Решение № 1221 от 30.11.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1699/2023
- Вид
- Решение № 1221
- Подписан
- 30.11.2023
- В сила
- 27.11.2023
- Състав
- Таня Ташкова Русева Маркова, Тихомир Руменов Рачев, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1221 гр. Бургас, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Таня Т. Русева М.
Членове:
Пламена К. Г. Върбанова
Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20232100501699 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Трез“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. Георги Каров, срещу Решение № 328 от 25.07.2023 г., постановено по гр. д. № 1029/2022 г. на Районен съд – Несебър, с което е отхвърлен искът на въззивника по чл. 240, ал. 2 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че не дължи на „Морски риболов – Несебър“ ООД сумата от 18 470,86 лв., присъдена с неприсъствено Решение № 2255 от 26.09.2019 г. по гр.д. № 3055/2019 г. на Районен съд – Бургас, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради неточно изпълнение на поетите задължения от „Трез“ ЕООД по сключен между страните договор № BG14MFOP001-5.004-0023-C01/Su-03 от 28.06.2018 г. за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на подемници, поради отклонения в приетата оферта от „Морски риболов – Несебър“ ООД от 06.12.2017 г., изразяваща се във възстановяване стойността на заплатените от последното, но неизградени от „Трез“ ООД нива на всяка една от доставените и монтирани товарни платформи, по-конкретно стойността по изграждането на още една спирка, която останала неизпълнена, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради допуснато съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила.
Излагат се съображения, че първоинстанционният съд формално се е съобразил с Определение № 3004 от 01.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 187/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което се приема, че предявеният иск е допустим, но в същото време, за да обоснове неоснователност на иска, е използвал същите аргументи, оборени от окръжния съд. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да разгледа делото по същество, без да преценява дали доказателствата са нови и дали са били известни на ищеца. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се деловодните разноски.
Въззиваемото дружество „Морски риболов – Несебър“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба. По същество пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение, тъй като го счита за правилно и обосновано.
Относно валидността и допустимостта на решението:
При служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно. Същото обаче е недопустимо по съображения, изложени по-долу.
На 12.04.2019 г. „Морски риболов – Несебър“ ООД е предявило иск срещу „Трез“ ЕООД за заплащане на 18 470,86 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди поради неточно изпълнение на поетите от страна на „Трез“ ЕООД задължения по сключен между страните договор № BG14MF0P001-5.004-0023-C01/Su-03 от 28.06.2018 г. за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на подемници, поради отклонения в приетата оферта от „Морски риболов – Несебър“ ООД от 06.12.2017 г., изразяваща се във възстановяване стойността на заплатените от последното, но неизградени от „Трез“ ЕООД, нива на всяка една от доставените и монтирани товарни платформи и по-конкретно стойността по изграждането на още една спирка, която останала неизпълнена, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. Към исковата молба са представени две оферти от „ТРЕЗ“ ЕООД – една за 14 160 евро с ДДС, с която се предлага изграждане на две спирки и една за 44 201,76 лв. с ДДС, с която се предлага изграждане на три спирки. Приложен е и горецитирания договор, който реферира към втората оферта. Въз основа на исковата молба е образувано гр. д. № 3055/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
На адреса на „Трез“ ЕООД, посочен в исковата молба и вписан в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел: обл. София, общ. Горна Малина, с. Горна Малина, ж-к „Юг“, бл. 5, вх. „В“, ет.
4, ап. 12, е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея с указания, че може да подаде писмен отговор по чл. 131 ГПК. Връчителят не е открил служители, отличителни белези на фирмата и пощенска кутия.
Залепил е уведомление, в срока на което ответникът не се е явил да получи препис от исковата молба и книжата към нея.
С Разпореждане от 27.05.2019 г. на основание чл. 50, ал. 4 ГПК 2 районният съд е приел връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея за редовно.
По същия ред на „Трез“ ЕООД е връчено и съобщение за откритото съдебно заседание на 26.09.2019 г. „Трез“ ЕООД не се е явило на същото и не е направило искане делото да се гледа в негово отсъствие, поради което ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение.
Районният съд е установил, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.
1 ГПК и е постановил Решение № 2255 от 26.09.2019 г., с което е уважил предявеният иск.
На 16.02.2022 г. „Трез“ ЕООД е подало до Окръжен съд – Бургас молба по чл. 240, ал. 1 ГПК да бъде отменено неприсъственото решение поради това, че дружеството е било лишено от възможността да участва в производството поради невъзможността да узнае своевременно за връчването на препис от исковата молба и съобщенията за съдебното заседание, както и молба по чл. 240, ал. 2 ГПК за установяване, че „Трез“ ЕООД не дължи на „Морски риболов – Несебър“ ООД сумата от 18 470,86 лв., присъдена с неприсъствено Решение № 2255 от 26.09.2019 г. по гр.д. № 3055/2019 г. на Районен съд – Бургас. В молбата по чл. 240, ал. 2 ГПК се твърди, че процесният договор е сключен по програма за морско дело и рибарство 20142020 г. на Европейския съюз, като средствата са осигурени от Министерството на земеделието и храните. Сочи се, че в това министерство се съдържа преписка, до която „Трез“ ЕООД няма достъп и по която се съдържат писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на дружеството или с които не е могло да се снабди своевременно. Представени са писмени доказателства, сред които „протокол – чек лист на хидравлични товарни подемници само за товари“, съдържащ се в писмо, изпратено от управителя на „Трез“ ЕООД. В него изрично е указано, че се проверяват три спирки.
