Определение № 30617 от 24.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30617 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110145130 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 6 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

З. Р. П. е предявила срещу „МИКРО КРЕДИТ“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за заем Microcredit № 8072-00243896 от 26.04.2025 г.

„МИКРО КРЕДИТ“ ЕАД е предявило насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, мр. Чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК, за сумата от 1000 лева (понастоящем 511,29 евро), представляваща непогасена главница по Договор за заем Microcredit № 8072-00243896 от 26.04.2025 г., а в условията на евентуалност - при уважаване на първоначалния иск - с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, за сумата от 511,29 евро, представляваща реално получената и усвоена от ищцата главница по Договор за заем Microcredit № 8072-00243896 от 26.04.2025 г. (чиста стойност на кредита). В случай, че първоначалния иск за нищожност бъде отхвърлен, ответникът претендира и сумата от 62,01 евро (121,28 лв.), представляваща договорна лихва за целия период на договора – от 26.04.2025 г. до 26.10.2025 г.

Ищцата твърди, че на 26.04.2025 г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит - Договор за заем Microcredit № 807200243896 от 26.04.2025 г., за сумата от 1000 лв. със срок за погасяване 6 месеца. Поддържа, че в офиса на ответника е било поставено устно условие да сключи и Договор за допълнителни услуги (пакет „Комфорт“) на стойност 623,70 лв., разпределени на 6 вноски по 103,95 лв. Сочи, че сключването на този допълнителен договор е било поставено като задължително условие за отпускане на заема, като софтуерът на ответника не е позволявал 1 финализиране на заявката без избор на допълнителни услуги. Твърди, че разходите за тези допълнителни услуги по същество представляват разход по кредита съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който изкуствено е отделен в друг договор, за да не бъде включен в Годишния процент на разходите (ГПР). Сочи, че поради невключването на този разход, посочената в договора стойност на ГПР (48,90%) е невярна, което води до недействителност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди също, че ако тези услуги се калкулират в ГПР, той би надвишил драстично петкратния размер на законната лихва, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи за нищожност на договора за услуги и поради противоречие с добрите нрави (чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД), тъй като услугите са хипотетични и нееквивалентни на цената им.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „МИКРО КРЕДИТ“ ЕАД оспорва исковете изцяло като неоснователни и с твърдения, че договорът е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР, като ГПР е изчислен правилно само върху лихвата и главницата (48,90%). Твърди, че допълнителните услуги са незадължителни, предмет на отделен договор и не следва да се включват в ГПР съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Излага довод, че дори ГПР да се приеме за неточно посочен, това би довело до нищожност само на клаузата за разходите, но не и до недействителност на целия договор.

В законовия срок по чл. 131 ГПК ответникът предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1000 лева (понастоящем 511,29 евро), непогасена главница по Договор за заем Microcredit № 8072-00243896 от 26.04.2025 г., евентуално (при уважаване на първоначалния иск) с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, за сумата от 511,29 евро, представляваща реално получената и усвоена от ищцата главница по Договор за заем Microcredit № 8072-00243896 от 26.04.2025 г. (чиста стойност на кредита). В условията на евентуалност – ако първоначалният иск бъде отхвърлен - ответникът претендира и сумата от 62,01 евро (121,28 лв.), представляваща договорна лихва за целия период на договора – от 26.04.2025 г. до 26.10.2025 г.

Ответникът твърди, че ищцата е усвоила сумата от 1000 лв., но не е извършила нито едно плащане по договора. С писмения отговор на исковата молба упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и иска от съда ищцата да бъде осъдена да заплати сумата от 511,29 евро (еквивалент на 1000 лева), представляваща главница по договора, ведно със законната лихва, а ако първоначалния иск бъде уважен и съдът обяви договора за недействителен, претендира същата сума като чиста стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК. В срока по чл. 131 ГПК ищцата, като ответник по насрещния иск, не изпраща отговор на насрещната искова молба.

2

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да докаже, че сключването на договора за допълнителни услуги е било фактически задължително за получаване на кредита; обстоятелствата, сочещи на нищожност на клаузите поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да докаже действителността на договора; че е предоставил преддоговорна информация (СЕФ) по надлежния ред; че ГПР е изчислен правилно съгласно Приложение № 1 към ЗПК; че клаузите за допълнителни услуги са индивидуално договорени.

По насрещните искове, в тежест на ответника по делото, като ищец по тези искове, е да докаже сключването на договора и получаване на сумата по заема от ответницата по насрещния иск, с уговорката да върне същата, заедно с договорената възнаградителна лихва. В тежест на ищцата, като ответник по насрещния иск е да докаже плащането на главницата и възнаградителната лихва по договора, евентуално наличието на основания за задържане на получената сума.

С оглед твърденията и становищата на страните и на основание чл. 146 , ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 26.04.2025 г., между страните е сключен Договор за заем Microcredit № 8072-00243896, по силата на който ищцата е получила от ответника и усвоила сумата от 1000 лв., която се е задължила да погаси за 6 месеца.

Ищцата е сключила с ответника и Договор за допълнителни услуги, за пакет „Комфорт“ на стойност 623,70 лв., които е следвало да върне на 6 вноски по 103,95 лв. всяка

Възнаграждението за пакет „Комфорт“ не е било включено в изчислението на обявения ГПР от 48,90%.

Включването на горното възнаграждение сред горните стойности би довело до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

По горния договор за заем ищцата не е извършила плащания.

Страните са представили писмени материали, които са относими, допустими и необходими за изясняването на правния спор, поради което следва да бъдат приети по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.09.2026 г. от 10:20 ч., за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че най–късно в първото по делото открито съдебно заседание могат да вземат становище по проекта на доклад и дадените указания.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора си чрез медиация или спогодба.

УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а ГПК – 85 на сто. Към Софийския градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните задълженията им по чл. 40, чл. 41 и чл. 50 от ГПК: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, включително и на електронни адреси, ако такива са посочени.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5