Решение № 323 от 09.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Павлина Ив. Йотова в присъствието на прокурора Д. К. Г. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604590 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 22.06.2022 г., постановена по НОХД № 3314/2020 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 107-ми състав, подсъдимият С.

С. В. е признат за виновен в това, че за времето около 23.30 часа на 19.09.2018 г. до около 06.00 часа на 20.09.2018 г. в гр. София, в апартамент № 78, находящ се в ж.к. ****, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 100 /сто/ лева; 1 /един/ чифт златни обеци с тегло 4 /четири/ грама, на стойност 188 /сто осемдесет и осем/ лева; 5 /пет/ бутилки домашна ракия, на стойност 10 /десет/ лева за една бутилка, на обща стойност 50 /петдесет/ лева; 2 /две/ бутилки ракия марка „Кайлъшка гроздова“ от 0,700 /седемстотин/ милилитра, с единична цена за един брой 8,70 /осем лева и седемдесет стотинки/ лева, на обща стойност 17,40 /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ лева; 1 /една/ бутилка уиски марка „Johnnie Walker“, на стойност 46 /четиридесет и шест/ лева; един брой джобен часовник с еленче на капачето, на стойност 50 /петдесет/ лева; един брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „BL-5CB 3.7 V“, на стойност 10 /десет/ лева; един брой фотоапарат марка „Samsung“, модел „Digimax301“ 3,2 МР, на стойност 90 /деветдесет/ лева и 4 /четири/ броя тарелки с кюфтета, на стойност 15,16 /петнадесет лева и шестнадесет стотинки/ лева – всички вещи на обща стойност 566,56 лева, от владението на В. В. Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, и чужда движима вещ – един брой ръчен дамски часовник „Japona“ модел „Quartz“, на стойност 40 /четиридесет/ лева, от владението на Т.Д.Т., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.

194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК, на подсъдимия С. С. В. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за 1 изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата и на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимият С. С. В. е осъден да плати на гражданския ищец В. В. Б. – сумата от 466.56 лева, представляващи обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият С. С. В. е осъден да заплати в полза на частния обвинител и граждански ищец В. В. Б. – сумата от 1200 лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият С. С. В. е осъден да заплати в полза на Държавата, сторените по делото разноски в размер на 70.38 лева.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от подс. С. С. В., чрез упълномощения от него защитник – адв. В. К. – от АК – Благоевград. С така депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се излагат твърдения, че същата е постановена в противоречие с материално-правния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че наложеното на подс. В. наказание е явно несправедливо, тъй като е изведено преди редуцирането му с 1/3. Релевират се доводи, че присъдената сума за разноски е прекомерно висока и не отговаря на фактическата и правната сложност на делото. Отправя се искане към въззивния съд за всестранно разглеждане на делото и за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда, като бъде постановена нова такава, с която подсъдимият С. С. В. да бъде оправдан, или да му бъде наложено наказание в по-нисък размер, независимо от недостатъчните доказателства за неговата виновност. С жалбата се отправя искане и за отмяна на първоинстанционната присъда в частта за присъдените в тежест на подсъдимия разноски.

В съдебно заседание, упълномощеният защитник на подс. С. С. В. – адв. В. К. – от АК – Благоевград, поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея. Навежда доводи, че при постановяване на атакувания съдебен акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в: невъзможност да се установи датата, на която е извършено инкриминираното деяние, предвид това, че същата е посочена като „19.19.“, която е недостоверна и неясна, както и, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се сочи деянието да е продължило до 20.09.2018 г.; липса на яснота, дали свидетелите, на показанията на които Съдът се е позовал в присъдата си, са депозирали показания по досъдебното производство, въз основа на което е образувано съдебното такова или по друго досъдебно производство; позоваване на гласни доказателствени източници – показания на свидетелите от досъдебна фаза, които е следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност и без да е провеждан разпит на свидетелите пред Съда. Желае отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на решаващия първоинстанционен съд.

Алтернативно, защитата навежда доводи, че са налице предпоставки за определяне на следващото се на подс. В. наказание при условията на чл. 55 от НК. В подкрепа на искането си изтъква съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото; приносът му за развитие на досъдебното производство; продължителността на наказателното производство; изразената готовност от страна на подсъдимия да възстанови вредите и липсата на достатъчно доказателства за виновността му по обвинението.

