Решение № 39 от 17.05.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Бургас, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно дело за възобновяване № 20232000600043 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на адвокат Т. Г. Р. от АК-Сливен в качеството й на защитник на осъденото лице Д. И. Ж. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 159/2020г. по описа на Районен съд гр.Сливен и отмяна на постановената по него присъда № 260056 от 27.05.2021г. като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Алтернативно се иска оправдаване на осъденото лице.

В искането се релевират касационни основания – по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК /нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила/ за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

В искането са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения още във фазата на досъдебното производство, които са игнорирани и от двете съдебни инстанции, това е довело до постановяването на опорочени съдебни актове. Твърди се, че неправилно е съставен протокол за доброволно предаване за нерегламентирано иззетите от личния автомобил и жилището на Ж. веществени доказателства. Защитникът намира за 1 опорочен и самият протокол за доброволно предаване, като счита, че същият не представлява веществено доказателство, както е приел съдът, а е веществено доказателствено средство, което е изготвено в нарушение на изискванията на чл.127-131 от НПК. Особено внимание се обръща на обстоятелството, че според свидетелите – полицейски служители протоколът е изготвен на различно от посоченото в него място. Изтъква се като недопустимо веществени доказателства, намерени на три различни места да бъдат материализирани в един документ, в случая протокола за доброволно предаване. Твърди се нарушение и на чл.110 от НПК, тъй като приобщените с протокола за доброволно предаване веществени доказателства, не са били подробно описани, а също така не са съхранявани по начин, гарантиращ запазване на първоначалния им вид. В искането се излага становище, че така събраните веществени доказателства не са надлежно приобщени към процеса, поради липсата на конкретен акт, с който това процесуално действие да е извършено. Защитникът счита, че поради описаните пороци протоколът за доброволно предаване трябва да бъде изключен от доказателствената съвкупност, а като последица от това събраните с него веществени доказателства се явяват негодни. Като съществени нарушения на процесуалните правила се сочат и неизяснената напълно фактическа обстановка и нарушаване на принципа за равнопоставеност на страните и състезателност в процеса. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, тъй като извършеното от осъдения не съставлява престъпление. Този извод защитникът прави въз основа на събраните по делото доказателствени материали, преценени обективно и всестранно в тяхната съвкупност.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция искателят – осъдено лице Д. И. Ж., редовно призован, не се явява. Представлява се от изрично упълномощения защитник адвокат Р. от АК-Сливен. Защитникът поддържа изцяло искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 159/2020г. по описа на Районен съд – Сливен, ведно с наведените в него доводи и моли да бъде уважено.

Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура – Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение. Излага доводи, че първоинстанционният и въззивният съд са осъществили цялостна проверка на събраните доказателства, при което не са допуснати процесуални 2 нарушения при разглеждане на делото. Сочи, че са допуснати всички доказателствени искания на защитника. Намира за неоснователни твърденията на осъдения, че въззивният съд не е обсъдил всички повдигнати пред него възражения.

Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като съобрази доводите на страните, в пределите на правомощията си прие следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК - атакувана е влязлата в сила на 15.02.2023г. присъда № 260056 от 27.05.2021 г. по НОХД № 159/2020 г. на РС-Сливен, потвърдена с решение № 31 от 15.02.2023 г. по ВНОХД № 344/2021 г. на ОС-Сливен.

Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:

С присъда № 260056/27.05.2021г., постановена по НОХД №159/2020г. по описа на Районен съд гр.Сливен подсъдимият Д. И. Ж. е признат за виновен в това, че на 04.10.2019 г. в гр.Сливен държал акцизни стоки без бандерол в немаловажен случай - 3.850 кг. нарязан тютюн за пушене на стойност 385 лева и 72 бр. къса цигари с надпис „Cartel“ на стойност 27 лева, всичко на обща стойност 412 лв., когато такъв се изисква по закон, а именно: чл.28 aл.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия /чл.28 ал.1 - „Тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове“/ и чл.2 т.2. и чл.64 ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове /чл.2 т.2 - „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“, чл.64 ал.4 - „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожение чрез разкъсване като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден“/, като 3 деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.234 ал.3, т.1 вр.ал.1 предл.2 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

В изпълнение на разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, Районен съд Сливен е привел в изпълнение наложеното на Ж. наказание по НОХД № 3920/2017 г. по описа на PC – Пловдив, а именно седем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и отделно от наказанието по атакуваната присъда.

Съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, а именно: 3,850 кг. нарязан тютюн и 72 къса цигари, като е постановил след влизане в сила на присъдата, същият да се унищожи.

Присъдени са разноски.

