Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2367 от 03.09.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1653/2023
Вид
Определение № 2367
Подписан
03.09.2024
В сила
03.09.2024
Състав
Тотка Калчева, Вероника Николова, Мадлена Желева

Цитирани разпоредби

  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 - т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 - т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.281 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.145 · Търговски закон
  • чл.240, ал.2 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2367 гр. София, 03.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Н.а

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Н.а Касационно търговско дело № 20238002901653 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х.а М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), гр.София, срещу решение №280/02.05.2023г. по т.д.№739/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение №260398/10.06.2022г. по т.д. №1106/2017г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „КТБ“ АД в несъстоятелност против Г.

П. Х., О. Н. Р., И. А. З. и Ю. Т. П. искове с правно основание чл.57, ал.3 от ЗБН вр. с чл.45 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 785 730 лв., представляваща обезщетение за претърпените от банката в несъстоятелност имуществени вреди от неизпълнение на зак.ите задължения на ответниците, в качеството им на бивши администратори на банката във връзка с договор за банков кредит от 30.01.2009г. сключен между „КТБ“ АД (н) и кредитополучателя В Н. Г., действащ като Едноличен търговец с фирма „ Орхидея - Сем. Г.и – В Г.“, ведно със законната лихва върху главницата от 23.03.2017г. до окончателното й плащане, както и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.57, 1 ал.3 от ЗБН вр. с чл.82 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 785 730 лева, представляваща обезщетение за претърпените от банката в несъстоятелност имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците, в качеството им на бивши администратори на банката във връзка с договор за банков кредит от 30.01.2009г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2017год. до окончателното изплащане и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.57, ал.3 от ЗБН вр. с чл.82 от ЗЗД да бъде осъден всеки един от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 196 432,50 лева, представляваща обезщетение за претърпените от банката в несъстоятелност имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на всеки ответник, в качеството му на бивш администратор на банката във връзка с договор за банков кредит от 30.01.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2017г. до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Прави оплакване, че съдът не е обсъдил всички доказателства и възражения, наведени от ищцовата страна в процеса, с което е формирал погрешни правни изводи при разрешаване на правния спор. Според касатора съдът неправилно е приел, че ответниците не са имали задължение във връзка с процедурата по сключване на кредитна сделка /оценка и анализи на кредитираното лице/, както и че не са имали задължения за последващ текущ контрол спрямо конкретното кредитиране. Излага доводи, че нарушението на Правилника за кредитната дейност /ПКД/ на банката от 2008г. от страна на ответниците, не се изразява в това, че те е трябвало лично да изпълнят процедурите по проучване, одобряване, отпускане на кредита по процесната сделка, а в това, че са разрешили сключването на такава кредитна сделка въпреки неспазването на процедурите по проучване и одобряване, описани в Глава ІІІ, чл.33 и сл. от ПКД. Твърди, че от приетите в производството писмени доказателства не се установява към датата на подписване на договора за кредит, да е направена оценка на предлаганите от ЕТ „Орхидея сем. Г.и – В Г.“ обезпечения по кредита и такава да е представена на прокуриста и на изпълнителните членове на управителния орган за обсъждане. Изтъква, че допуснатите от ответниците пропуски в процедурата по кредитиране са довели до кредитно досие, несъответстващо на изискванията на ПКД, като 2 неправилно въззивният съд е поставил неблагоприятните последствия от тези пропуски в тежест на ищеца.

В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1.“Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?“; 2.“Какви са пределите на дължимата от представляващите търговска банка лица грижа в периода на преддоговорното проучване, при оценка на ефективността на предложените по кредитната сделка обезпечения и при вземане на крайното решение за нейното сключване? Ограничени ли са представляващите лица от изводите и предложенията на подпомагащите вътрешни отдели? Дължат ли грижа по контрол върху изпълнение на сделката след нейното сключване?“; 3.“Следва ли изпълнителните директори/прокуристи, на които е възложено решението за сключване на кредитна сделка да се уверят, че са спазени въведените в кредитната институция правила и процедури по предварително проучване на кредитоискателя преди да вземат своето решение?.“

По първия поставен въпрос се позовава на противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС, обективирана в Решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №206/31.07.2015г. по гр.д. №6832/2014г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №134/20.12.2013г. по т.д. №34/2013г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №75 от 20.06.2016г. по т.д. №1608/2015г. на ІІ т.о. и Решение №65 от 30.07.2014г. на ВКС по т.д. №1656/2013г., на ІІ т.о. Въпроси №№ 2, 3 и 4. са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът поддържа също, че е налице очевидна неправилност на решението на САС.

Ответниците по касация Г. П. Х., чрез назначения му по реда на правната помощ особен представител – адв. И. Я. и И. А. З. чрез назначения му по реда на правната помощ особен представител – адв. Ц. А., депозират писмени отговори, с които изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, както и за недопускане на касационното обжалване.

Ответникът по касация Ю. Т. П., чрез упълномощения от него процесуален представител адв. А. Т. е подал писмен отговор, с който оспорва 3 основателността на касационната жалба и наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.

