Определение № 1553 от 26.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1553 гр. София, 23.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501666 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.2 т.6 ГПК.

Образувано е по депозирана от длъжника, в лицето на "КОНСЕПТ СТУДИО" ЕООД, ЕИК 201437371 против Определение № 2868/27.02.2024г. постановено по в.гр.д.№ 923 /2024 г. по описа на СГС - ЧЖ- VI а състав, с което е оставена без разглеждане, поради недопустимост, жалбата им срещу отказа на ЧСИ А. Б. по изпълнително дело № 20238500400981 да спре по-нататъшните изпълнителни действия и да продължи ефективното събиране на сумата по запор.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 11.03.2024г.

Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 15.03.2024г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят "КОНСЕПТ СТУДИО" ЕООД, ЕИК 201437371 изтъква факта, че по в.ч.гр.дело 2386/2023 г. на САС, 8 състав е издадена Обезпечителна заповед от 15.09.2023г. в полза на В. Б. за обезпечаване на бъдещ иск срещу "КОНСЕПТ СТУДИО" ЕООД. Във връзка с нея е образувано ИД 20238500400981 при ЧСИ А. Б., изпратено е запорно съобщение до Първа инвестиционна банка и обезпечената сума е запорирана по сметката на "КОНСЕПТ СТУДИО" ЕООД в тази банка. На 24.11.2023 г, са били уведомени от страна на Първа инвестиционна банка, че въпреки това, че обезпечената сума е изцяло налична по запорираната сметка на дружеството, от страна на ЧСИ А. Б. се изисква и превеждане на сумата по негова сметка. Незабавно възразили против това, като с Молба от 24.11.2023г. посочили, че с обезпечителната заповед се допуска единствено обезпечителна мярка „запор върху банкови сметки", а не събиране на обезпеченото вземане. В допълнение изразили несъгласието си със събиране на сумата и поискали ЧСИ Б. да отправи ново съобщение до 1

Първа инвестиционна банка с което да укаже, че запорираната сума не следва да му бъде превеждана. Със съобщение № 34403/29.11.2023г. последният ги уведомил, че отхвърля направеното искане, няма да спре по -нататъшните изпълнителни действия и ще продължи ефективното събиране на сумата. На 30.11.2023г. обезпечената сума в размер на 30600 лв.

(тридесет хиляди и шестстотин лева) е преведена по сметка на ЧСИ, което събиране по същество представлява същинско изпълнително действие, несъвместимо с характера на обезпечителното производство. Твърди, че с него ЧСИ Б. неправомерно е излязъл извън пределите на възложеното му, като е извършил действия, за каквито обезпечителната заповед не го е оправомощила. Изпълнителните действия е следвало да бъдат спрени след като сума в пълен размер на обезпечението е била запорирана по сметката на дружеството.

Отказът на ЧСИ, след запориране на сумата и отправеното му изрично искане, да спре понататъшни изпълнителни действа, подлежи на обжалване и съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Посочват, че имат и правен интерес от обжалването, тъй като със събирането се нанасят и вреди на дружеството, на което е начислена значителна такса за превода; което е лишено от възможността да получава лихви върху запорираната сума; на което е попречено да поддържа събраната сума по сметката си, в изпълнение на задълженията си към банката. Продължаването на изпълнителните действия до ефективното събиране на обезпечената сума, води също и до нарушаване и на реда на кредиторите, като дава и гарантира предимство на една по същество спорна претенция на молителя по обезпечителното производство, спрямо евентуалните претенции на други равноправни или привилегировани кредитори, които очевидно не биха могли от своя страна да наложат запор върху вече преведената сума на ЧСИ Б..