С въззивно решение № 31 от 15.02.2021 г., постановено по ВНОХД № 344/2021 г. по описа на Сливенския окръжен съд присъдата е изменена, като е намален размера на наложеното на Ж. наказание лишаване от свобода от една година на три месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим. В останалата част присъдата е потвърдена.

Според настоящия съдебен състав оплакването за допуснати от въззивния съд нарушения при допускането и оценката на доказателствената съвкупност и по-конкретно на протокола за доброволно предаване, е лишено от основание. Наведените доводи за това, че съдът е обосновал изводите си върху негоден доказателствен материал и че не е констатирал нарушения в начина на приобщаване на веществените доказателства, са получили аргументирани отговори в решението на ОС-Сливен по реда на чл. 305, ал. 3 от НПК и чл. 339, ал. 2 от НПК. В тази връзка доводът в жалбата за нарушено право на защита е лишен от основание.

Съдилищата по фактите са основали изводите си върху годна доказателствена маса, като с основание не са изключили от нея протокола за доброволно предаване от 04.10.2019 г. Видно от посочения процесуален документ, същият удостоверява факта на предаване на описаните в него обекти - техния брой, съдържание, начин на опаковане и безспорно установява връзката на веществените доказателства с лицето, което ги е предало.

Вярно е, че доброволното предаване не е посочено изрично в чл. 136 от 4

НПК като способ за доказване в наказателното производство, така, както разпита, огледа, претърсването, изземването и др. В практиката /настоящият съдебен състав отчита, че такава е посочена във въззивното решение на ОССливен и не намира за нужно да я преповтаря/ обаче не съществува спор, че то е един от възможните начини за приобщаването на веществени доказателства, поради което неправилно е виждането на искателя, че процесуалните способи претърсване и изземване са единствените способи за извършване на надлежно приобщаване. Не се установява законова пречка предметите, които са свързани с престъплението, да могат да бъдат приложени по делото и да станат част от доказателствения материал и чрез предаване от лицата, които осъществяват над тях фактическа власт. В случая, пред полицейските служители свидетелите В. С. и В. Б. осъденият е изразил воля за предаване на намиращите се в личните му жилище и лек автомобил тютюн и собственоръчно свити цигари, поради което не е било задължително извършването на обиск, за да бъдат иззети вещите. Ето защо, приобщаването на веществените доказателства посредством протокола за доброволно предаване, не представлява нарушение на процесуалните правила, нито пък заобикаляне на закона, каквито доводи са наведени в искането за възобновяване. Лишено от основание е и твърдението на защитата, че органите на полицията не е следвало да съставят протокол за доброволно предаване, тъй като са имали ресурс и време да предприемат действия по обиск и изземване.

Не е основателно възражението, че протоколът за доброволно предаване следва да се изключи от доказателствената съвкупност, тъй като не бил съставен на посоченото в него място. Верен е изводът на въззивния съд, че протоколът за доброволно предаване е годен да послужи за приобщаване на описаните в него веществени доказателства, тъй като не е нарушен реда за съставянето му. В НПК не е предвиден нарочен процесуален ред за това.

Съдебните състави с основание са ценили документа по отношение на съдържащите се в него фактически констатации, тъй като са направили необходимото за проверка на тяхната достоверност чрез разпита на свидетелите С. и Б.. Същите са дали логични и подкрепени от събраните по делото доказателства показания, че поради лошите метеорологични условия, изразяващи се в силен дъжд, след като са започнали съставянето на протокола в служебния автомобил, се е наложило да се преместят в полицейското 5 управление, където е довършен. Това обстоятелство не променя факта на волеизявлението от страна на осъденото лице, че предава доброволно описаните вещи, нито на саморъчното вписване от страна на Ж., че предметите са негова собственост. Предвид изложеното, протоколът за доброволно предаване е годен да изпълнява основната си функция.

Неоснователни са и възраженията на защитата, че показанията на свид.

С. не следва да бъдат кредитирани, доколкото същият е изготвил протокола за доброволно предаване и е приел процесните вещи – предмет на престъплението. Отговорът на въпроса за характера на протокола за доброволно предаване вече е даден от настоящия съд. Безспорно същият не е изрично посочен в чл. 136 от НПК като способ за доказване в наказателното производство, поради което не може да се приеме, че действайки в качеството си на полицейски служител, свид. С. е извършил процесуално-следствено действие. Ето защо, в конкретния случай за него е неприложима забраната на чл.118, ал.2 от НПК.

По отношение оплакването на искателя, че при изготвянето на протокола за доброволно предаване не е извършен качествен оглед на предадените вещи, поради което същите не са описани с всичките им признаци, следва да се отбележи, че описанието е достатъчно пълно и ясно, съдържащо данни както за самите предмети, така и за начина, по който те са опаковани. По-задълбочено описание изисква наличието на специални знания и умения, каквито полицейските служители не са длъжни да притежават.