Решение № 260154 от 11.03.2022, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260154 гр.Варна

, 11.03.2022 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ-ти състав, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА Х. при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16057 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът, предмет на разглеждане по настоящото дело, намира своето правно основание в разпоредбите на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, във вр. с чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът В.Х.С., ЕГН ********** претендира от съда да постанови решение с което да осъди ответника П. Р. Б. - гр.София, да й заплати сумата в размер на 10 500 /десет хиляди и петстотин /лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водените и поддържани обвинения в извършване на тежко престъпления от общ характер, делото по което е прекратено, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу нея /09.09.2017 г./ до окончателно изплащане на задължението. Моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Преди няколко години срещу нея е образувано наказателно дело: ДП №88/2013 г. по описа на ОД МВР Варна, Преписка №13760/2012г. на ВРП. Това наказателно производство се води именно срещу нея с образуването на въпросното ДП на 10.04.2013г. с надлежно произнасяне на прокурор при ВРП за престъпление по чл. 212а от НК и са извършвани различни действия по разследването. В последствие по указание на ВРП, на 14.05.2014г. е привлечена като обвиняем и разпитана за извършено престъпления по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На 08.07.2014 г. са й предявени материалите по разследването. На 28.07.2014г. отново е привлечена като обв. и разпитана по идентично обвинение. Отново е разпитвана на 15.09.2014г., след което, на 07.11.2014г. повторно й е предявено разследването. На 07.04.2015 г. са й взети образци от почерк и подпис и е съпоставена в очна ставка, а на 21.05.2015 г. материалите са й предявени за трети път. На 13.01.2016г. мярката й за неотклонение е отменена от Прокуратурата, поради изтичане на законния срок. На 27.10.2016 г. й е повдигнато ново обвинение-по чл. 212а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, след което е разпитана. На 02.12.2016 г. са й предявени материалите по делото. За последно материалите са й предявени на

17.04.2017 г.

От самото начало обвинението е очевидно несъставомерно, но прокуратурата го поддържа в целия ход на процеса. Ищцата е принудена да претърпи и действията по криминалното регистриране, въпреки изричното й несъгласие.

И накрая - на

05.06.2017г., делото срещу нея е прекратено от Прокурор при ВРП. Служебно е проверено и потвърдено от Прокурор при

ВОП на 07.07.2017 г., а впоследствие по нейно оспорване и от ВРС, II с-в с Определение по ЧНД 3792/2017 г., влязло в з. с. на 09.09.2017г.

Наказателното производство срещу нея продължава около 5 /пет/ години. Престъпленията в които е обвинена са „тежки" по см. на НК.

През всичкото това време живее със страха, че в следствие съдебна грешка би могла да бъда несправедливо осъдена и да прекара години в затвора и осъдена да връща пари, които няма и никога не е получавала. Същевременно, обвиненията са такива, че е застрашена и от лишаване от права, така че няма да има никаква възможност да работи по професията и съобразно образованието си за неопределено дълъг период от време. В нейната област законодателството е изключително динамично.

Прекъсване за няколко години прави фактически невъзможно започването отначало, освен това, никой не би я взел на работа.

Никога не е имала проблеми с правосъдието. Винаги е живяла примерно, успява, да изгради авторитет пред съседи, колеги, близки и приятели. Има семейство, вече отраснало дете и родителите й още са живи. Вследствие несправедливото обвинение доброто й име в обществото е опозорено непоправимо. Невъзвратимо в нейните и на близките й очи, е уронен авторитетът, достойнството, личният й престиж като човек и гражданин.

За значителен период от време гражданските й права са ограничени във висока степен. Принудена е да търпи ограниченията от процесуалното й положение на обвиняема, да се явява при повикване, да уведомява при промяна на адреса и т.н.

Кошмарът и шокът за нея и семейството й е колосален. Страхува се за нейното и тяхното бъдеще.

Също така здравето й през този период се влошава в значителна степен. До преди отпочване на наказателната репресия срещу нея почти не се е налагало да посещава лекар.

Поддържа се със успокоителни. Остарява за дни. Принудена е да претърпи третирането си като престъпник и процедурата по криминалната й регистрация.

Впоследствие се налага да предприема постъпки по заличаването й. Случващото се отразява изключително негативно на нейното физическо и психическо здраве, което се влошава в значителна степен през този период. Съществуващите заболявания се обострят, появяват се нови.

Различни сериозни симптоми се появяват още през 2013 г. Наддава килограми, постоянно се чувства отпаднала и уморена. Получава сърцебиене, учестен пулс, безсъние и замайване без обяснима причина. Не може да определи какво точно се случва с нея и накрая, през 2017 г. е принудена да потърси лекарска помощ.

Направени са й множество изследвания. В крайна сметка се установява, че вследствие стреса е получила от доста време сериозни проблеми с щитовидната жлеза. Установява се, че страда от комбинирана форма на тиреотоксикоза, автоимунен тиреодит плюс базедова болест /хипертиреоидизъм на щитовидната жлеза/. Една от тежките последици също така е, че развива множество кисти в двете млечни жлези. Това налага множество манипулации и продължително лечение, вкл. хирургична намеса, което не е приключило и до момента. По-точно, оплакванията, негативните й изживявания са както следва:

- Продължително време се чувства все по-уморена, отпаднала и понякога й прималява от слабост.