Ответникът по ч.ж. В. Б. Б. оспорва същата и моли съда да потвърди определението. Твърди, че правилно и в съответствие с процесуалните норми СГС е приел, че действието, което частният жалбоподател оспорва, не попада в кръга от действия на ЧСИ, които подлежат на обжалване. Наред с горното, в настоящия случай не е налице годен за обжалване акт, тъй като не са предприемани действия по принудително изпълнение, а само и единствено действия в рамките на обезпечителното производство. Превеждането на запорирана по наложена обезпечителна мярка сума от третото задължено лице (банката) на ЧСИ не представлява принудително действие, попадащо в обхвата на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК, нито представлява събиране на същата, както жалбоподателят неоснователно твърди. Такова би било налице ако или когато сумата бъде изплатена/ разпределена на взискателя, което не се е случило. Сумата е преведена на ЧСИ, който е нейн пазач, на основание чл. 401 във връзка с чл. 508, ал.3 ГПК. Именно защото не са налице изпълнителни действия, е неприложима нормата на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК и ЧСИ няма как да спре, прекрати или приключи нещо, което не е започнало, независимо от твърденията в жалбата. Нещо повече - съгласно чл. 401, изр. 3 ГПК обезпеченият кредитор има право да предяви иск против третото задължено лице, ако то откаже да предаде вещите доброволно.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е 2 неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано във връзка с представена обезпечителна заповед, издадена по в.ч.гр.д. № 2386/2023г. на САС и предприетите действия по него са единствено по налагане на обезпечителната мярка - запор в изпълнение на чл. 401, изр. второ ГПК във вр. с чл. 508, ал. 3 ГПК. Действията, които длъжникът твърди, че обжалва са срещу отказ от страна на ЧСИ А. Б. да нареди на третото лице /банката/ да не превежда сумите по сметка на съдебния изпълнител, а да останат при третото задължено лице т.е. банката. Не се навеждат доводи за несъразмерност на обезпеченото вземане спрямо наложените мерки.

СГС е оставил без разглеждане жалбата, като е приел, че налагането на запор върху банкова сметка на длъжника по издадена от съда обезпечителна заповед, респ. разпореждането на ЧСИ третото задължено лице да изпълни задълженията си по чл. 508 ГПК не попадат в кръга от лимитативно предвидените актове на ЧСИ, които подлежат на обжалване. Относно твърденията на жалбоподателя, че търпи вреди от незаконосъобразни действия по принудителното изпълнение, то отговорността на частния съдебен изпълнител би се реализирала по друг ред на защита чрез иск по чл. 441 ГПК.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първостепенния съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи.

Жалбоподателят има качеството длъжник по изпълнението, поради което и на основание чл.435 ал.2 ГПК може да обжалва само изрично и изчерпателно посочените в ГПК изпълнителни действия на ЧСИ, а в случая не е налице такова. В запорното съобщение изрично е отбелязано, че на основание чл. 508, ал. 3 вр.чл.401 ГПК, ако не се оспорва задължението, следва да се преведе сумата по запора по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител, която е посочена в запорното съобщение. Превеждането от банката на сумите в изпълнение на едно запорно съобщение, което е издадено въз основа на обезпечителна заповед, не е обусловено от наличието на окончателно решение или друг акт, подлежащ на изпълнение, а се основава на разпоредбите на чл. 401 вр.чл.508 ал.3 ГПК и съответно представлява задължение на третото задължено лице, в случая Първа Инвестиционна Банка АД. В запорното съобщение изрично е посочено, че съгласно чл. 401 ГПК запорът, наложен за обезпечение на бъдещ иск, произвежда действието, предвидено а чл. 451-453, чл. 456, ал. 1. чл. 508, 509 и чл. 512 - 514 ГПК, а обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите, които то отказва да предаде доброволно. Обезпечителното производство, по което е допусната обезпечителната мярка, се урежда от Част четвърта ГПК, съответно чл. 389 - чл.

