Определение № 38870 от 21.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38870 гр. София, 21.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БЕТИНА Б. БОШНАКОВА като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело № 20231110151396 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXVI ГПК.

Съгласно § 11 от ПЗР на ЗИДСК /ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г., в сила от 30.12.2025 г./ неприключилите до влизането в сила на този закон производства по чл. 59, 127 и 127а от този закон, както и по чл. 322, ал. 2 и чл. 323 от ГПК се разглеждат по досегашния ред.

Образувано е по искова молба на С. К., с която е предявен срещу Ц. К. Т. иск с правно основание по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата, обективно кумулативно съединен с небрачен иск по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие, родено от брака дете - УИЛЯМ С.

КЕЙТЪР, роден на 12.02.2016 г.

В молбата се сочи, че страните са сключили граждански брак на 17.03.2017 г. в гр.

София, като имат едно общо дете - У. С. К., роден на 12.02.2016 г. Твърди се, че ищецът е заминал в Канада, а ответницата и детето са останали да живеят в семейното жилище, находящо се в гр. София. Навеждат се твърдения за обстоятелства, касаещи финансовите отношения между съпрузите.

В срока за отговор на исковата молба е подаден такъв от ответницата, с който тя оспорва изложените от другата страна фактически твърдения. Предявени са насрещни небрачни искове с правно основание по чл. 59, ал. 2 СК и с правно основание по чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище.

Ответникът по насрещния иск оспорва по размер претенцията за месечна издръжка.

След извършена служебна проверка съдът намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Относно обстоятелството, че детето е родено преди сключване на брака следва да се 1 отбележи, че съгласно съдебната практика въпросите, свързани с родителската отговорност по отношението на роденото преди сключване на брака ненавършило пълнолетие дете с установен произход и от двамата съпрузи, какъвто е настоящият случай, следва да бъдат уредени в брачния процес /в този смисъл решение № 3756 от 22.05.2013 г. по в. гр. дело № 16883/2012 г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 597/07.05.2014 г., постановено по гр. дело № 7726/2013 г. по описа на ВКС, III ГО/.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

СЪДЪТ намира, че е сезиран с брачен иск по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, обективно кумулативно съединени с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК и чл. 56, ал. 1 СК.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА по брачния иск е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните обстоятелства: че страните са съпрузи; изложените положителни факти, които намира, че са довели до дълбоко и непоправимо разстройство и за състоянието на брачната връзка.

В ТЕЖЕСТ НА ВСЯКА СТРАНА е при условията на пълно и главно доказване да установи по делото наличието на следните обстоятелства: по въпроса за вината - брачните провинения на другата страна, относно иска по чл. 59, ал. 2 СК - своята годност като родител, предоставяната до момента преки и непосредствени грижи за детето от брака и предоставяната издръжка, както и интереса на детето да упражнява родителските права; нуждата на детето от издръжка в претендирания размер и възможности на другия съпруг да дава издръжка съобразно неговите доходи, имуществено състояние и квалификация; стандартът на живот на семейството и детето преди раздялата (чл. 59, ал. 5 СК).

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА по иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК е при условията на пълно и главно доказване да установи по делото наличието на следните обстоятелства: собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от значение за ползването му, своя и на детето жилищна нужда.

БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ са следните обстоятелства: че страните са съпрузи и имат едно ненавършило пълнолетие дете У. С. К., роден на 12.02.2016 г.

Относно доказателствените искания на ищеца:

Съдът намира за неоснователно искането на ищеца по чл. 192 ГПК, тъй като това доказателство е неотносимо към предмета на делото.

Относими, допустими и необходими за изясняване на релевантните обстоятелства са представените с исковата молба, поради което същите следва да бъдат допуснати и приети като писмени доказателства.

За изясняване на имуществените възможности на ищеца, което обстоятелство има правно значение за определяне размера на дължимата месечна издръжка, следва да се изиска справка от ИР и СДВР за притежавани от лицето недвижими имоти и МПС.

2

По отношение на доказателствените искания на другата страна съдът ще се произнесе след като предостави възможност на другата страна да изрази становище.

Предвид твърденията, че ищецът не живее на територията на Р. България, на страната следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от уведомяването да посочи адреса си в чужбина с оглед изготвяне на съдебна поръчка за събиране на доказателства за изясняване на релевантни обстоятелства, касаещи небрачния иск по чл. 59, ал. 2 СК, в т.ч. жилищни условия, наличие на подкрепяща среда, работен режим на бащата, доходи, данни за рискови фактори при бащата за отглеждане на детето.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определение № 26782/29.06.2024 г.