Ответникът О. Н. Р. не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 30.01.2009г. между „КТБ“ АД, в качеството й на кредитодател, представлявана от О. Н. Р., Г. П. Х. и И. А. З., като изпълнителни директори и Ю. Т. П. – прокурист, от една страна и от друга страна В Н. Г., действащ като Едноличен търговец с фирма ЕТ „Орхидея сем.

Г.и – В Г.“ , като кредитополучател е сключен договор за отпускане на инвестиционен банков кредит, с който банката е поела задължение да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2 000 000 лева, като средствата са предназначени за закупуване на дълготрайни материални активи / ДМА/-машини и съоръжения. За обезпечаване на всички вземания на банката по договора за кредит, кредитополучателят е поел задължение в срок от 30 дни от закупуване на дълготрайните материални активи да учреди особен залог върху тях /чл.30.1/. На 02.02.2009г. между „ КТД“ АД и ЕТ „Орхидея сем. Г.и – В Г.“ бил сключен договор за особен залог, по силата на който кредитополучателят се задължил за обезпечаване на всички вземания на „ КТБ“ АД по договор за банков кредит от 30.01.2009год. да учреди в полза на банката особен залог на движими вещи и съоръжения, съгласно приложение №1. В последното са изброени машини, съоръжения, оборудване и транспортни средства на кредитополучателя, намиращи се в собствените му бази в с.Марикостиново, община Петрич и с.Крупник, община Симитли на стойност 2 023 373 лева.

Съставът на САС е изложил съображения, че отговорността по чл.57, ал.З от ЗБН е специална деликтна отговорност за вреди, която може да се търси на изчерпателно определени от закона лица, произтичаща от заеманата от тях длъжност на администратор на банка, като тази отговорност е сходна с 4 отговорността, уредена в разпоредбите на чл.145 и чл.240, ал.2 от ТЗ. Приел e за неустановени по делото посочените в исковата молба и в молба – уточнение вх.№5344/24.04.2017г. действия, съответно бездействия, с които да са нарушени конкретни, вменени от устава на банката, договора за прокура, договора да възлагане на управление, Правилника за кредитна дейност /ПКД/, друг вътрешноведомствен акт или закон задължения при сключване, респективно разрешаване на кредитния договор и усвояване на сумата по него.

Съдът е съобразил, че съгласно действащия към момента на сключване на процесния договор за банков кредит Правилник за кредитната дейност на „КТБ“ АД /ПКД/ в компетентността на членовете на Управителния съвет на банката е да вземат решение за сключване на договор за кредит по отправено искане за това, след спазването на определена последователност от действия и проверки, осъществявани от служители и звена на банката: извършва се проучване, оценка и анализ на искането от кредитен специалист към Управление „ Кредитиране“ и правен анализ от правоспособен юрист; за резултатите от анализа на финансовото състояние на кредитоискателя, на целта и предмета на кредитиране, предлаганото обезпечение и наличието на икономическа свързаност на кредитоискателя по см. на ЗКИ и Наредба №7 на БНБ и за резултатите от правния анализ се изготвя писмено становище / чл.37, ал.2 / от кредитен специалист от финансовия център с предложение за предоставяне или отказ на кредитната сделка; изготвеното становище се съгласува с

Управителя на финансовия център; при положително и съгласувано становище за отпускане на кредита предложението се изпраща до началника на Управление „ Кредитиране“, заедно с копие от кредитното досие, който възлага на служител в управлението да извърши преглед на кредитната преписка по реда на чл.37 и правен анализ по реда на чл.36 от ПКД.

Предвид установената в ПКД процедура въззивният съд е направил извод, че изпълнителните директори, респ. прокуристът, вземат решението за сключване на договор за кредит на база документация и предходно осъществени процедури по проучване и одобряване на кредита и осъществен контрол върху тях от различни отдели и звена на банката, натоварени изрично с тези компетентности. Посочил е, че на база тези заключения /становища/, преминали през предвидения в чл.43, ал.4 контрол, изпълнителните директори, респ. прокуриста изпълняват възложеното им в чл.46, ал.3 от 5 правилника задължение, поради което не може да им бъде вменена отговорност за становищата, взети от служителите на тези отдели и звена на банката. Изтъкнал е, че по делото не е представено кредитното досие по процесния договор за кредит и доколкото същото би следвало да се съхранява в ищцовата банка, то не би могло да се приеме за категорично доказан твърденият от банката факт, че договорът за кредит е разрешен, респ. сключен при липса на всички изискуеми съгласно правилника документи за кредитната дейност и становища и без надлежно и задълбочено имуществено проучване на кредитоискателя, респ. в нарушение на описаната по-горе процедура по ПКД на „КТБ“ АД, в частност при ненадежност на предложеното от кредитоискателя обезпечение. С оглед изложеното е приел, че не би могъл да се направи обоснован и категоричен извод за това, че ответниците са нарушили задълженията си по осъществяване на управлението на банката като членове на управителния съвет, респ. прокурист, а именно да осъществяват оперативен и ефективен контрол върху текущата дейност на банката, да я управляват и да се грижат за нейното имущество, разрешавайки и сключвайки договор за кредит без да констатират, че от ресорните служители на банката не са им представили всички необходими документи, становища и анализи за отпускане на кредита и без да предприемат действия за тяхното изискване.