Представителят на СГП пледира жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а присъдата на първия съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Намира, че на досъдебна и съдебна фаза не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правото на защита 2 на подсъдимото лице. Аргументира тезата, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин датата, на която е извършено инкриминираното деяние и същата коректно е била отразена в обвинителния акт. Сочи, че първоинстанционната присъда е постановена след внимателен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец В. В. Б. – адв. Т. Н. – от САК, се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение и пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, и кореспондираща с доказателствената съвкупност. Излага, че действително в началото на обвинителния акт е допусната грешка в изписване на датата на инкриминираното деяние, но впоследствие същата е коригирана. Сочи, че искането за отстраняване на очевидни фактически грешки е следвало да бъде направено в разпоредително заседание, което не е сторено. Аргументира тезата, че претендираният адвокатски хонорар за процесуално представителство на частния обвинител, е съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Частният обвинител и граждански ищец В. В. Б. се присъединява към становището на своя повереник.

Подсъдимият С. С. В., при упражняване правото си на лична защита и в последната си дума, поддържа становището на защитника си.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2, вр. чл. 283 от НПК, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, самопризнанията на подсъдимия В., депозирани в хода на съдебното производство, в о.с.з. на 22.06.2022 г., по реда на чл. 371, т.

2 от НПК (л. 88 от съдебното производство); показанията на св. И.А.Б. (л. 11 и л. 16 от досъдебното производство), В. В. Б. (л. 12, л. 15 и л. 20а – 20б от досъдебното производство), К.К. Г. (л. 13 – 14 от досъдебното производство), Н.Е.П. (л. 17 – 18 от досъдебното производство), М.Б.К. (л. 19 – 20 от досъдебното производство) и Т.Д.Т. (л. 76 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 21.09.2018 г. (л. 27 от досъдебното производство); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 28 – 29 от досъдебното производство) и фотоалбум към него (л. 30 – 31 от досъдебното производство); постановление на прокурор при СРП за връщане на веществени доказателства (л. 46 – 47 от досъдебното производство); разписка от 13.01.2019 г. (л. 51 от досъдебното производство); справка за съдимост на подсъдимия (л. 12 – 16 и л. 30 – 34 от съдебното производство), както и заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза (л. 40 – 42 от досъдебното производство).

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, Съдът е кредитирал изцяло самопризнанията на подсъдимия В., депозирани в хода на съдебното производство, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като е преценил, че същите кореспондират с останалите, събрани по делото доказателствени източници. Съдът е дал вяра на показанията на разпитаните 3 свидетели, като е преценил, че са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателствени средства, и със самопризнанието на подсъдимия. Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е кредитирал и заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителна експертизи, и събраните по делото писмени доказателствени средства.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови гласни или писмени доказателствени източници. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, СРС е приел за установено, от фактическа страна, че подсъдимият С. С. В. е роден на 04.08.2000 г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, работи, осъждан, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. ****, с ЕГН – **********.

Приел е, че на 19.19.2018 г. около обяд св. И.А.Б. поканил свои познати в дома си в гр. София, ж.к. ****, където живеел заедно с родителите си и баба си. Около 23.30 часа, в дома на св. И.Б. пристигнали поканените гости – подс. С. С. В. и свидетелите К.К. Г., М.Б.К. и Н.Е.П.. В жилището се намирала и бабата на св. И.Б. – св. Т.Д.Т., която си била легнала няколко часа преди това. И.Б. и неговите гости се настанили в кухнята на жилището, където пиели бира и си говорели. Около 01.30 часа на 20.09.2018 г., свидетелите И.Б. и М.К. решили да отидат до намиращ се в близост денонощен магазин, за да си купят кафе. Двамата напуснали апартамента, като в жилището останали подс. С. В. и свидетелите Г. и П..

Последният – св. Н.П., вече бил заспал. След напускането на Б. и К., подсъдимият взел решение да отнеме вещи от жилището, като започнал да тършува из апартамента. В жилището подсъдимият намерил вещи, собственост на майката на свидетеля И.Б. – св. В. В.

Б., както следва: парична сума в размер на 100 лева; 1 чифт златни обеци с тегло 4 грама; 5 бутилки домашна ракия; 2 бутилки ракия марка „Кайлъшка гроздова“ от 0,700 милилитра; 1 бутилка уиски марка „Johnnie Walker“; един брой джобен часовник с еленче на капачето; един брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „BL-5CB 3.7 V“; един брой фотоапарат марка „Samsung“, модел „Digimax301“ 3,2 МР и 4 броя тарелки с кюфтета, като алкохолът и храната поставил в чанта, а останалите вещи прибрал в себе си. Освен вещите на свидетелката В. Б., подсъдимият отнел и един брой ръчен дамски часовник „Japona“ модел „Quartz“, който бил собственост на бабата на И.Б. – св. Т.Д.Т.. След отнемането на вещите, подсъдимият С. В. излязъл от жилището и скрил чантата между 11-тия и 12-тия етаж на жилището. След около час в апартамента се върнали свидетелите И.Б. и М.К., като всички легнали да спят. Рано сутринта около 06.00 часа св. Б. приканил своите гости да си тръгват.