Решение № 16780 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16780 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110165358 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 211 ГПК.

Образувано е искова молба, уточнена с молба от 28.02.2025 г., от Л. К. К. против „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 715 лева, представляваща начислена от ответника незаплатена цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответната страна неоснователно извънсъдебно претендира заплащане на процесната сума, тъй като за имота не е налице потребление на топлинна енергия в сочения в общата фактура размер. Ищцата поддържа, че жилището не се обитава повече от три години, че в имота няма отопление и че извършените начисления касаят единствено подгряване на вода, поради което и претендираният размер е необоснован. Излага доводи, че начинът, по който се извършват изчисленията на дължимата сума, както и текущото прогнозно потребление, е неясен, което съставлява нарушение на правата като потребител.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Елена Дудова оспорва исковата претенция. В депозирания отговор са изложени твърдения, че между страните по спора съществува валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД. Представителят на страната поддържа, че за имота е доставена топлинна енергия, респ. начислената сума по изравнителна сметка за отоплителния сезон е дължима от ищеца по предявения отрицателен 1 установителен иск. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът предявява насрещен осъдителен иск за сумата в размер на 715,01 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба 25.04.2025 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер на 58,02 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2024 г. до 22.04.2025 г. Направено е искане сторените от ищеца по насрещния иск разноски да бъдат възложени в тежест на ответната страна.

С определение от 03.06.2025 г. насрещният иск е приет за съвместно разглеждане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск оспорва насрещната искова претенция по доводите изложени в първоначалната искова молба. Страната изрично поддържа, че за имота не е консумирана топлинна енергия на претендираната от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД стойност. По изложените съображения е направено искане насрещния иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения насрещен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелство не е спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма наведени твърдения за подобно обстоятелство.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване, е свързано с придобИ.не, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ се в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа. Страните не спорят, а и от представените по делото договор за покупко-продажба от 05.05.2015 г., обективиран в нот. акт № 112, том II, нот. дело № 205/2015 г. по описа на нотариус *** и молба-декларация № Г-7600/20.05.2015 г., се установява, че Л. К. притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Ето защо съдът приема, че през исковия период страните по спора са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично оповестени общи условия.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за 3 топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.

Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.

Като писмено доказателство по делото са приети констативни протоколи за абонати, които не са предоставили достъп във връзка с годишен отчет на уредите за дялово разпределение в процесната жилищна сграда на 27.05.2024 г. и 31.05.2024 г., видно от които достъп до процесния имот не е предоставен на нито една от двете дати определени от фирмата за дялово разпределение за съответния отоплителен сезон. Протоколите са подписани от представител на етажната собственост и третото лице-помагач, поради което и доколкото документите не са оспорени, съдът намира, че потребителят не е изпълнил задължението си да предостави достъп до имота за снемане на отчет на уредите за дялово разпределение, респ. на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване при норма на разход на потребление от 140 л на обитател за денонощие. Сочената разпоредба въвежда санкция за потребителя в случай, че не изпълни задължението си да осигури достъп 4 до имота на лицата, извършващи услуга по дялово разпределение с оглед необходимостта от извършване на изравняване на прогнозните сметки в края на отчетния период. В Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия на ищцовото дружество не се съдържа специфична процедура, която да се спазва при установяване на неосигурен достъп, като при липсата на проведено насрещно доказване от ответника, че такъв е бил осигурен, приетите писмени доказателства установяват пълно и главно неизпълнението на задължението на потребителя да предостави достъп до жилището за отчитане на уредите, което се явява основание за начисляване на стойността на потребена топлинна енергия на база по гореописаните подзаконови разпоредби. Този извод не се променя от представения от ищцата протокол за подмяна на водомер за топла вода от 14.10.2024 г. Документът е съставен след изтичане на процесния период – 30.04.2024 г., и удостоверява показанията на уреда единствено към датата на съставянето му, но не опровергава констатациите за неосигурен достъп на обявените от търговеца дати за годишен отчет, нито може да замести дължимия в края на отоплителния сезон отчет, въз основа на който се изготвя изравнителната сметка.

Разпечатката съдържа 26 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c075ac74-472e-40d7-8c1b-d37ba657465d