Определение № 99 от 16.03.2023, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Русе, 16.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Палма Тараланска като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно частно търговско дело № 20234501000062 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.274 и сл., вр.чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.София, ЕИК175074752, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р. И., срещу разпореждане №1380 от 13.02.2023г., постановено по ч.гр.д. № 652/2023г. по описа на РРС, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Е. А. И., за сумата 37.19лв.-договорно възнаграждение за периода от 01.05.2022г. до 01.01.2023г.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, подробно посочени.

Иска се то да бъде отменено в обжалваната част да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за това вземане.

Претендират се разноски и възнаграждение за юрисконсулт.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения за това преклузивен срок и срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд, след служебна проверка по реда на чл.7, ал.3 ГПК е приел, че договорът за потребителски кредит, сключен между длъжника и „ПРОФИ КРЕДИТ 1

България“ ЕООД, не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, чл.10, ал.1 ЗПК, а посоченият ГПР е неверен, поради това, че в него не е включено възнаграждението по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Допълнителните услуги представляват втора, възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.19, ал.1 ЗПК не е включена в ГПР. Ако тя беше включена, ГПР би надхвърлил размера по чл.19, ал.4 ЗПК. Съдът е приел, че потребителския договор е недействителен, поради което е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявената главница и е отхвърлил за останалите заявени вземания.

Настоящия състав споделя извода на районния съд, поради което разпореждането се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт от 03.02.2022г. /ДПК/, със следните параметри: Сума на кредита – 250 лв.; Срок на кредита -11 месеца; Размер на вноската по кредита –27.36лв.; ГПР 47.89 %, ГЛП –40.90 %; лихвен процент на ден – 0.11%; дължима сума по кредита – 300.94лв. Извън това кредитополучателят се е задължил да заплаща в рамките на ДПК и месечна вноска от 22.72лв. – възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ /87.50лв./ и „Флекси“ /162.50лв./. Общото задължение по кредита и по допълнителните услуги е 550.94лв., съответно – общия размер на месечната вноска-50.08лв.

Посочената допълнителна услуга „Фаст“ включва: приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена такава услуга и в рамките на 1 час от постъпване на искането, за отпускане на кредит. Допълнителната услуга „Флекси“ включва правото на клиента да променя едностранно погасителния план при изпълнение на специфичните изисквания, описани в чл.15.2.1, чл.15.2.2 и чл.15.2.3.

За да постанови обжалваното разпореждане, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК , вр. с чл. 11, ал.1, т.10, чл. 10, ал.1, вр. чл. 23 ЗПК.

При така установеното, Окръжният съд намира следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това". Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 2

ЗЗП /изм. ДВ, бр. 100 от 2019 г./ дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя".

След изменението на ГПК /ред. ДВ. бр. 100/2019 г./ в чл. 7, ал. 3 и чл.

411, ал. 2, т. 3, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл.

410, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При договорените параметри, задължението по изплащане на кредита /за сумата 250 лв./, заедно със стойността на допълнителните услуги /250лв./, възлиза общо на 550.94лв. Очевидно е, че по този начин ГПР реално не е 47.89%, а много повече, като във всички случаи надхвърля 50%.

Извън това, следва да се отбележи и следното:

От справка в публичния регистър на КЗП, се установява, че КЗП се е произнесла по практиката на настоящия заявител относно допълнителните 3 услуги /ДУ/, като със Заповед № 1020/17.11.2017 г. на Председателя на КЗП се забранява на заявителя да прилага агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в във вр. с чл. 68 г, ал. 4 , във връзка с чл. 68з от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, изразяваща се в това, че при сключването на договори за потребителски кредит заявителят принуждава потребителите да закупят пакет от допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Потребителите, които желаят бързо и приоритетно разглеждане на искането за кредит, не могат да закупят само тази услуга, тъй като тя е включена в пакет с още четири други услуги. Заповедта е влязла в сила, считано от 08.07.2019 г., когато с Решение № 10606 от 08.07.2019 г. на ВАС по адм. дело № 13144/2018 г. касационната жалба на заявителя е приета за неоснователна.

ВАС е приел, че с въпросните пакети за ДУ заявителят осъществява агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП. В случаи, като този, търговецът, с цел да извлече за себе си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Неравноправността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум от 50%, т. е. процесния ДПК е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в чл. 23 ЗПК специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва и други.

Изцяло са неоснователни оплакванията в частната жалба, че не е в правомощията на заповедния съд да се произнася за валидността на договора, от която заявител черпи права. Настоящият състав с оглед характера на производството счита, че след като в закона-чл.411, ал.2, т.3 4

ГПК е предвидено, че не се издава заповед за изпълнение когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, на още по-голямо основание, когато е очевидно и явно, че потребителския договор е недействителен, то тази недействителност следва да бъде зачетена от заповедния съд, което е сторено в случая.

Ето защо и предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК правилно е издадена заповед само за заявената главница и е отхвърлено искането за вземанията, включително и това, предмет на обжалваното разпореждане, тъй като с оглед тази разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Като е достигнал до същия извод в обжалваното разпореждане, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран така, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1380/13.02.2023 г., постановено по ч.гр.д.№652/2023г. по описа на РРС, I-ви граждански състав в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

В останалите части, като необжалвано, разпореждането е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5