Акт от 10.02.2015, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№7

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видин 10.02.2015г.

ВИДИНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.

Л.

ЧЛЕНОВЕ: В. С.

Р. Д. при участието на прокурора П. В. и секретаря Н.К., като изслуша докладваното от съдията Л. ч.н.д. № 364 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по искане на Районен съд – Щаде, Федерална република Германия, за признаване и изпълнение на съдебно решение, постановено в Германия срещу лицето М.З.Г., с известен адрес: Република България, Област В., град Б., улица „П. В.” № ...

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание представителят на Видинската окръжна прокуратура моли решението на Германския съд да бъде признато и допуснато неговото изпълнение.

В съдебното заседание засегнатото лице М.З.Г. нередовно призовано не се яви, при невъзможност лицето да бъде намерено, за да бъде призовано. След положени усилия за намирането на Г., е установено, че адресната й регистрация е на посочения по – горе адрес /вж. справка по реда на Наредба 14/18.11.2009г./, че Г. е напуснала местоживеенето си, като е излязла от РБ на 14.04.2014г. и няма данни да се е завърнала в страната /вж. справка за пътуване на лице български гражданин от ОД на МВР – Видин от 19.01.2015г. Производството пред Окръжен съд – Видин е протекло при условията на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

Служебния защитник на осъденото лице – адвокат Д.М. в с.з. моли делото да се реши по справедливост, съобразно събраните доказателства.

Съдът, след като се запозна с представеното Решение за постановяване на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на

Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение № 32Cs112Js30754/13 от 10.10.2013г., влязло в сила на 29.04.2014г., постановено от Районен съд – Щаде, Федерална Република Германия за прилагане на финансова санкция и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение № 32Cs112Js30754/13 от

10.10.2013г., влязло в сила на 29.04.2014г., постановено от Районен съд – Щаде, Федерална Република Германия за прилагане на финансова санкция.

Решението за постановяване на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз и се отнася за деяние, фактическото описание и квалификация на което са посочени както следва: „На 21.06.2013г. осъденото лице и лицето Атанас влязоха в супермаркета на АЛДИ в гр. Щаде, за да откраднат там портмонето на една от клиентките на супермаркета и да използват съдържанието му за собствени цели. В момента, в който те изваждат портмонето от чантата на пострадалата, тя забелязва това. След което осъдената хвърля портмонето на един от рафтовете, тя побягва без да може да вземе откраднатото – нарушение на опит за съвместна кражба, наказуемо съгласно §§ 242, ал.1 и 2, 22, 23, 25, ал.2 от Наказателния кодекс. Деянието съставлява престъпление и по българското законодателство, респ. по чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал.1 от Наказателния кодекс. Нещо повече, за това деяние двойна наказуемост не се изисква, с оглед чл.30, ал.2, т.6 от ЗПИИРКОРНФС. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.

Засегнатото лице не се е явило в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител не е представило доказателства за изпълнение, в която и да е държава – член на Европейския съюз. Поради това съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за изпълнение.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и визира конкретиката на решение № 32Cs112Js30754/13 от 10.10.2013г., влязло в сила на 29.04.2014г., постановено от Районен съд – Щаде, Федерална Република Германия за прилагане на финансова санкция.

Липсват данни, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.

Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 484 евро, включващо 400 евро – парична сума, която е наложена с решението за осъждане за правонарушение и 84 евро – разходи в производство за постановяване на решението. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението. Видно от представеното удостоверение съответното лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване. Част от наложената финансова санкция, респ. в размер на 50 евро е платена. По финансовата санкция остава да се дължи от засегнатото лице сумата от 434 евро.

Представеното удостоверение е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/, съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове, по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 10.10.2013г. Служебно известно е, че на тази дата курсът на Българската Народна Банка е 1.9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 434 евро в български лева е 848,83 лева.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал.

1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение № 32Cs112Js30754/13 от 10.10.2013г., влязло в сила на 29.04.2014г., постановено от Районен съд – Щаде, Федерална Република Германия за прилагане на финансова санкция, с което на М.З.Г. с ЕГН ********** и известен адрес Република България Област Видин, град Б., улица „П. В.” № .., е наложена финансова санкция в размер на 484 евро, от които са платени 50 евро, като останалата дължима сума по наложената финансова санкция е 434 евро, с равностойност в български лева 848,83 лева.

На основание чл. 36, вр. чл. 22

ЗПИИРКОРНФС признатото Решение да се изпрати на Националната агенция на приходите за изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест в 7-дневен срок от днес пред Софийския апелативен съд.

ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.

На основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава като му се изпрати копие от настоящото решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на Република България.

На основание чл. 13 ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: