Решение № 1999 от 20.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1999 гр. В., 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110107243 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Б. П. П. Ф.” С.А., Франция, рег. № *чрез „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. *, чрез процесуалния му представител - юрк. Н.

М., срещу ИВ. П. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Н. № * обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 640,18 лв. (шестстотин и четиридесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща неплатена главница по Договор за кредит № * от 24.08.2018г., сключен между „Б. П. П. Ф.” и ИВ. П. ИВ., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.02.2021 г. до окончателното □ изплащане; сумата 83,38 лв. (осемдесет и три лева и тридесет и осем стотинки ), представляваща мораторна лихва за периода 20.09.2019г. 16.02.2021г., които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, XX -ти състав. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати горните суми.

В исковата си молба ищецът твърди чрез юрк. Н. М., че по силата на Договор за потребителски паричен кредит *-* г. е предоставил на ищеца кредит от 3150,00 лв. на ответника ИВ. П. ИВ., която последният се е задължил да върне на 12 месечни погасителни вноски до 20.09.2019 г. от по 320,09 лв. Излага се, че ответникът е заплатил такса ангажимент, срещу което кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент.

Поддържа се, че кредитът е отпуснат по банков път. Сочи, че му се дължи и обезщетение за забава върху дължимата сума за главница в размер на законната лихва. Излага се, че отвентикът е погасил десет вноски и слд 20.08.2019 г. е преустановил плащанията по 1 кредита. Излага се, че вземането по кредита е станало изискуемо изцяло на 20.09.2019 г.

Сочи, че в условие на евентуалност предявява осъдителни искове, като моли исковата молба да се счита за волеизявление за обявяване на кредита за изискуем. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ИВ. П. ИВ. е подал отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител адв. А.К., в който претенциите се оспорват по основание и размер. Оспорва между страните да е сключван договор, като оспорва и автентичността на подписите положени за ответника в процесния договор за кредит и съгласието за обработване на лични данни. Излага, че на ответника не е представен стандарния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Сочи, че договорът е нищожен попради липса на предписаната от ЗПК форма и съдържание.. В тази връзка сочи, че договорът е написан на сложен и неразбираем език, а шрифтовете му както и на относимите Общи условия са по-малки от 12 и се различават помежду си по вид и размер. Излага, че не е посочен и срок на договора, както и условията за усвояването на кредита в нарушение на т.6, съответно т.7 от чл. 11, ал.1 на ЗПК. Излага, че на нито един етап на договора не е правено изчисление на ГПР и е неясно как е определена посочената в договора стойност от 34,27 %. Излага, че не става ясно от съдържанието на договора на каква база е определен лихвеният процент от 23,65 % и каква част от анюитетните вноски включва главница и каква лихва. Поддържа се, че в договора липсва информацията по т.12, т.20 до т.24, както и предупреждението по т.16 за последиците за потребителя при просрочие на вноските. В договора не бил посочен и адреса на КЗП. Определя се като недоказано усвояването на кредита. По отношение на посочената в договора за кредит „застрахователна премия“ от 211, 68 лв. се сочи, че не се дължи, защото не е ясно с кой застраховател и при какви условия е сключен договора, нито ответникът да е изразил съгласие за сключването му. Излага в тази връзка, че погасената от ответника сума от 141,12 лв. е надплатена и е следвало да се отнесе към погасяване на анюитетните вноски. Оспорва дължимостта и на „такса ангажимент“ от 110,25 лв., доколкото срещу нея на ответника не е преодставена услуга, поради което и същата следва да се отнесе за погасяване на дължимите вноски. Сочи, че в евентуалност има вземане към ищеца за „застрахователна премия“ от 141,12 лв. и за „такса ангажимент“ от 110,25 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. С визираните суми прави и възражение за прихващане. Оспорва и претенцията за мораторна лихва в частта, в която е начислявана лихва за предвидения по чл.6 от ЗМДВИП период. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

В о.с.з. ищецът поддържа изразената позиция по спора чрез писмени молби докладвани от съда.

В о.с.з. ответникът се представлява от назначения от съда особен представител адв.

