Решение № 1513 от 06.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. Велико Търново, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110101422 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове, имащи за предмет спорно преобразуващо право за признаване незаконността на уволнение, отмяната му, възстановяване на ищеца на предишната работа, както и притезателно право за заплащане на обезщетение, дължимо поради оставане без работа на същия вследствие на това уволнение - черпещи правно основание в нормите на чл.344, ал.1, т.1,т.2, т.3, чл.225, ал.1 от КТ .

Ищецът И. Т. Г. , с ЕГН: ********** от с.***, Община *** чрез пълномощника си адвокат Ж. Д от *АК, твърди , че по силата на сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ с „Нелсен Чистота“ ЕООД- клон Велико Търново , със седалище и адрес на управление : град Велико Търново, ул.“Димитър Мантов“ № 22, с ЕИК 1230873210017, представлявано от управителя В. Ж.

Х., трудов договор № *** е поел задължение да изпълнява длъжността шофьор, срещу насрещното задължение на работодателя да му заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1990 лева, с място на работа гр.Велико Търново. В дружеството е била установена обичайна практика да не се ходи в базата му , когато няма необходимост за това, като при започване на валеж от сняг , кординаторът или дежурен по снегопочистване се обажда на шофьорите да отидат в нея , откъдето тръгват със снегопочистващата техника по райони.

На 27.12. 2024 г. не се явил на работа поради повреда на машината , с която работи и невъзможност да бъде поправена , липса на сняг и нужда от снегопочистване, тъй-като дежурният по снегопочистването служител на 24.12.2024 г. сутринта по телефона му заявил , че няма да го вика на работа през празничните дни.

Със Заповед № */21.02.2025 г. на управителя на дружеството, получена на 25.02.2025 г. е уволнен дисциплинарно на основание чл. 190, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1, т.1 пр.3-то от КТ , считано от 21.02.2025 г. затова , че не се е явил на работа на 27.12.2024 г. , 30.12.2024 г., 31.12.2024 г. , 02.01.2025 г. и 03.01.2025 г.

Оспорва законността на уволнението поради обстоятелствата , че страда от болести / 1 без да ги конкретизира /,предвидени в чл.1, ал.1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на министъра на здравеопазването, пораждащи правото му на закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ , а работодателят не е спазил повелението на посочената норма на закона и на нормата на чл.333, ал.2 от КТ да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението , както и мнение от ТЕЛК и не е ясно от кого е издадена заповедта за уволнение/ не е посочено име на подписалия я /.

За времето от 21.02.2025 г. до 23.04.2025 г. е останал вследствие на това уволнение. без работа при друг работодател

Предвид гореизложеното , моли съда да постанови решение , с което да признае уволнението му за незаконно,да го отмени и да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 3980 лева , представляваща обезщетение поради оставането му без работа вследствие на уволнението за времето от 21.02.2025 г. до 23.04.2025 г. , заедно със законната лихва , считано от датата на уволнението , както и направените по производството разноски .

В с.з. чрез пълномощника си поддържа исковете.

Ответникът чрез пълномощника си адвокат В. К. от *АК оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни с възражения/ доводи/ , основани на обстоятелства, чието настъпване осъществява фактическия състав/ основанието/ на наложеното на ищеца дисциплинарно уволнение, а именно : а/ същият не се е явил на работа на посочените по-горе дати, без да има извинителна причина за това / не е подал молба за отпуск , длъжен е да се явява на работа дори и да не вали сняг , тъй-като в трудовия му договор не е предвидено , че следва да се явява само при наличие на въпросното метрологично явление , дори и поверената му машина да е повредена и да е трябвало да бъде поправена , вместо нея е могло да му се предостави друга / ; б/ изискани са му обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ за неявяването ; в/ заявил е и е представил медицински документи , че е клинично здрав, че не страда от болести и не е трудоустрояван при постъпването си на работа , а всъщност е затаил заболяванията си , с което е въвел умишлено в заблуждение работодателя, поради което няма право на закрилата по чл.333, ал.1 , т.3 и ал.2 от КТ; г/ заповедта за уволнение е подписана от търговски пълномощник , която има право да сключва и прекратява трудови договори на територията на град Велико Търново.

Претендира присъждане на направените по производството разноски .

Съдът като прецени събраните доказателства , приема за установено и обосновава следните правнн изводи:

Съществувалото между страните трудово правоотношение , предмета му , прекратяването му на основание наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяването му на работа на 27.12.2024 г. , 30.12.2024 г. , 31.12.2024 г. , 02.01.2024 г. и 03.01.2025 г. са безспорни, признати/ с твърденията в исковата молба/ и установени със представените по делото писмени документи и гласни доказателства / копия на трудов договор, длъжностна характеристика и Заповед № */21.02.2025 г., показанията на свидетелите М. Б. и П. П. / , факти.

Неявяването на работа без основателна/ извинителна/ причина е факт на виновно / неизпълнение на основното трудово задължение на работника или служителя фактически да се постави на разположение на работодателя , за да му престира работната си сила/ чл.124, чл.126, т.1 от КТ/ , следователно е нарушение на трудовата дисциплина/ несъответствие между правно дължимо и фактически осъществено поведение / - чл. 187, т.1, вр. с чл.186 от КТ.

Ако това неявяване е в продължение на най- малко два последователни работни дни , законът го квалифицира в тежко нарушение на трудовата дисциплина , което е юридически факт, пораждащ субективното преобразуващо право на работодателя да уволни дисциплинарно работника или служителя, т.е да прекрати едностранно трудовото му правоотношение без предизвестие- чл. 190, ал.1, т.2, вр . с т.6, чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ.

Следва да се поясни, че вината в небрежното й проявление / разгледана като неположена обичайна според абстрактния модел на добрия стопанин / чл.63 ЗЗД/ грижа за изпълнение от работника или служителя на трудовите му задължения , която обаче е трябвало и е могъл да положи , но без да осъзнава по време на конкретното си поведение това, докато при умищленото неизпълнение осъзнава проивоправния характер на поведението си и иска или допуска 2 неизпълнението / се предполага като общ правен принцип – аргумент от чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Отсъствието на ищеца през посочените дни от определеното му място на работа, т.е. там , където обичайно отива , за да се постави на разположение на работодателя, безусловно осъществява фактическия състав на тежко дисциплинарно нарушение , установен с нормите на чл. 187, ал.1, т.1 , чл.190 , ал.1, т.2 от КТ.

Обстоятелството , че поверената му снегопочистваща машина е получила повреда по време на последната му дейност с нея / признато в отговора на исковата молба, упоменато в самата заповед за уволнение и установено с показанията на свидетеля П. П. и представения констативен протокол № */27.12.2024 г./ не е извинителна причина да не се яви в базата на дружеството – работодател в продължение на 5 работни дни, защото а/ на разположение е имало достатъчно изправни машини и е могло да му се предостави друга, включително и да бъде зает в дейността по сметосъбиране/ аргумент от чл.120 от КТ/ ; б/ в трудовия му договор / част от който е подписаната от него длъжностна характеристика / няма клауза „освобождаваща“ работника от задължението му да се явява на работа при подобни случаи; в/ ищецът не е освободен по конкретния повод от това му задължение от управителя на дружеството, а дори и да е вярно твърдението му , че „дежурният П.“/ диспечерът П. П. , разпитан по делото като свидетел, който отрича да е казвал на Г. да не идва на работа/ му се е обадил на 24.12.2024 г. сутринта и му е казал „ че преди неговата машина имало още две счупени , чакащи за ремонт, по празниците нямало кой да се занимава с неговата машина и дори да заваляло сняг, нямало да го вика“, същият не е оправомощен от управителя да го освобождава от работа.

