Решение № 181 от 09.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. П., 09.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря И.ка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330201693 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалваното е Наказателно постановление № 24-0444-000083 от 28.02.2024г. издадено от ***** в 05 РУ при ОДМВР П., упълномощен със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на В. В. Г., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания: глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В издаденото наказателно постановление е посочено че на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 15 контолни точки.

Жалбоподателят В. В. Г. лично и чрез процесуалния си представител адв. Й. Д., обжалва цитираното наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено. Оспорва се по същество извършването на административно нарушение тъй като лекия автомобил е бил с блокирана скоростна кутия и е било абсолютно невъзможно да бъде управляван и да се движи поради което и не е налице субективната страна на твърдяното за извършено административно нарушение, като се изтъкват и допуснати нарушения в хода на административното производство. В хода на съдебното следствие редовно и своевременно призован се явява лично като поддържа жалбата и сочат допуснати процесуални нарушения.

1

Въззиваемата страна, ***** в 05 РУ при ОДМВР П., в молба-становище моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай че е над минимално определения според Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет размер. Редовно и своевременно призован не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.01.2024г., около 20.10 часа, в град П., пред блок 322, вх. Б, жалбоподателя В. В. Г., стоял във лек автомобил "Пежо 306" с рег. № ******, чужда собственост. Автомобила бил със запален двигател, светещи фарове и се намирал отстрани на блока на място обособено като паркинг за автомобилите обрасъл на места с трева. Жалбоподателя форсирал двигателя защото било много студено и той бил пуснал парното за да се стопли.

Свидетелят И. И. видял автомобила на жалбоподателя и чул форсирания от него двигател. Решил че той може да има нужда от помощ. Почукал на стъклото на автомобила и попитал жалбоподателя дали се нуждае от нещо.

Той отговорил отрицателно. Свидетеля И. видял че в колата има бутилки алкохол и жалбоподателя лъхал на алкохол. Автомобила на жалбоподателя останал на място. Свидетеля И. решил да подаде сигнал до тел. 112 за човек в автомобил за който има съмнение че е употребил алкохол. Посочил и мястото на което се намирал автомобила - блок 322 до вх. Б. Сигнала бил регистриран в 19.40ч. в оперативната дежурна част на 05 РУ на ОДМВР П.. Свидетеля И. изчакал на място докато пристигне полиция. На място се отзовали свидетеля Н. И. П., мл. инспектор в 05 РУ и неговия колега М.Т.. Свидетеля И. посочил на полицейските служители къде се намирал жалбоподателя и автомобила в който той седи, и си тръгнал. Полицейските служители отишли до автомобила за да извършат проверка. Установили че жалбоподателя стоял на мястото на водача и силно лъхал на алкохол а двигателя на автомобила бил запален.

Поради това решили че трябва да бъде изпробван за наличие на алкохол в издишания от него въздух и предложили на водача да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARNJ 0027.

Около 20.10ч. жалбоподателя Г. категорично отказал като казал че той не е управлявал автомобила. Свидетелят П. бил оправомощен поименно съгласно Заповед № 317з-11675 от 31.12.2021г. да използва технически средства за измерване и контрол каквото било техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARNJ 0027. Свидетеля П. съставил АУАН серия АД бл. № 246224 от 22.01.2024г. за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Съставения АУАН бил предявен на нарушителя който отказал да го разпише. Отказа на жалбоподателя бил удостоверен с подписа на един 2 свидетел който също бил полицейски служител. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване № 01826890 в който било отбелязано че следва да отиде в УМБАЛ „Св. Г.“ и да даде кръв в срок от 45 мин. от връчването на талона в 21.00ч. на 22.01.2024г. В талона било отразено че водача отказва да подпише талона което било удостоверено отново с подписа на един свидетел. Жалбоподателя Г. не отишъл до лечебното заведение и не дал кръвна проба за извършване на химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта му.

Въз основа на издадения АУАН в последствие било издадено обжалваното наказателно постановление в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин с това в издадения АУАН.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена частично въз основа на показанията на разпитания като свидетел актосъставител – мл. инспекор П., изцяло от показанията на свидетелите И. И. и Р.Ш., писмото от УМБАЛ „Св. Г.“ с вх. № 36527 от 02.04.2024г., 4 броя снимки на лек автомобил Пежо паркиран пред блок 322, вх. Б, писмо от ***** ОП в 05 РУ с вх. № 74 722 от 12.07.2024г. и приложения към него, талон за медицинско изследване № 0182689,, справка за нарушител водач, възражение УРИ № 444000-945 от 29.01.2024г. заверено копие от Заповед с която актосъставителя е включен в списъка за работа по ЗДвП, Заповед № 8121з1632 от 02.12.2021г.

Съдът частично кредитира показанията на св. П. като не дава вяра на заявеното от него че видял жалбоподателя да управлява автомобила като при пристигането им потеглил назад, но тъй като те подали звуков сигнал той преустановил движението си. В тази част показанията на тези свидетели противоречат на показанията на св. Ш. и св. И., които съдът кредитира изцяло.