- Често получава сърцебиене. Има ритъмно нарушение и пулс 90 без натоварване.

- Теглото й варира - от много слабо до пълно, без причина.

- Много често, ръцете й се потят непрекъснато и треперят.

- Косата й пада.

- Ноктите й са чупливи.

- Изпитва дразнене и напрежение в очите при което й се повишава диоптъра.

- Има проблеми със съня. Спи не повече от

5 часа за денонощие.

- Променя се психически. Има нервни изблици.

Понякога страда от депресия. Раздразнителна е. Изпитва често тревога без видима причин

- силна тревожност и напрежение;

- емоционална нестабилност;

- нетърпение и раздразнителност;

- силна умора, но сякаш е навита на „пружина" и не може да се спре;

- има засилена чувствителност към шум и тъга без причина.

- Трудно се концентрира и паметта й се губи.

- Има болки, скованост в мускулите и ставите.

От 2017 г. до момента редовно прави изследвания, които не се поемат от ЗОК посещава специалисти по ендокринология. На този етап отказва операция и се опитва да овладее ситуацията с лекарства, за края на месец март и началото на април 2020г. има уговорка с лекуващия си лекар, за да се прецени дали ще се стопира функцията на железата, но поради настъпилата епидемия се отлага за ноември тази година.

За да избегне последиците от потенциалното несправедливо осъждане, както и от самото обвинение, е принудена да потърси адвокатска защита. Във връзка с това прави значителни разходи.

Не разполага в брой и трудно събира сумите. Семейството й има материални затруднения, които й се отразяват психически.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника.

Възразява за наличие на нередовност на исковата молба: В чл.2 от ЗОДОВ, в 7 отделни точки са лимитативно посочени случаите, при които е допустимо ангажиране отговорността на Държавата за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда. Т.е. очертани са отделните хипотези, при които са налице основания за предявяване на иск по реда на този закон и предпоставките за предявяване на такъв иск във всяка една от хипотезите. Като е посочила най-общо, че предявеният от нея иск е с правно основание ЗОДВПГ, т.е. - ЗОДОВ, без да конкретизира съответната хипотеза, ищцата е лишила Прокуратурата от възможността да вземе адекватно становище за допустимостта и основателността на иска, за относимостта на писмените доказателства, представени с исковата молба към предмета на делото и за допустимостта им, както и на останалите й доказателствени искания.

Към исковата молба не са приложени доказателства, въз основа на които да може да се направи извод, че по отношение на ищцата е възникнало правото на иск, респ. - че исковата молба е допустима, тъй като не е представено заверено копие на определението на ВРС за потвърждаване на постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство спрямо С., от което да е видно кога и дали то е влязло в законна сила.

Възразява срещу исковите претенции на ищцата:

Относно предявения иск за неимуществени вреди: Предявеният иск е недопустим и неоснователен. Претендират се неимуществени вреди, за които не може да се приеме, че представляват пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на Прокуратурата, свързана с воденото ДП №88/2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна и следователно не може да се приеме, че попадат в обхвата на отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБългария, регламентирана в чл.4 от ЗОДОВ.

В исковата молба, като основание на предявения иск, се сочат обстоятелства, като - силна тревожност и напрежение, емоционална нестабилност, опозоряване на доброто име на ищцата, уронване на авторитета, достойнството и личният й престиж пред съседи, колеги, близки и приятели, ограничаване на гражданските й права и чувство за страх, че може да бъде осъдена за тежко умишлено престъпление и да прекара години в затвора, което може да я постави в трудно финансово положение и да доведе до лишаването й от права да упражнява професията си и влошено здравословно състояние, по отношение на които не са ангажирани и представени доказателства. Поради това твърденията на ищцата за настъпили неблагоприятни последици, както и за причинно-следствената им връзка с воденото срещу нея досъдебно производство, се явяват напълно голословни и не подкрепени.

Няма доказателства, че с повдигнатото й обвинение са били реално накърнени нейни трудови права. В искова молба тя е посочила, че хипотетично се е опасявала от това, но не и че обективно е настъпил такъв негативен резултат.

Тя не е посочила и ангажирала и доказателства, които да установяват, че в действителност преди образуването на наказателното производство и привличането й към наказателна отговорност по него, се е ползвала с добро име и авторитет в обществото.

Следва да се има предвид и факта, че ищцата е обосновала иска си и неговия размер и с твърдения за извършена и в последствие заличена криминалистическа регистрация. Извършването на такава и нейното заличаване не са дейности, осъществявани от Прокуратурата. Те не спадат в нейните правомощия. А е напълно недопустимо действия на трети лица (в случая - органите на полицията) да се вменяват в отговорност на Прокуратурата.

Вън от това, в подкрепа и като основание на претенциите си ищцата е изложила и твърдения, свързани с това, че воденото наказателно производство е станало достояние на близките, съседите, колегите и приятелите й. Но следва да се има предвид, че Прокуратурата по никакъв начин не е оповестявала факти, които касаят това производство и не ги е довеждала до знанието на посочените лица, поради което не може да носи отговорност за това.