Решение № 1749 от 23.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1749 гр. Бургас, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120101214 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Г. И. Б. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр. Б. *** ЧРЕЗ Адвокат Х. Р. от САК с адрес на дейност в гр. С., *** СРЕЩУ „Кредирект“ ЕООД с ЕИК *** и с адрес на управление в гр. С., ***, с проц.представител адвокатско дружество „***“, чрез адв.Х. М.-САК От съда се иска да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на Договор за потребителски кредит №1039051, сключен между Г. И. Б. и „Кредирект“ ЕООД за сумата в размер на 1500 лв., получени на 20.03.2024г на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради противоречие със закона.

В условията на евентуалност да се прогласи разпоредбата от договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, като нищожна-противоречаща на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Страните не спорят, че на 20.03.2024 год. са сключили от разстояние договор за потребителски кредит, съгласно който ответното дружество-кредитор е отпуснало на ищецакредитополучател кредит в размер на 1500 лв., а последният се е задължил да го върне на 12 1 месечни вноски, ведно с договорна лихва в размер на 50 % и неустойка за непредставяне на обезпечение от 1861,27 лв.

Така общият размер на задълженията на ответника по договора за кредит възлиза на 3878.20 лв., в т.ч. отпуснат кредит, договорна лихва и неустойка, разсрочени на месечни вноски. Падежната дата на последната погасителна вноска е уговорена на 22.04.2025 год.

Няма спор също и че ищецът е получил сумата по кредита.

При така установените факти, искът се явява основателен.

Страните са били обвързани от договора за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР, по който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в посочения размер, като становището на настоящия състав за основателност на иска почива на следните, подолу изложени аргументи.

Договорът за кредит се подчинява на режима, установен със ЗПК, но е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодно за потребителя условие, което икономически посилната страна е наложила и без което договорът не би бил сключен (чл.6, ал.6 от договора) - предоставяне на мъчно за предоставяне обезпечение (чл.6, ал.1), неизпълнението на което в крайна сметка да доведе до заплащането на неустойката по чл.18, ал.1. Същата, в размер на 1861.27лв., всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена отделно, с цел заобикаляне, предвид лихвения процент, ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Тази неустойка е изначално известна и изначално дължима, понеже разсроченото й плащане е включено в погасителния план към договора за заем още при сключването му (разсрочена е на вноски с еднакъв размер, чийто брой е равен на броя на погасителните), т.е. е дължима не при неизпълнение на определено задължение и за да обезщети евентуални вреди, а за да доведе (макар прикрито) до недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора. Съгл. § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита“ са всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Въпреки това, т.нар. „неустойка“ не фигурира в общите разходи за потребителя - според чл.5 от договора, ГПР е изчислен при допускания без неустойка, макар стойността й, поради нейната изначална дължимост, да е пряко свързана с кредита и да се отразява правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите, респ. на общите разходи по кредита - настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК.

Следва изводът, че договорът за кредит е изначално недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК, като сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от с.з. - без посочване на реален ГПР, който следва да съдържа т. нар. „неустойка“ по чл.18, ал.1, имаща характер на скрита 2 възнаградителна лихва. Касае се за класически случай на недобросъвестно договаряне от посилната икономически страна, с цел прикриване действителните разходи по кредита.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски в общ размер от 50 лева - държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК и 600 лева-адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск на Г. И. Б. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр. Б. *** против „Кредирект” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Н. П., че сключеният между страните Договор за потребителски кредит №1039051, сключен между Г. И. Б. и „Кредирект“ ЕООД на 20.03.2024г, е недействителен (нищожен), поради противоречие с императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, като ПРОГЛАСЯВА нищожността му.

ОСЪЖДА „ Кредирект” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Н. П. да заплати на Г. И. Б. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр. Б.

*** деловодни разноски в размер на 650 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3