Дори и да би се приело / в този смисъл са показанията на свидетелите С. С. и Г. Г. – брат на ищеца/ , че в дружеството е съществувала обичайна практика заетите със снегопочистване шофьори да се явяват на работа, само когато ги повика за това оперативния дежурен при очакване на снеговалеж, а при липса на такъв, не ходят на територията на предприятието, тази практика не се сочи и доказва да е утвърдена от управителя с правилник за вътрешния трудов ред и не съответства на установеното в трудовия договор на ищеца работно време за присъствие.

Въпреки всичко , твърдението му , че в дните , когато не се е явил на работа, сняг не е валял и затова не е имало нужда да изпълнява присъщите му трудови функции не отговаря напълно на действителната климатична ситуация в района , защото съгласно приетата като доказателство по делото справка изх.№ ***/25.06.2025 г. на НИМХ- филиал Плевен – Хидрометорологична обсерватория Велико Търново, на 27.12.2024 г. е имало валеж на сняг и се е образувала снежна покривка от 7 см. , а на 30.12. 2024 г. и на 31.12. 2024 г. също е имало такава/ макар и твърде минимална/.

Заповедта за уволнение е издадена от лице , притежаващо такава разпоредителна власт, тъй-като е имало качеството на търговски пълномощник на дружеството по смисъла на чл.26 от ТЗ - факт , установен с текста, включен в т.6 на представеното пълномощно / л.15 от делото/.

Ищецът не е посочил в исковата молба от какви болести, предвидени в чл.1, ал.1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. на Министерството на народното здраве/ обн. ДВ., бр. 33/28.04.1987 г./ , страда , пораждащи правото му на предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ при уволнение.

За да му признае съда това право по делото за оспорване законността на уволнението му , той трябва да установи , че към момента на връчване на заповедта/ чл.333, ал.7 от КТ/ е страдал от някоя/ някой от предвидените в наредбата болести и е уведомил за нея/ тях работодателя, в чиято тежест би възникнало задължението да го удовлетвори като поиска от Инспекцията по труда предварително разрешение за извършването му/ чл.333, ал.1 от КТ/, след като е взел от ТЕЛК предварително мнение/ чл.333, ал.2 от КТ/.

Кодексът на труда не съдържа изрична разпоредба , вменяваща в задължение на работодателя да събира предварителна информация от работника или служителя , когото е предвидил за уволнение, дали страда от болест , определена в наредбата , макар че чл.1, ал.2 на същата поставя такова изискване.

То не може да се възприема обаче като добавъчно задължение, явяващо се елемент от фактическия състав на предварителната закрила и съответно неспазването му да я нарушава, по причина , че по- високият по степен нормативен акт/ КТ/ не го урежда с нарочно правило, а пониският по степен подзаконов акт, издаден , за да уреди конкретен въпрос в материята чрез делегация към административен орган, не може да урежда за първи път / по първичен начин/ 3 друг основен въпрос , който не е уреден с първия и така да създава ново регулативно положение, „ дописвайки“ закона / в случая –кодекса/- чл. 7, ал.2, вр. с чл. 12, чл.15, ал.3 от ЗНА.

Всеки носител на абстрактно уредено в закон субективно право, ако желае да извлече благоприятни последици от упражняването му, следва да информира по някакъв начин субекта , който е предвидено да го удовлетвори, че ще го упражни или че вече го упражнява. Правно нелогично е длъжникът да подсеща кредитора , че има дадено право/ непознаването на правото не може да ползва незнаещия / или че може да го упражни.

Ищецът не е установил , че към момента на връчване на заповедта за уволнение /25.02.2025 г./ е страдал от някоя / някой болест / болести , определени в чл.1, ал.1 от Наредба № 5//20.02.1987 г. , за която / които преди това е информирал работодателя, след като е получил писменото му искане по реда на чл.193, ал.1 от КТ за даване на обяснения във връзка с неявяването на работа в посочените дни , или в по-ранен момент.