данни за последователността от сделките, при която всеки апартамент е купуван в дните или седмиците около продажбата на предходния, и съобщеното от свидетелките не могат поотделно с категоричност да установят, че новите имоти са купувани изцяло със средствата от предходната продажба. В съвкупност помежду си и заедно с изявлението на ищеца, че в крайна сметка няма претенции, те обаче са напълно достатъчни да обосноват такъв извод. С оглед това съдът приема, че се опровергава от събраните описани по-горе доказателства презумпцията на СК за принос на В. С. в придобиването на процесния имот. Отделно във връзка с това следва да се посочи, че не се доказват твърденията му да е допринесъл за покупката на предходните две жилища, които са лични на ответницата отпреди брака, нито за довършването им или за изплащането на кредита, с който е придобито първото от тях.

Не се твърди посочената в нотариалния акт за придобиването на процесните апартамент и гараж цена да не съответства на реалната, а и да се твърдеше, доказателства (които не могат да бъдат свидетелски показания поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК) за това липсват. Така и размерът на цената, получена от Г. К., напълно съответства на цената за придобиване на имотите, предмет на делото, дори я надвишава, което подкрепя извода, че с придобиването е станало с тези средства.

При така установените факти съдът намира от правна страна, че са налице предпоставките на чл. 23 от СК, съответно двата имота са придобити с лично имущество на Е. С. и са нейна индивидуална собственост.

Придобитите последователно през 1992 и 1993 г. и продадени по-късно апартаменти, както се посочи, са били лична собственост на Е. С., доколкото са придобити само от нея преди брака. Ако В. С. беше вложил средства в придобиването им, това не би променило собствеността на Е. С. върху тези придобити на нейно име преди брака жилища, а би довело само до облигационно вземане за него за неоснователно обогатяване. Ако придобити или заплатени впоследствие с негов принос, но преди брака имоти, лични на Е. С., бяха продадени и със средствата от тях вече по време на брака беше придобит нов имот, би могло да се обсъжда дали приносът на В. С. в придобиването на предходните имоти, лична собственост на съпругата му, все така се запазва като облигационно вземане, или вече следва да се отчете като принос в новопридобития по време на брака имот и оттам той да се притежава изцяло или частично в режим на СИО, независимо, че формално е придобит със средства от имоти - лична собственост на неговата съпруга. Този въпрос обаче е ирелевантен най-малкото защото не се доказват дори възраженията му за принос в придобиването на предходните имоти, завършването им и изплащането на кредита за тях, а в същото време чрез това обстоятелство и останалите данни по делото се опровергава предположението за принос в придобиване на процесния имот.

4

Съобразно приетото в тълкувателно решение 5/2013 г. от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС, дори ако имотът е придобит на името на двамата съпрузи, както е в случая, може да се установява не само частична, но и пълна трансформация на лично имущество.

При тези изводи искът за установяване на право на собственост на Е. С. следва да се уважи, а искът за делба - да се отхвърли, като ответникът бъде осъден да заплати държавна такса по иска за делба, която съдът определя на 20 евро, в границите по тарифата, а също и разноските на насрещната страна. С оглед на това съдът