Решение № 85 от 16.06.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Разград, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20263300500147 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Ю. Х. и Х. Р. Б. чрез пълномощник против Решение № 104/ 23. 02. 2026 г. по гр. д. № 1707/ 2025 г. по описа на РС Разград, с което ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Ю. Х. , че С. Н. е собственик по наследство на: -1/3 /една трета/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с административен адрес: ***, урегулиран с площ 1072 /хиляда седемдесет и два/ -квадратни метра, неурегулиран с площ 611 /шестстотин и единадесет/ квадратни метра за който по одобрения със Заповед № 25/1969 г. план на с. ***, общ. ****, обл. ****, е отреден парцел *** /***/ в квартал *** /****, граници: улица, парцел ***, улица, парцел ***, парцел ***; - 1/6 /една шеста/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с административен адрес: ***, с площ 1055 /хиляда петдесет и пет/ квадратни метра, за който по одобрения със Заповед № 25/1969 г. план на с. ***, общ. ****, обл. ****, е отреден парцел *** /***/ в квартал ***/****/, граници: улица, парцел ***, улица, КВС.

На осн. чл.537, ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ констативен Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № ***, том ***, per. № ***, дело № *** от 05.09.2017 г. на Нотариус Р. И., с peг. № *** на НК и район на действие РС- Разград, вписан с вх. peг. № 3867 от 05.09.2017 г., Акт № ***, том ****, дело № 2243/2017 г. в Служба по вписвания към АВп - Разград до размера на съответните посочени по-горе идеални части.

1

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Р. Б. , че С. Н. е собственик по наследство на: -1/3 /една трета/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с административен адрес: ***, урегулиран с площ 1072 /хиляда седемдесет и два/ -квадратни метра, неурегулиран с площ 611 /шестстотин и единадесет/ квадратни метра за който по одобрения със Заповед № 25/1969 г. план на с. ***, общ. ****, обл. ****, е отреден парцел *** /***/ в квартал *** /****, граници: улица, парцел ***, улица, парцел ***, парцел ***; - 1/6 /една шеста/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с административен адрес: ***, с площ 1055 /хиляда петдесет и пет/ квадратни метра, за който по одобрения със Заповед № 25/1969 г. план на с. ***, общ. ****, обл. ****, е отреден парцел *** /***/ в квартал ***/***/, граници: улица, парцел ***, улица, КВС И ОСЪЖДА Х. Р. Б. ДА ПРЕДАДЕ на С. Н. владението на същия имот.

Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон с изложени подробно доводи.Твърди се, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи.

Въззиваемата страна С. Н. чрез пълномощник е подала писмен отговор. Оспорва въззивната жалба като неоснователна и излага подробни съображения.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че наследодателят А. М.Н. е починал на *** и е оставил законни наследници А. А.ов М. и Г. А.

М. – негови деца, починали съотв. на *** г. и *** г. А. А.ов М. е оставил законни наследници А.И. М.а, поч. на ***. – съпруга, деца – А. А. М. и С. Н. - ищцата. По делото няма спор, че А.И. М.а е последваща съпруга на А. А.ов М., а ответницата Г. Ю. Х. е дъщеря само на А.И.

М.а от нейн предходен брак. Вторият ответник Х. Р. Б. е син на първата ответница.

Приживе, А. М.Н.с нотариален акт от 25.06.1963 г.е признат за собственик на недвижимимот – дворно място с площ 910 кв.м., заедно с построената в него къща, находящи се в с.***, , Разградски окръг, за който имот е отреден парцел *** в квартал *** по плана на селото.

Ищцата твърди и страните не спорят, че по-късно А. А.ов М. е придобил правото на собственост чрез покупко-продажба, без съставен документ, върху съседното дворно място 2 от около 1 дка. Двете дворни места били оградени с обща ограда, но имали различен административен адрес – първото с адрес ***, а второто ***.

На 05.09.2017 г. първата ответница се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижими имоти №***, т.***, рег.№***, дело №***/*** г. /л.10/ с който е призната за собственик по наследство и давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1072 /хиляда седемдесет и два/-квадратни метра, за който по одобрения със Заповед № 25/1969 г. план на с. ***, общ. ****, обл. ***, е отреден парцел *** /***/ в квартал *** /****/, граници: улица, парцел ***, улица, парцел ***, парцел *** и на имот с административен адрес: *** /петнадесет/, община ****, област ****: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1055 /хиляда петдесет и пет/ квадратни метра, за който по одобрения със Заповед № 25/1969 г. план на с. ***, общ.

****, обл. ****, е отреден парцел *** /***/ в квартал *** /****/, граници: улица, парцел ***, улица, КВС. В същият нотариален акт по отношение на първия имот нотариусът е посочил, че молителката /ответница в настоящия процес/ е придобила този имот в качеството на наследник по закон на А. А.ов М. и А.И. М.а , а по отношение на втория имот нотариусът е приел, че молителят го е придобил в качеството на наследник по закон на А. М.Н..

