Разпореждане № 6863 от 29.10.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6863 гр. Благоевград, 29.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210102917 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление:

*** срещу длъжника Н. А. М. с ЕГН: ********** от * ***, за сумите от 2539,08 евро – главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-17991119/20.07.2020г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК: 204915054, и Н. А. М., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019г. и впоследствие прехвърлено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на „Еос Матрикс“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.10.2025 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 22.10.2026г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса /43,16 евро/ и адв.възнаграждение /120 евро/.

Към заявлението е приложен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS17991119/20.07.2020г., по силата на който първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ предоставил на кредитополучателя Н. А. М. потребителски кредит в размер на 8000,00 лв. Заплатена е застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 3984,96 лв. Посочени са общ размер на кредита – 8000,00 лв., ГПР - 44,62 %, лихвен процент – 35,85 %, обща стойност на плащанията - 26457,48 лв.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 6725/22.10.2026 година поради констатирани от съда нередовности, като в указания на заявителя срок е депозирана молба от 28.10.2026 година, в която се признава, че претендираната със заявлението главница включва застрахователна премия в размер на 1382,57 евро (2704,08 лв.), като чистата стойност на главницата възлиза на 1156,51 евро (2261,94 лв.).

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е допустимо, а по същество е частично основателно, доколкото договорът за кредит съдържа неравноправни и като такива нищожни клаузи, които влекат недействителност на целия договор.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дА. искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с 1 повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В случая правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит между Н. А. М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, като вземанията се претендират от заявителя по силата на договор за прехвърляне на вземания. Следователно длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което заповедният съд е задължен да провери дА. договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя и съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е нА.це обоснована вероятност за това.

В този смисъл е и Решение по дело С-170/2021 на СЕС, в което се прие, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - предвид обстоятелството, че длъжникът - потребител не участва в производството до издаването на тази заповед, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава предявеното вземане.

Процесният договор за кредит е недействителен, съгл. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК /липсва ясно разписана методика на формиране ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 44,62 %;

ГПР не съответства на действителния, тъй като още при самото му сключване е предвидено сумата по уговорена застраховка от 3984,96 лв. да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата, при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а посоченият в договора не е действителният, т.к. при определянето му, застраховката като разход по кредита, съгл. §1, т.1 ДР ЗПК, не е била взета предвид, което е нарушение на ЗПК, в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП.

Върху застраховката, която явно е част от „главницата“, е начислявана и възнаградителна лихва, което е и изцяло в ущърб на потребителя. Това е и в противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, съответно чл. 3, буква л/ и чл. 10, § 2, буква г/ от Директива 2008/48, които, съгласно Решение по дело С-377/2014 на СЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Застрахователната премия никога не е била на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а кредиторът има директна полза от застрахователното правоотношение поради увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, съответно на неговата печалба.

Всички тези обстоятелства водят до извод, че застрахователната премия представлява разход по кредита и е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, а не да се третира като част от общата стойност на кредита.

С Решение от 21.04.2024г. по дело С-714/2022 на СЕС се даде задължително тълкуване във връзка с допълнителни плащания по договорите за кредит и включването им в ГПР. Според него - член 10, § 2, буква ж/ и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В мотивите на решението е посочено, че предвид същественото значение, което посочването на ГПР в такъв договор има за потребителя, националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.

2

На следващо място настоящият съдия-докладчик счита, че клаузите от договора относно включената в главницата такса ангажимент е недействителна, на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, към който препраща чл. 24 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, по следните съображения:

Съдът намира, че клаузата, съгласно която кредитополучателят заплаща „такса ангажимент“, срещу което кредиторът „фиксира лихвения процент за срока на договора“, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави прави. Това е така, доколкото срещу заплащането на въпросната такса, потребителят на практика не получава насрещна престация, реално тази такса представлява скрито възнаграждение по договора.

Кредиторът по един потребителски заем, какъвто е настоящият случай, има право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, стига те да не са свързани с усвояване и управление на заема (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК).

Поради изложеното, съгл. чл. 23 ЗПК, на връщане подлежи само чистата стойност на кредита. С оглед изложеното на присъждане подлежи сумата от 1981,94 лв. (чистата стойност на главницата в размер на 2261,94 лв. – 280 лв. такса ангажимент), с еврова равностойност от 1013,35 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за 17,23 евро - държавна такса и 47,89 евро – адв.възнаграждение.

Заявлението следва да бъде отхвърлено в останалата част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1525,73 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 1013,35 евро до пълния претендиран размер от 2539,08 евро, и за разноски НАД уважения размер от общо 65,12 евро ДО претендирания размер от 163,16 евро.

На заявителя следва да се укаже, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок, страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: *** срещу длъжника Н. А. М. с ЕГН: ********** от * ***, за следните суми:

- сумата от 1013,35 евро /хиляда и тринадесет евро и 35 евроцента/ - главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-17991119/20.07.2020г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК: 204915054, и Н. А. М., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019г. и впоследствие прехвърлено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на „Еос Матрикс“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.10.2025 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.10.2026г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 65,12 евро /шестдесет и пет евро и 12 евроцента/ - направени по делото разноски, от които 17,23 евро - държавна такса и 47,89 евро - адв.възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

- сумата от 1525,73 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 1013,35 евро до пълния претендиран размер от 2539,08 евро, и за разноските НАД уважения размер от общо 65,12 евро ДО претендирания размер от 163,16 евро.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото 3 разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.