С Определение № 1044 от 04.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 625/2022 г., окръжният съд е приел, че молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК е подадена извън едномесечния срок, предвиден в същата разпоредба, поради което я е оставил без разглеждане.
Определението на окръжния съд е обжалвано пред Апелативен съд – Бургас, който го е потвърдил с Определение № 301 от 15.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 237/2022 г. Апелативният съд е указал на окръжния да изпрати молбата по чл. 240, ал. 2 ГПК по подсъдност на съответния районен съд. Окръжният съд е изпратил делото на Районен съд – Несебър, където е образувано гр. д. № 1029/2022 г.
С Разпореждане № 2607 от 29.09.2022 г. районният съд е оставил без движение исковата молба, като е поискал да бъде уточнено: 1) кога на ищеца са станали известни, респективно на коя дата за пръв път е могъл да се снабди с писмени доказателства, посочени в исковата молба като такива по „преписка на Министерството на земеделието“; 2) какви конкретни са писмените доказателства, съдържащи се в посочената преписка; 3) какво е тяхното значение за дължимостта на сумите, присъдени с Решение № 2255 от 3
26.09.2019 г. по гр. д. № 3055/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас; 4) погасено ли е вземането и на коя дата; 5) предявява ли права срещу „Морски риболов – Несебър“ ООД или оспорва вземането по Решение № 2255 от 26.09.2019 г. по гр. д. № 3055/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С молба от 13.10.2022 г. „Трез“ ЕООД е уточнило, че правоотношението и процедурата за финансиране на ответника от Министерството на земеделието по процесния договор е известно на „Трез“ ЕООД от самото начало на комуникацията между дружествата, но съдържанието на преписката не му е било известно, тъй като не е имало право на достъп до такава информация и не е можело да се снабди с нея вън от надлежен съдебен процес. Разяснено е, че преписката от Министерството на земеделието и храните съдържа данни относно развитието, точните задължения, статуса на финансиране, както и докладваното и доказано изпълнение по процесния договор. Със същата молба „Трез“ ЕООД е признало, че процесното вземане е погасено на 17.03.2021 г. чрез пълно плащане по изп. д. № 180/2021 г. на ЧСИ С. Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ.
С Разпореждане (погрешно наименувано „определение“) № 1170 от 14.10.2022 г. районният съд е върнал исковата молба, тъй като е приел, че молбата по чл. 240, ал. 2 ГПК е подадена на 25.03.2022 г., т.е. повече от една година след погасяване на вземането. Освен това е посочил, че страната не е изпълнила указанията да уточни исковата молба, като не е посочила конкретни доказателства от преписката на Министерството на земеделието и значението им за делото.
С Определение № 3004 от 01.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1875/2022 г., окръжният съд е отменил разпореждането (погрешно наименувано „определение“) за връщане на исковата молба, защото е приел, че молбата по чл. 240, ал. 2 ГПК е подадена на 16.02.2022 г., а не на 25.03.2022 г.
С Разпореждане № 87 от 11.01.2023 г. районният съд е констатирал, че по делото е пристигнала преписката от Министерството на земеделието и храните, поради което ищецът може да посочи кои доказателства са от значение за делото.
С молба от 14.02.2023 г. „Трез“ ЕООД е заявило, че от значение за делото са всички доказателства в преписката, като от нея е видно, че се касае за двуетажна сграда на две нива и няма как да има повече от две спирки на подемниците. Дружеството е признало, че ако бе участвало в производството пред Районен съд – Бургас, би имало възможност да поиска от съда да изиска преписката от Министерството на земеделието и храните.
С Разпореждане № 361 от 15.02.2023 г. съдът е приел исковата молба за редовна и я изпратил за отговор на ответника.
В писмения си отговор ответникът е възразил, че производството е недопустимо, тъй като преписката на Министерството на земеделието и храните е била известна на „Трез“ ЕООД и то е можело да се снабди с нея.
На 19.05.2023 г. „Трез“ ЕООД е подало становище, в което поддържа, че „Морски риболов – Несебър“ ООД се е възползвало от техническа грешка в 4 документацията, за да претендира, че е трябвало да бъдат изградени три, а не две спирки.
В открито съдебно заседание на 17.07.2023 г. „Трез“ ЕООД е пледирало, че „Морски риболов – Несебър“ ООД е действало недобросъвестно – знаело е, че дружеството фактически не се намира на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес.
С Решение № 328 от 25.07.2023 г. районният съд е приел, че на основание чл. 278, ал. 3 ГПК е обвързан от Определение № 3004 от 01.12.2022 г. по в. гр. д. № 1875/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, поради което искът е допустим. По същество е изтъкнал, че „ТРЕЗ“ ЕООД е отправило оферта за три спирки, а наличието на преписка в Министерството на земеделието и горите му е било известно още преди сключване на договора. Поради това съдът е отхвърлил иска.
Като съобрази горната фактическа обстановка, настоящият съд намира следното:
Въпросът по иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ГПК преценката на съда по допустимост или основателност на иска е относно това представените писмени доказателства нови ли са, съответно длъжникът имал ли е възможност да се снабди с тях и те от съществено значение ли са за делото, е принципно разрешен в т. 16 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Разрешението, дадено по отношение на иска по чл. 424 ГПК, който е идентичен по характера си с този по чл. 240, ал.
Разпечатката съдържа 40 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c074c24a-d383-402f-b5c4-c11cb7d26145