Определение № 2222 от 01.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2222 гр. София, 01.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

М. Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Частно касационно гражданско дело № 20258003101307 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Б. М. срещу определение от 13.03.2025 г. по в.гр.д. № 3143/2023 г. на Апелативен съд -София, с което е оставена без уважение молбата на А. Б. М. по чл. 389 от ГПК, за допускане на обезпечение на предявените от нея срещу М. С. Ж. искове, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от апартамент №.... в жилищна сграда в [населено място] [улица].

Жалбоподателката счита обжалвания акт за незаконосъобразен и моли за неговата отмяна, като бъде допуснато исканото обезпечение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу разпореждане, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Производството по в.гр.д. № 3143/2023 г. на САС е образувано по въззивна жалба на А. Б. М. срещу решение № 3900 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 6625/2021 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от молителката искове против М. Ж.: иск по чл.496, ал.3 ГПК за установяване недействителността на публичната продан по изп. дело № 20158490400711 на ЧСИ А. П., на 1/2 идеална част от апартамент № ... в жилищна сграда в [населено място] [улица], на пети етаж, със застроена площ от 183,41 кв. м, заедно с мазе № .. с площ от 5,90 кв. м, заедно с 3,79 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, находящо се в [населено място], местност „Г. М.“ с площ 953 кв. м, при съседи на парцела по скица: [улица], парцел № 1 на ОЖС, имот пл. № ...., проведена от 20.10.2017 г. до 20.11.2017 г. и приключила с постановление от 01.12.2017 г., влязло в сила на 21.03.2018 г., за възлагане на имота на В. А. В., както и осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 210 400 лв.

1

Ищцата е твърдяла, че публичната продан се явявала недопустима, неразрешена и незаконосъобразна, защото имотът бил несеквестируем и защото бил продаден на адвокат, който нямал право да придобива недвижимо имущество от публични сделки. Въз основа на тези твърдения е поискано прогласяване недействителността на проведената публична продан и осъждане на правоприемника на взискателя по изп.дело да върне на ищцата сумата от 210 400 лв., получена неправомерно в резултат на нищожна публична продан.

В хода на въззивното производство А. М. е поискала от въззивния съд, на основание чл. 389 от ГПК, да допусне обезпечение на предявените искове, чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот, предмет на публичната продан.

С обжалваното определение молбата е оставена без уважение, като въззивният съд е изложил мотиви, че не са налице предпоставките по чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК - вероятна основателност на исковете. Посочено е също, че съгласно чл. 114, б. "а" ЗС исковите молби, с които се иска отмяна на подлежащи на вписване по чл. 112 ЗС актове, подлежат на задължително вписване. Постановлението за възлагане на недвижимия имот, предмет на проданта, било вписано в имотния регистър на основание чл. 112, б. "а" ЗС. Затова ищцата била длъжна и следвало да впише исковата си молба, с което по арг. от чл. 226, ал. 3 ГПК, би получила същата защита.