Показанията на св. И. изхождат изцяло от непредубеден източник, незаинтересован от изхода на делото и съдът не откри никакво основание да не ги кредитира. Показанията на свидетеля Ш. изхождат от човек който е познат на нарушителя, но същите са логични и последователни, съответстват на останалите кредитирани от съда доказателства, поради което и също се кредитират в цялост. Показанията на свидетеля П. се подлагат на съмнение единствено в частта посочена по-горе. Озадачаващо за съда е че този свидетел не помни че подалия сигнал на тел. 112 ги е чакал на място за да покаже къде е паркиран автомобила с пияния човек, а помни други подробности. Нелогичен звучи разказа на този свидетел че полицейските служители идвали зад автомобила на жалбоподателя и той потеглил с мръсна газ назад, към полицейския автомобил. Ако жалбоподателя е искал да избяга, по-логично би било да потегли напред. Следва да се отбележи че още от началото жалб. Г. е твърдял че автомобила е със счупена скоростна кутия и не е в движение.

3

Заради това е подал и възражение срещу съставения АУАН в което е описал същото. Това твърдение изцяло се подкрепи от показанията на св. Ш. който работи като автомонтьор, и е бил повикан същия ден при жалбоподателя тъй като автомобила бил аварирал и установил че е със счупена скоростна кутия, и по никакъв начин не може да се движи. Показанията на св. Шишков също изхождат от незаинтересовано от крайния изход на делото лице, макар и познат на жалбоподателя.

Основния спор по делото е можел ли е автомобила в който е седял жалб. Г. да бъде приведен в движение и в този смисъл можело ли е жалбоподателя да има качеството на водач на процесното МПС. От показанията на св. Ш. се установи че същия ден той е бил повикан от жалбоподателя около 19.00часа, за да диагностицира повредата на автомобила. Така жалбоподателя бил уведомен от него че скорстната кутия на автомобила била счупена и той по никакъв начин не можел да се движи.

Двигателя можело да работи когато съединителят е натиснат, но автомобила не можело да бъде приведен в движение. Свидетеля И. И. който подал сигнал на тел. 112 за лице което се намира в автомобил и най-вероятно е употребило алкохол, също не е видяло жалбоподателя Г. да управлява автомобила. Той разказа че жалбоподателя бил в автомобила, който бил със запален двигател и го форсирал. Поради това той го попитал дали няма нужда от помощ и тогава усетил че човека лъха на алкохол, и подал сигнал до полицията. От подаването на сигнала, до пристигането на полицията измила повече от половин час, но жалбоподателя не потеглил с автомобила въпреки че за това време би могъл да отиде където пожелае, ако е имал намерение да шофира. Напротив той си стоял в автомобила с включен двигател за да се топли. Именно това са възприели полицейските служители. Това обстоятелство затвърждава убеждението на съда че свидетелите Ш. и И. казват истината, както и че твърдението на жалб. Г. че не е управлявал автомобила, и изобщо не е имал такова намерение тъй като това не е било възможно, за достоверно.

От Писмо от изп.директор на УМБАЛ „Св. Г.“ с вх. № 36527 от 02.04.2024г. по описа на РС П., се установи че водача Г. не е дал кръв за извършване на медицинско изследване за наличие на алкохол.

От Заповед № 317з-11675 от 31.12.2021г. се установява че актосъставителя П. е оправомощен да работи с технически средства за измерване и контрол.

От Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. се установява материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

По отношение на мястото на което е била извършена проверка на жалбоподателя и на което е бил спрял автомобила, няма спор че е пред блок 322, вх. Б. И от снимките предоставени от страна на жалбоподателя се вижда 4 че мястото е обособено като зона за паркиране на автомобили, макар и с обрасла на места трева. Безспорни по делото са и датата и времето на извършената проверка, както и обстотелството че жалб. Г. отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в издишвания от него въздух.

Отказа на жалбоподателя Г. да даде проба за алкохол в издишвания от него въздух с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARNJ 0027, се установи от показанията на разпитания св. П., от съставения АУАН, от издадения талон за медицинско изследване в който е отразено това обсотятелство.

Тази фактическа обстановка обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. е била ангажира за това, че на посочената в НП дата и място същия е отказала да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARNJ 0027 за установяване наличие на алкохол в издишвания от водача въздух. Жалбоподателят не отрича на 22.01.2024г., да е бил в лек автомобил "Пежо 306" с рег. № ******, пред блок 322, вх. Б, който бил със стартиран двигател. Това се потвърждава от показанията на св. П., Ш. и И. и приложените писмени доказателства, АУАН, докладни записки. Не отрича и че отказал да бъде тестван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARNJ 0027, както и че не отишъл да даде кръвна проба за медицинско изследване. Тези факти се доказват безспорно от съставения АУАН, талон за медицинско изследване, показанията на разпитания свидетел П..

По делото обаче недоказано остана че жалбоподателя е имал качеството на водач и е имало реална възможност лек автомобил "Пежо 306" с рег. № ****** да бъде приведен в движение. От показанията на свидетеля Ш. се установи че автомобила в който е бил жалбоподателя е бил повреден, със счупена скоростна кутия и не е можело да бъде приведен в движение.