ЗАМЕНЯ на основание чл. 4, ал. 2 ГПК като преводач от английски език на български език и обратно Ф. Н. Ф., тел. *****, със С. Ф., тел. ******.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна изрично да заяви дали предявява иск по чл. 57, ал. 2 СК за осъждане на съпругата да му плаща месечен наем за ползване на семейното жилище, в който случай следва да посочи конкретен размер на претенцията.

При неизпълнение изцяло и в срок на дадените указания, съдът ще счете, че не е сезиран с иск по чл. 57, ал. 2 СК.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото при подадена молба в срок, респ. 10 дни след изтичане на срока.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба да заяви точен адрес в чужбина в случай, че живее и работи извън страната.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото при подадена молба в срок, респ. 10 дни след изтичане на срока.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, преводача и компетентните ДСП (по местоживеене на детето и родителите), които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение на функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет, който следва да бъде депозиран найкъсно един работен ден преди датата на насроченото открито съдебно заседание.

Резултатите от социалните проучвания да отразяват условията на живот при всеки от родителите (включително след лично посещение на социален работник в дома на същите), отношенията между родителите и детето, изградената връзка помежду им, емоционалното състояние на детето и неговите нагласи, възможностите на всеки от родителите да общува с детето, да разбира и откликва на потребностите на детето, работния режим на всеки от родителите, трудовите доходи, наличието на подкрепяща среда, данни за рискови фактори 3 при всеки от родителите за отглеждане на детето, конкретните потребности на детето във връзка с определяне на необходимата му месечна издръжка, интереса на детето при определяне на родителската отговорност, изпълнявания към момента режим на лични отношения между детето и неотглеждащия го родител. При необходимост компетентните ДСП да упражнят правомощията си по чл.138а СК и възложат на доставчици на социални услуги да изготвят становища. В социалните доклади да бъде застъпени становище за възможността родителите и/или детето да ползват социални услуги с оглед подобряване на комуникацията между родителите, осъзнаване на ролята на всеки от тях в отглеждането на детето, евентуално за преодоляване на отчуждението при детето, както и да се посочи конкретна социална услуга, която е подходящо те да посещават.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения, като в случай, че същите не се явят без да са представени доказателства за наличие на уважителна причина за това, може да им бъде наложена глоба в размер от 25.56 евро до 153.39 евро.

ПОСТАНОВЯВА изслушване на детето У. С. К., роден на 12.02.2016 г., на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДет.

ЗАДЪЛЖАВА ДСП по местоживеене на детето да изпрати социален работник за изслушването.

СЪСТАВЯ следния проект за доклад на делото:

Подадена е искова молба от С. К., с която е предявен срещу Ц. К. Т. иск с правно основание по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата, обективно кумулативно съединен с небрачен иск по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие, родено от брака дете - У. С. К., роден на 12.02.2016 г.

В молбата се сочи, че страните са сключили граждански брак на 17.03.2017 г. в гр.

София, като имат едно общо дете - У. С. К., роден на 12.02.2016 г. Твърди се, че ищецът е заминал в Канада, а ответницата и детето са останали да живеят в семейното жилище, находящо се в гр. София. Навеждат се твърдения за обстоятелства, касаещи финансовите отношения между съпрузите.

В срока за отговор на исковата молба е подаден такъв от ответницата, с който тя оспорва изложените от другата страна фактически твърдения. Предявени са насрещни небрачни искове с правно основание по чл. 59, ал. 2 СК и с правно основание по чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище.

Ответникът по насрещния иск оспорва по размер претенцията за месечна издръжка.

СЪДЪТ намира, че е сезиран с брачни искове по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, обективно кумулативно съединени с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК и чл. 56, ал. 1 СК.

4

УКАЗВА на ищеца, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи по делото наличието на следните обстоятелства: че страните са съпрузи; изложените положителни факти, които намира, че са довели до дълбоко и непоправимо разстройство и за състоянието на брачната връзка.

УКАЗВА на ищеца по брачния иск, че следва да предяви всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като го предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали му известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

УКАЗВА на ищеца по брачния иск, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава, производството по делото ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 2 ГПК).

УКАЗВА на всяка страна, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи по делото наличието на следните обстоятелства: брачните провинения на другата страна, своята годност като родител, предоставяната до момента преки и непосредствени грижи за детето от брака и предоставяната издръжка, както и интереса на детето да упражнява родителските права; нуждата на детето от издръжка в претендирания размер и възможности на другия съпруг да дава издръжка съобразно неговите доходи, имуществено състояние и квалификация; стандартът на живот на семейството и детето преди раздялата (чл. 59, ал. 5 СК).

УКАЗВА ищцата по иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от значение за ползването му, своя и на детето жилищна нужда.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