Определение № 4457 от 29.09.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4457 гр. Варна, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Б.а като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253100502014 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от О..., чрез гл. юрисконсулт С... М... въззивна жалба вх.№64726/21.07.2025г., срещу Решение № 2571/07.07.2025г. по гр. дело № 197/2024г. по описа на РС- Варна, с което е прието за установено по отношение на О..., че Н. М. В., ЕГН **********, и Р. Ч. В., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ***, ет. 20, ап. 1, са собственици на реална част с площ 301 кв.м., обозначена на приподписаната от съда Комбинирана скица № 8 към СТЕ на лист 218 от делото, заключена между т.1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 1, представляваща от поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.

Варна, о..., област Варна, район А..., с.о. „Б...“, целият с площ от 1050 кв.м., с трайно предназначение „урбанизирана територия“, начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м)“, при съседи на реалната част: останалата част от имот ..., имоти ...0, ..., ..., ... и ..., въз основа на давностно владение на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, както и е отхвърлен предявения от О... насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено по отношение на Н. М. В. и Р. Ч. В., че е собственик на реалната част с площ 301 кв.м., обозначена на препис от скица № 15-72074-25.01.2024 г., и за осъждане на ответниците по насрещния иск да предадат владението й и са присъдени разноски на В.... В жалбата се излага от О..., че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно приложение на закона. Излага се, че неправилен е извода на ВРС, че не са били налице предпоставките по чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ за придобиване от общината на процесната реална част, тъй като към момента на влизане в сила на 1 земеделския закон имотът е е имал земеделски характер, не се намирал в границите на урбанизирана територия, като определянето му като такава е станало едва през 2000г., когато са одобрени околовръстните полигони.

Имотът попада и в територия по §4 ЗСПЗЗ, предоставяна на ползватели, подлежал е на възстановяване, но няма такива заявени претенции. Имотът не е държавен. Затова и се твърди, че имотът е станал общинска собственост и изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е необоснован. Излага се, че имотът не е могъл да бъде придобит по давност, тъй като такава би могла да започне да тече от одобряване на ПНИ през 2012г., но не е започнала предвид въведения до 31.12.2022г. мораториум. Твърди се, че са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в непълнота на извършения от съда доклад, като не са дадени точни и ясни указания на страните кои факти следва да бъдат доказани от тях и за кои факти и обстоятелства доказателства не са посочени. Моли се за отмяна на постановеното решение изцяло и постановяване на ново, с което искът срещу О... да бъде отхвърлен, а насрещните искове- уважени.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемите Н. М. В. и Р. Ч. В., с който жалбата се оспорва. Оспорва, че имотът е имал земеделски характер към влизане в сила на ЗСПЗЗ, като сочи, че установено от вещото лице е, че имотът от 1973г. попада в територия – зона за здравни и курортни нужди, определена съгласно чл.5 ЗСГ. Сочи, че считано от 1999г. имотът изцяло попада в територия като неурегулирана вилна зона.

Респективно, имотът не е подлежал на земеделска реституция и не е бил имот със статут по чл..19 ЗСПЗЗ. Затова и ищците са придобили процесната реална част на оригинерно придобивно основание- давност от 1983г. до настоящия момент, с присъединяване владението на наследодателя М. М. Дори и да се приеме, че са били налице предпоставките за възстановяване на имота и земеделския му характер към 1991г., то се излага, че давността в полза на въззиваемите също е изтекла, като се съобрази решението на КС по к.д.

№16/21г. Моли се решението да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Във връзка с наведените твърдения за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на доклада, съдът намира, че същите са неоснователни. С доклада по чл.140 ГПК първоинстанционният съд е разпределил в доказателствена тежест на ищците да установят в условията на пълно и главно доказване твърденията, че процесната реална част е станала тяхна собственост на основание осъществено давностно владение по отношение на нея в процесния период, като установят, че са осъществявали явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт с намерение да го своят, както и че са продължили владението на наследодателя на ищцата.

2

Указано е на ответника, че в негова тежест е да докаже възраженията, от които черпи изгодни правни последици, в това число и, че ищците са имали качеството на негови ползватели и че поради неговия статут, имотът не е бил годен предмет на давностно владение, респективно, че е съществувала забрана за придобиването му по давност. По насрещните пасивно субективно съединени искове е разпределена доказателствената тежест на ищеца да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията си, че е станал собственик на реалната част от имота на оригинерно правно основание - чл.

25, ал. 1 от ЗСПЗЗ или чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОбС, както и че същият се държи без правно основание от ответниците по насрещните искове. Предвид това и съставът приема, че докладът е пълен и изчерпателен. Възраженията за допуснати процесуални нарушения са неоснователни.

Доказателствени искания не са направени. Жалбата следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№64726/21.07.2025г., депозирана от О..., чрез гл. юрисконсулт С... М..., срещу Решение № 2571/07.07.2025г. по гр. дело № 197/2024г. по описа на РС- Варна НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2014/2025г. на ОС-Варна за 15.10.2025г. от 9,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3