Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 215 от 06.07.2023, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 1149/2022
Вид
Решение № 215
Подписан
06.07.2023
Състав
Христо Витков Първанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. гр. Червен бряг, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20224440101149 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на "***" ЕООД, с ЕИК: ***, срещу В. И. С. с ЕГН ********** с адрес: гр. *** и Д. Х. М. с ЕГН ********** и адрес: ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца сума в общ размер от 2390.26 лв. /две хиляди триста и деветдесет лева и двадесет и шест стотинки/, от които: главница в размер на 1120.99 лв. /хиляда сто и двадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 538.52 лв. /петстотин тридесет и осем лева и петдесет и две стотинки/, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 730.75 лв. /седемстотин и тридесет лева и седемдесет и пет стотинки.

В исковата молба се сочи, че процесните вземания произтичат от Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 12.12.2016 г. между ищеца и ответниците. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 1350.00 лева, срок на кредита - 36 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.89 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 41.17 % и лихвен процент на ден - 0.11 %. Твърди се, че ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги към договора за кредит на стойност общо 1052.28 лева. В тази връзка се твърди, че общото задължение на ответника възлиза на 3423.60 лева като размерът на всяка погасителна вноска е 95.10 лева, а падежната дата 10-то число на месеца.

На следващо място се твърди, че преди сключване на договора за кредит ответникът е бил запознат с условията по същия, бил му е предоставен "Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация относно потребителски кредит" и същият е приел да сключи договора при тези параметри. Посочва се и че ответникът е бил наясно със съдържанието на пакета от допълнителни услуги, какво представлява същият и 1 че има възможност да не сключва такъв, както и неговата стойност, но въпреки това е изявил желание да се ползва от предлагания пакет от допълнителни услуги.

Посочва се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по същия - Съгласно т.V от Договора за потребителски кредит № *** В. И. С. е пожелал да бъде извършено рефинансиране на негови стари задължения към дружеството с част от отпуснатата сума, а именно задължение в размер на 479.90 лева, който е извършен с вътрешнобанкова транзакция.*** ЕООД е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 12.12.2016 г. е превел парична сума в размер на 870.10 лв. по посочена от длъжника В. И. С. банкова сметка. Общата сума на отпуснатия кредит е в размер на 1350 лв.

Пояснява, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Подчертава, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита. Ищецът признава, че са постъпили частични плащания, с която сума е погасено част от задължението по Договора

На следващо място в исковата молба се уточнява, че ответникът е заплатил десет пълни месечни вноски по договора за кредит и една вноска частично. Посочва се, че поради допуснатата забава на плащанията кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на 03.09.2019 г. като е изпратил уведомителни писма с обратна разписка на длъжниците, с което е направен опит да бъдат уведомени, като същите не са потърсили изпратените от дружеството уведомления.

Ищецът признава, че са постъпили частични плащания, с която сума е погасено част от задължението по Договора.

Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „***" ЕООД срещу длъжниците по Договор за потребителски кредит № *** В. И. С. и Д.

Х. М. за сума в общ размер 2390.26 лв. /две хиляди триста и деветдесет лева и двадесет и шест стотинки/, от които: главница в размер на 1120.99 лв. /хиляда сто и двадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 538.52 лв. /петстотин тридесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 730.75 лв. /седемстотин и тридесет лева и седемдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

2

Претендират се и направените по делото разноски.

С исковата молба са представени следните писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № ***; Общи условия на „***" ЕООД към Договор за потребителски кредит № ***; Погасителен план към Договор за потребителски кредит № ***; Преводно нареждане; Искане за отпускане на потребителски кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски; Уведомително писмо с обратна разписка - 2 бр.;

Удостоверение за актуално състояние на *** ЕООД;

В съдебно заседание проведено на 07.06.2023 г. ищецът – редовно призован, не се представлява. Ищецът е депозирал писмено становище, с което намира исковата претенция за основателна и доказана. Иска се исковите претенции да бъдат уважени. Ответникът В. С.

– редовно призован – се явява лично, като заявява, че е плащал задълженията по кредита.

Ответницата Д. *** – редовно призована – не се явява.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът по чл. 422 от ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 от ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са:

1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.

1 ГПК. Възражението срещу заповедта е пречка за влизането й в сила, като претендираното вземане следва да бъде установено по исков ред. Искът по чл. 422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените установителни 3 искове са процесуално допустими.

Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и е допустим.

Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума - /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Предметът на доказване в настоящото производство (така както е очертан от ищеца по правилото на чл. 6 ГПК) е сведен до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество посочените суми на основание договор за потребителски кредит № *** сключен на 12.12.2016 г.

Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. От представения по делото Договор се установява, че той е сключен между ответниците като заемополучатели/клиенти и "***" ЕООД, по силата на който ищецът се е задължил да отпусне на ответниците заем в размер на сумата от 1350, 00 лева.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице. В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (36 месеца), общият размер на кредита, лихвен процент – 41.17% и ГПР - 49,89%. На ответника е предоставена преддоговорна информация и е изготвен погасителен план, подписан от страните. От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че същият отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което приема, че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.

Ищецът е изпълнил основното си задължение - да предаде сумата на заемателя, което се установява от приложеното по делото платежно нареждане, поради което е възникнало задължението за връщане на заетата сума.

4

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците по делото е постъпил писмен отговор, в който сочат, че не оспорват задължението в размер на 2390.26 лв. В депозираните възражения по реда на чл. 414 от ГПК по ч.гр. д. № 942/2022 г. на РС Червен бряг ответниците са посочили, че действително са в облигационни отношения с ищеца като му дължат суми по договора за потребителски кредит, но възразяват срещу размера на претенциите, доколкото единият е извършвал плащания.