А.К., който в проведените съдебни заседания страните поддържа изразеното становища по спора.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявени са главни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС. Заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За успешното провеждане на главните установителни претенции и на евентуалните осъдителни в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни 2 факти, от които се ползва – 1) наличието на валидни облигационни връзки между страните по Договор за потребителски паричен кредит * г. и усвояването на кредита от ответника; 2) изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 3) индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите такси, разходи и неустойки в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 4) изискуемостта на вземането за главница и мораторна лихва, както и техния размер.

От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.

В случая за установяване валидното възникване на заемно правоотношение между ищеца и ответника с исковата молба е представен препис от * г., съгласно който ищецът се е задължил да отпусне на ответника ИВ. П. ИВ. заем от 3150,00 лв. със срок на издължаване от 12 месеца на вноски по 320,09 лв. Уговорена е застрахователна премия от 211,68 лв. и 110,25 лв такса ангажимент, както и обща стойност на плащанията в размер на 3841,08 лв.

Между страните е уговорено възнаграждение за ползвания кредитен ресурс във фиксиран размер от 23,67 % на годишна база, при ГПР от 34,27 %.

Ответникът е предприел своевременно оспорване на автентичността на договора в частта относно подписите положени за него. Във връзка с това оспорване е открито производство по чл. 193 от ГПК, а по делото е проведена съдебно-почеркова експертиза от вещото лице Е.А., неоспореното заключение по която съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно дадено и съгласно което оспорените подписи са изпълнени именно от ответника. Заключението не е оспорено от тази страна, нито е предприето опровергаване изводите на експерта посредством формулиране на доказателствено искане за тройна повторна експертиза, въпреки липсата на процесуални пречки това да бъде сторено в първо о.с.з. Респективно съдът намира за установено по делото, че волеизявленията направени от ответника в процесния договор обвързват същия валидно в рамките на допустимата свобода на договаряне.

Доколкото процесният договор за кредит се явява частна хипотеза на заема за послужване, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за валидното му възникване е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи. В тази връзка по делото е изслушано неоспореното заключение на вещото лице Р.С. по допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, което сочи, че на 27.08.2018 г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 3039,75 лв., като разликата до сумата от 3150,00 лв. от 110,25 лв. съставлява такса ангажимент. От ССчЕ се установява също, че ответникът е извършвал погашения по кредита от общо 3200,90 лв. Последното обстоятелство съдът кредитира като сигурно извънсъдебно признание чрез конклудентни действия на неизгодния за ответника факт, че е получил заемната сума, следователно по делото се установява нейното усвояване.

С оглед на горната доказателствена съвкупност, установеното усвояване на заетата сума от ответника и извършените от него погашения, съдът приема за доказано валидното въникване на заемно правоотношение между страните, по което ищецът е изправна страна.

На следващо място доколкото процесният заем е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите на специалния закон следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса 3 на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.

В случая от сравнителния анализ на договора и относимите императивни текстове съдът намира за недоказано, че облигационната връзка между кредитодателя и потребителя е възникнала съобразно установените в специалния закон задължителни правила на ЗПК за кредитодателите при извършването на дейност по потребителско кредитиране.

Достатъчно да аргументира самостоятелно горния извод на съда е обстоятелството, че нито в самия договор, нито в друг представен по делото документ се съдържа информация по чл. 11, ал.1, т.9, предл. второ от ЗПК за това какви са условията за прилагане на иначе изрично посочения на първа страница от договора лихвен процент от 23,67 %.

Друго формално нарушение на минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит е липсата на представен по делото погасителен план, който да съдържа ясно диференцирана информация каква част от дължимата месечна вноска от 320,09 лв. е главница и каква част представлява лихва, съобразно изричното и ясно дефинирано изискване на чл. 11, ал. 1, т. 12, предл. трето от ЗПК. При липсата на данните по на чл. 11, ал. 1, т.9 и т.12, към момента на сключване на сделката кредитополучателят се поставя в неведение за това какъв е размерът на възнаграждението, което следва да заплати на кредитора за ползване на парични ресурс, т.е. как ще се оскъпяват взетите от него в заем парични средства, включително дали приоритетно ще погасява по-обременителното за него задължение за главница вместо това за договорна лихва.