Решение № 14719 от 28.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14719 гр. София, 28.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110150532 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Г. С. М. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество следните суми: 238,46 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2023 г. до окончателното й изплащане, 36,95 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 25,02 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 5,05 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение.

Ищецът твърди, че между него и ответницата Г. С. М., в качеството й на собственик на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен номер ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че за времето от м. ноември 2019 г. до м. април 2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в 1 края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Г. М., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 238,46 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.; 36,95 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 25,02 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и 5,05 лева - лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2023 г. до окончателното им изплащане. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания по делото писмен отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г.

С. М., чрез пълномощника си адв. Т. Н., оспорва исковите претенции в цялост като неоснователни. Посочва, че по делото не са ангажирани доказателства относно качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия като собственик или ползвател на имота, а при условията на евентуалност заявява, че същата притежава част по-малка от посочената от ищеца. Оспорва наличието на облигационно отношение на М. и нейните наследодатели с [фирма]. С отговора на исковата молба ответницата оспорва наличието на изградена абонатна станция в жилищната сграда, в която се намира процесният имот; измервателните уреди да са сертифицирани. Намира, че не е налице основание за претендиране от ищеца на суми за дялово разпределение, поради липсата на валиден договор с ФДР. В тази връзка посочва, че представеният по делото договор е с изтекъл срок на действие, като клиентите не са били надлежно уведомени за избор на ново лице по чл. 139б ЗЕ. Възразява се срещу конкретното извършване на твърдените услуги от дружеството топлинен счетоводител.

Счита, че исковата претенция, имаща за предмет вземане за главница за дялово разпределение за процесуално недопустима, доколкото е предявена от лице, което не е предоставило тази услуга. С отговора на исковата молба се въвежда възражение за погасяване на претендираните суми по давност с изтичане на приложимият към вземанията тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считайки, че издаването на изравнителни сметки не е от естество да промени изискуемостта на месечните задължения – с изтичане на 45 дни от месеца, за който се отнасят сумите, следваща от разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от Общите условия. Ответницата оспорва претенциите за лихва за забава с довод за липсата на отправена покана до нея за заплащане на сумите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирана по делото писмена молба от 15.04.2024 г. подпомагащата страна [фирма] не оспорва изложените в исковата молба твърдения, както и по същество предявения иск.

Твърди, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер е извършвано в съответствие с действащите нормативни актове. Посочва, че за процесния период по отношение на топлоснабдения имот е разпределена единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл.

2

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Основателността на исковите претенции, имащи за предмет вземания за цена на потребена топлинна енергия и на услугата дялово разпределение предполага установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването между него и ответницата на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, отчетени чрез изправни средства за търговско измерване, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; наличието на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл са е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Както беше изяснено, с отговора на исковата молба ответницата изрично оспорва предявените искове по основание, отричайки през релевантния период да е била собственик или ползвател на процесния имот, съотв. обема на правата си, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за дарение от 05.02.1981 г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имот № ***, том III, дело № 377/1981 г. по описа на първи нотариус при Софийски районен съд, третото за процеса лице С.Г.М., като дарител, от една страна, със съгласието на съпругата си Т.Д. М., дарява на дъщеря си Г. С. М. – ответницата а по делото, като дарена, от друга страна, а същата приема дарението на придобитата от дарителя по наследство ½ ид. част от следния недвижим имот – апартамент № 120, находящ се в [адрес], състоящ се от стая, дневна, кухня и други сервизни помещения със застроена площ от 68,48 кв.м., ведно със зимнично помещение № 4, заедно с 0,249 % ид. части от общите части на сградата, построена върху 3 държавна земя, както и от правото на строеж.

Установява се също, че с договор за дарение от 16.09.1992 г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том LXVI, дело № 14239/1992г. по описа на първи нотариус при Софийска нотариална служба към II Районен съд – гр. София, третото за процеса лице Г.С.М., в качеството си на дарител, от една страна, дарява на своята внучка Г. С. М. (ответницата по делото), като дарена, от друга страна, а последната, чрез пълномощника си и свой брат Г.С.М., приема дарението на ½ идеална част от следния недвижим имот – апартамент № 120, находящ се в жилищна сграда – [адрес], построена върху държавна земя, комплекс „С.р.“ – град София, състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения със застроена площ от 68,48 кв.м., с принадлежащото избено помещение № 4 и 0,249 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса.

Данните от писмените доказателства сочат, че с молба-декларация от 09.08.2002 г., адресирана до директора на топлорайон София, ответницата Г. С. М. е поискала да бъде открита партида на адрес: [адрес]. В молбата е отразено, че семейството на декларатора е едночленно, както и, че в имота няма топла вода.

Изяснява се, че в Списък – приложение към протокол от 01.07.2000 г. от проведено Общо събрание на ЕС в жилищен блок № 18, в ж.к. „С.р.“ вход Б с взето решение за сключване на договор с [фирма] за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ (индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода), сред лицата, вписани като титуляри на процесния абонатен номер *** е и ответницата Г. М., удостоверила с подписа си – обстоятелство, останало неоспорено по делото, наличието на 4 брой радиатори с 4 броя разпределители.