Определението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 от ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство е допустимо ищецът да иска обезпечаване на предявен иск, като с оглед чл. 391, ал. 1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства - т. 1, или бъде представена гаранция в определен от съда размер - т. 2. Следователно при допустимост на иска и наличие на обезпечителна нужда, законът задължава съда да допусне обезпечение, а изводът за вероятна основателност може да следва от представените писмени доказателства или се базира на изразена готовност от ищеца да внесе парична гаранция, служеща за обезщетение на преките и непосредствени вреди, които ответника ще претърпи при неоснователно обезпечение. Законът предпоставя допускането на обезпечение от евентуалната основателност на иска, която се преценява въз основа на представените от молителя писмени доказателства - чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Преценката на съда за вероятната основателност обаче може да бъде формирана и въз основа на кумулативното наличие на предпоставките на чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, т.к. съгласно чл. 391, ал. 2 ГПК съдът може да иска от ищеца да представи парична или имотна гаранция, дори и искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства. В случаите, когато представените от молителя документи не създават у съда убеждение за вероятната основателност на иска, респективно когато представените доказателства не могат да обосноват в достатъчна степен извод за тази вероятна основателност, съдът задължително допуска обезпечението при условията на внасяне на парична /или имотна/ гаранция - чл. 391, ал.2 ГПК. От това следва изводът, че всяко колебание относно предполагаемата, вероятна основателност на иска, чието обезпечаване се претендира, следва да бъде отстранено посредством механизма на 2 определяне на гаранция. Следва да се отбележи също, че преценката дали писмените доказателства са достатъчни за вероятната основателност на иска и от там за допустимостта на исканото обезпечение само въз основа на тях или и от необходимостта от представянето на гаранция, е винаги конкретна. В случая предявените от жалбоподателката искове са отхвърлени от първоинстанционния съд. Настоящия съдебен състав намира, че представените по делото доказателства, към настоящия момент не са в състояние да създадат убеждение за вероятна основателност на предявените искове. Поради това обезпечението е следвало да бъде допуснато след представяне на гаранция. Даденото от САС разрешение по отношение на условията и предпоставките, при наличието на които се допуска обезпечение на иска е направено изцяло в противоречие с нормите на чл. 391, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което налага обжалваното определение да се отмени и да се постанови вместо него друго, с което да се допусне обезпечението в хипотезата на чл. 391, ал. 2 ГПК, чрез налагане на посочената в молбата на частния жалбоподател обезпечителна мярка. В посочената хипотеза, когато съдът прецени, че обезпечението следва да се допусне при условията на гаранция, е длъжен да я определи съгласно ал. 3, като тя следва да е съобразена с оглед размера на евентуалните преки и непосредствени вреди от неоснователно допуснато обезпечение, които би търпял ответника по обезпечения иск. Следва да бъдат отчетени всички релевантни факти, вкл. обема на претендираните от ищеца права и предполагаемата продължителност на процеса. Предвид изложеното исканото обезпечение следва да се допусне след представяне от ищцата на гаранция в обичайния според съдебната практика размер от 10 % от цената на иска, а именно – 21 000 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 13.03.2025 г. постановено по в.гр.д. № 3143/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА обезпечение на предявените от А. Б. М. против М. С. Ж., искове: с правно основание чл.496, ал.3 ГПК, за установяване недействителността на публичната продан по изп. дело № 20158490400711 на ЧСИ А. П., на 1/2 идеална част от апартамент № .. в жилищна сграда в [населено място] [улица], на пети етаж, със застроена площ от 183,41 кв. м, заедно с мазе № 3 с площ от 5,90 кв. м, заедно с 3,79 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, находящо се в [населено място], местност „Г. М.“ с площ 953 кв. м, при съседи на парцела по скица:

[улица], парцел № 1 на ОЖС, имот пл. № ..., проведена от 20.10.2017 г. до 20.11.2017 г. и приключила с постановление от 01.12.2017 г., влязло в сила на 21.03.2018 г., за възлагане на имота на В. А. В.; и с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 210 400 лв., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от апартамент № ... в жилищна сграда в [населено място] [улица], на пети етаж, със застроена площ от 183,41 кв. м, състоящ се от четири стаи, дневна с кухня-трапезария, баня-тоалетна, баня, тоалетна, две тераси, при съседи: улица, вътрешен двор, ап. .., коридор и стълбище, заедно с мазе № 3 с 3 площ от 5,90 кв. м, при съседи: рампа, мазе № 4, коридор и вътрешен двор, заедно с 3,79 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, находящо се в [населено място], местност „Г. М.“ с площ 953 кв. м, при съседи на парцела по скица: [улица], парцел № 1 на ОЖС, имот пл. № 217.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 391, ал. 2 ГПК парична гаранция в размер на 21 000 лв.

(двадесет и една хиляди лева), вносима от ищцата А. Б. М. по сметката за гаранции на Върховен касационен съд.

Да се издаде обезпечителна заповед в полза на ищцата А. Б. М. след представяне на доказателства за внасянето на определената парична гаранция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4