С нотариален акт №***, т.***, рег.№***, дело №***/*** г. на нотариус с рег. №*** /л.11/ Г. Ю. Х. е дарила на своя син Х. Р. Б. правото на собственост по отношение на:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с административен адрес *** урегулиран с площ 1072 /хиляда седемдесет и два/-квадратни метра,неурегулиран с площ 611 кв.м. за който по одобрения със Заповед № 25/1969 г. и №538/2022 г. план на с. ***, общ. Разград, обл. Разград, е отреден парцел *** /***/ в квартал *** /****/, граници: улица, парцел ***, улица, парцел ***, парцел ***;

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с административен адрес: *** /петнадесет/, община *****, област ****с площ 1055 /хиляда петдесет и пет/ квадратни метра, за който по одобрения със Заповед № 25/1969 г. план на с. ***, общ. ****, обл. ****, е отреден парцел *** /***/ в квартал **** /****/, граници: улица, парцел ***, улица, КВС.

Първата ответница е представила квитанции за платени данъци за двата недвижими имота за периода 2022 г. – 2025 г. В представената по делото данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ /л.79/ за имота с административен адрес *** ответницата Г. Ю. Х. е декларирала собственост по наследство и като съсобственици освен нея и З.Ю.Х., А. А. М. и С. Н.. Тази декларация е от 28.06.2017 г. Съответно в данъчна декларация за имот *** А.И. М. е записала като основание за придобиване на право на собственост покупка наследство и като съсобственици освен нея А. А. М. и С. А.ова А.ова.

Пред РС Разград било водено гр. д. № 1656/2011 г . между С. Н., З.Ю.Х. и А. А. М. за делба на апартамент, който е бил част от наследството на А. А. М.. По същото е одобрена спогодба, с която апартаментът е поставен в дял на З.Ю.Х., придобил преди това идеалните части от правото на собственост, принадлежали на А.И. М. .

По делото пред районния съд са разпитани като свидетели Х.Н. – съпруг на ищцата, Т.

Р.а Д. –дъщеря на ответницата и С. М. С..

3

Св. Х.Н. дава показания, че с ищцата заминали да живеят в Р Турция през 1978 г.За пръв път след това, се върнали в България през 2003 г. , но не посетили процесния имот в който живеела баба А.. Срещнали се с нея в същия имот през 2010 г. и тогава разговаряли за делбата на наследствения апартамент в гр. ****, за който по-късно ищцата завела дело за делба.За имота в с. *** не разговаряли. С. и Г. се скарали след като било заведено дело за апартамента.

Св. Т. Д. твърди, че имотите в с. *** били на А. и А., където живели след 1998 г., когато се върнали от София.Къщата била построена от баба й и дядо й. Майка й преди 20 години заминала да работи в чужбина, изпращала пари за ремонт на къщата. Когато си идвала, отсядала в къщата. С. идвала веднъж в имота и свидетелката чула, че се скарали с майка й, след това било заведено дело.

Св. С. С. , която живее в съседна къща твърди, че откакто познава Г., която е дъщеря на А., тя все живеела при баба А. и дядо А.. Свидетелката не знаела, че А. има дъщеря. По принцип Г. живеела в имота, когато се върне в страната. Сега никой не живеел там, тъй като Г. работела в чужбина.

При тези данни съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои в продължение на определен от закона срок от време. Когато имотът е съсобствен по пътя на наследяване, сънаследникът владее своята част, придобита по наследство, а по отношение на частите на останалите наследници упражнява фактическа власт като държател.

Безспорно е, че в процесните имоти до смъртта си са живели А., починал през *** г. и А., починала през *** г. , заедно с децата на А. – първата ответница Г. и брат й З.. С оглед на това, не може да се приеме за установено, че до смъртта на А., който е упражнявал фактическа власт върху имота за себе си, както и до смъртта на А., упражнявала фактическа власт върху имота като съсобственик по пътя на наследяването, ответницата Г. Ю. Х. е упражнявала давностно владение върху имота. Живеейки в имота от момента в който майка й се омъжила за А., ответницата е имала качеството на негов държател. Направата на ремонти, подобрения, плащането на данъци не се считат за действия, сочещи намерение за своене, доколкото могат да се извършат от всеки ползвател. След *** г. , ответницата е придобила качеството на съсобственик на имотите, наследявайки частта на своята майка от наследственото имущество, останало от съпруга й А.. В този случай имота е станал наследствен и за да е налице такава промяна на намерение за своене от ответницата Г., то трябва да се противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им. Когато имотът е съсобствен по пътя на наследяване, сънаследникът владее своята част, придобита по наследство, а по отношение на частите на останалите наследници упражнява фактическа власт като държател. Придобиването по давност на целия имот може да стане, ако се установи по категоричен начин, че свои и останалите части за себе си и това негово 4 намерение е противопоставено на другите наследници. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява ответницата да е манифестирала пред ищцата недвусмислено намерението си да владее имота като свой. Според показанията на св. Х.Н. и Т. Д. ищцата и ответницата се скарали, но по повод делба на друг съсобствен имот, а не заради заявени от ответницата претенции за собственост върху процесните имоти. Фактът, който цели да установи ответницата и за който няма спор, че ищцата не е живяла в имотите и не ги е ползвала, не води до изгубване на правото на собственост.

Дори и да се приеме, че ответницата след смъртта на майка си е започнала да упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене, до 2022 г., когато е прехвърлила правото на собственост върху имотите чрез дарение на втория ответник не е изтекла 10 – годишната придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че ищцата е съсобственик на 1/3 ид. част от процесния имот, завладян от нейния баща с административен адрес в ***.