403 ГПК. Разпоредбата на чл. 401 ГПК систематично се намира в Част четвърта на ГПК, озаглавена "Обезпечителното производство". Разпоредбата на чл. 401 ГПК изрично препраща към чл. 508 ГПК. Нормата на чл. 508 ГПК е озаглавена "Задължения на третото лице". Съгласно чл. 508, ал. 3 ГПК "ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи". Следователно, ако откаже да преведе сумата, посочена в запорното съобщение, банката не изпълнява своето задължение, предвидено в закона - чл. 508, ал. 3 ГПК. Сумата 3 по запора следва да се преведе по сметката на съдебния изпълнител, който би могъл да я преведе на лицето, в чиято полза е издадена обезпечителната заповед, само тогава, доколкото и когато това лице се снабди с изпълнителен лист, удостоверяващ наличието в съответния размер на изпълняемо право, и на следващо място, придобие качеството "взискател" в едно изпълнително производство. Преценката за наличието на тези предпоставки се извършва от съдебният изпълнител, а не от третото задължено лице.

С оглед горното в настоящия случай не е налице годен за обжалване акт, тъй като не са предприемани действия по принудително изпълнение, а само и единствено действия в рамките на обезпечителното производство по налагане на запор. Превеждането на запорирана по наложена обезпечителна мярка сума от третото задължено лице (банката) на ЧСИ не представлява принудително действие, попадащо в обхвата на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК, нито представлява събиране на същата. Такова би било налице ако или когато сумата бъде изплатена/ разпределена на взискателя, което не направено. Сумата е преведена на ЧСИ, който е нейн пазач, на основание чл. 401 във връзка с чл. 508, ал.3 ГПК.

Вярно е, че съгласно правните норми, уредени в чл. 442а, ал. 1 и, ал. 2 ГПК, по възражение на длъжника по изпълнението съдебният изпълнител следва да изостави съответния изпълнителен способ (да вдигне съответните обезпечителни мерки), ако установи, че наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи не са съразмерни с размера на изпълняемото право, след като вземе предвид всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Следователно, с възражението по чл. 442а, ал. 2 ГПК длъжникът по изпълнението иска от съдебния изпълнител да изостави съответния изпълнителен способ поради неговата несъразмерност със стойността на изпълняемите права, предмет на принудителното удовлетворение, което по своето правно естество представлява искане за прекратяване на съответните изпълнителни действия, изграждащ съответния изпълнителен способ. Този отказ подлежи на обжалване от длъжника по изпълнението на основание чл.

435, ал. 2, т. 6, предл. 2 ГПК, като тази правна възможност обуславя неговата активна процесуална легитимация. Една от правните последици при прекратяване на съответните изпълнителни действия се изразява в упражняването на правомощието на съдебния изпълнител служебно и незабавно да вдигне наложените възбрани и запори (арг. чл. 433, ал.

3 ГПК), в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 442а, ал. 2 ГПК. Реципрочно, в случай че ЧСИ уважи възражението на длъжника по изпълнението по чл. 442а, ал. 2 ГПК и вдигне наложената обезпечителна мярка поради нейната несъразмерност, като по този начин изостави съответния изпълнителен способ, би се достигнало до прекратяване на принудителното изпълнение чрез изпълнителните действия, които обезпечителният запор подготвя, поради което и взискателят е активно процесуално легитимиран да обжалва този акт на органа по изпълнението - арг. чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК.

Следователно по правило, страните по изпълнението притежават активна процесуална легитимация да обжалват всеки акт на ЧСИ, постановен по възражение на длъжника по изпълнението, обоснован с довод за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и 4 предприетите изпълнителни способи по смисъла на чл. 442а, ал. 1 ГПК. В случая обаче няма с оглед заявените в жалбата оплаквания и доколкото не се твърди несъразмерност на обезпеченото вземане с бъдещите права, е несъмнено, че е неприложима нормата на чл.435 ал.2 т.6 ГПК, поради което жалбата се явява лишена от предмет и затова е преценена недопустима, както правилно е приел окръжният съд. Липсва по същество и акт на ЧСИ, като годен предмет на обжалване.