Решение № 4604 от 24.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4604 гр. Пловдив, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330110178 по описа за 2024 година

Производството по делото първоначално е образувано по искова молба от К. Р. С., ЕГН: **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.10а и чл. 19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.143 и чл. 144 ЗЗП против „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, за признаване нищожността на клаузата от Договор за кредит № *** от **, предвиждаща заплащане на „наказателна такса“ в размер на 226.90 лева.

Предявен е и насрещен иск от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, против К. Р. С., ЕГН: ***, с правно основание по чл. 79, ал.1, вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който се иска ответникът по него да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 444 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит № ***/**, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане.

С влязло в законна сила определение от 08.07.2025 г. е върната искова молба с вх. № 61826/10.06.2024 г., ведно с уточняващи молби от 19.06.2024 г., от 16.08.2024 г. и от 25.06.2025 г., подадена от К. Р. С., ЕГН: **********, против „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК:

202393458, като недопустима и в тази част е прекратено производството по гр. дело № 10178/2024 г. по описа на ПРС, XVІІІ гр.с.

Производството по делото продължава по отношение на предявения осъдителен иск от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, против К. Р. С., ЕГН: ***, с правно основание по чл. 79, ал.1, вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 444 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит № ***/**, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане.

В насрещната искова молба се твърди, че на 18.06.2020 г. между страните бил подписан договор за кредит № ***, по силата на който на ответника по насрещния иск била предоставена сумата от 500 лева. Кредитът бил уговорен с период от 30 дни, с падежна дата:

18.07.2020 г. Начислените такси и лихви по кредита били, както следва: 16.85 лева 1 договорна лихва и 123.15 лева – незадължителна услуга за Експресно разглеждане. Така общият размер на кредита бил на стойност 640 лева. Заявената и отпусната сума по договора била преведена на 18.06.2020 г. по сметка на ответника, чрез каса на „Изипей“.

На 16.09.2020 г. между страните бил подписан Анекс към договора за кредит, по силата на който бил удължен срокът за връщане на кредита, като новата падежна дата била 21.09.2020г. Във връзка с Анекса за удължаване ответникът платил сумата в размер на 56 лева. Твърди се, че с настъпване на падежната дата ответникът по насрещния иск изпаднал в просрочие, поради което на основание т.13.2 от Общите условия започнала да се начислява наказателна лихва за забава. Излага, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло съобразен по форма и съдържание с императивните изисквания на ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП. Излага се механизмът на сключване на договора, както и обстоятелството, че на ответника била изпратена преддоговорна информация на посочения от него имейл адрес.

Сочи, че ответникът изрично заявил, че желае да се възползва от допълнителната незадължителна услуга за Експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, поради което бил обвързан със заплащането й.

Изрично заявява, че търси връщане единствено на отпуснатата главница, която след приспадане на заплатената сума за удължаване на срока в размер на 56 лева, възлизала на 444 лева, както и законна лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба.

Предвид изложеното се моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 444 лева – представляваща главница по Договор за кредит № *** от ** и Анекс към него, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.10.2024 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В срока за отговор, ответникът по насрещната искова молба, признава, че дължи на ищеца сумата от 444 лева, като твърди, че не дължи суми за лихви, неустойки и др. вземания.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за кредит № ***, при фиксиран лихвен процент по заема 41 % и ГПР – 49.70 %, по който предоставената сума от 500 лева е усвоена; че на 16.09.2020 г. между страните е подписан Анекс към Договора за кредит, с който страните са уговорили, че падежът на договора се променя на 21.09.2020 г.; че кредитополучателят – ответник по насрещния иск по договора за кредит не е заплатил по кредита по-голяма сума от 56 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 4787/08.04.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

По делото като писмени доказателства са приети – Договор за кредит № ***/** Общи условия към него и Анекс към Договора за кредит от **./л.65-75/, от които се установява, че на ** е сключен договора между страните по делото, по силата на който „4 Финанс“ ЕООД, ЕИК 202393458 /понастоящем с наименование „Вивус.БГ“ ЕООД/ в качеството на кредитодател, е предоставило на К. Р. С., в качеството й на кредитополучател, сумата от 500 лева, при фиксиран лихвен процент от 41 %, а ГПР е 49.70 %. Уговорена е също „такса за експресно разглеждане“ в размер на 123.15 лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в срок от 30 дни, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 640 лева. С Анекс към Договора за кредит, срокът за връщане на сумата е удължен с още 30 дни, т.е. до 21.09.2020 г.

2

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит № ***/**, по който К. С. е усвоила заетата сума.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.70 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 41 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение.

Страните в договора са уговорили, че кредитополучателят дължи на кредитодателя такса за експресно разглеждане в размер на 123.15 лева.

Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение.

3

Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покрИ.т разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.70 % не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

С допълнителното плащане на „такса за експресно разглеждане“ се покрИ.т разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето защо е налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.

143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.

Съдът намира тази клауза за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза, предвиждаща такса за експресно разглеждане от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК, съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Освен това, клаузата за дължимостта на таксата за експресно разглеждане на документи, противоречи на добрите нрави; представлява 24.63 % от размера на предоставената сума /(123.15/500)*100/; води до неоснователно обогатяване за кредитора, като предвижда допълнително възнаграждение за същия, което обаче е недължимо на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъде включена в ГПР, като при това положение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез нея се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП.