Решение № 6 от 14.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ловеч, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело № 20244300900030 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Подадена е искова молба с вх.№ 2653/19.04.2024 г. от „ Мавита СРЛ (Mavita SRL) - дружество, учредено съгласно законите на Република Италия, с данъчен номер и номер на вписване в Търговския регистър: 01685210153, със седалище и адрес на управление: Чезано Босконе, Милано, Виа Де Никола Е.

0014, 20090, Италия, представлявано от законния представител Р. М., против „Анса Борима“ ООД, ЕИК 202026070, със седалище и адрес на управление: с.

Борима, Община Троян, Област Ловеч, ул. „9-ти Септември“ № 120, с посочено правно основание чл. 62 във вр. с чл. 53 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки и цена на иска 46,580.00 евро.В исковата молба твърди, че договорите между двете дружества обичайно са сключвани чрез електронна кореспонденция, като представител на българското дружество е изпращало поръчки за определени стоки и е получавало договореното заплащане, като на определена отстраните дата е осигурявало поръчаните стоки в своите помещения, а транспортът на стоките от Италия е организиран от „Анса Борима“ ООД.Изтъква, че след направена от служител на Анса Борима – г-жа Р. П. поръчка за 150 000 винтове, страните са постигнали съгласие, че цената на поръчката ще бъде общо 51,000.00 евро, че последната ще бъде разделена на 3 транша, като Анса Борима ще заплаща всеки транш предварително (авансово) - след получаване на проформа 1 фактура, а след получаване на плащането по проформа фактурата, Мавита е следвало да предаде стоките от съответния транш на превозвач, нает от Анса Борима.Твърди, че първият транш е платен и доставен според посочените погоре условия – първоначално е платена проформа фактурата от 17.03.2023 г., изпратена предварително от Мавита до Анса Борима, след което стоката успешно е предадена и приета от склада на Мавита. Посочва, че на на 18.04.2023 г., г-жа Р. П. заявява, че към момента Анса Борима има достатъчно винтове, за да подсигури своята продукция, и желае да получи проформа Фактура (и съответно продукцията), когато Мавита е готово с изпълнението на цялото поръчано количествоПосочва се, че 18.05.2023 г., г-жа Р. П. изпраща имейл с прикачена проформа фактура за цялата поръчка № 882, на който дълго време не получава отговор въпреки многократните напомняния от нейна страна. Заявява,че сумата в размер на 46,580.00 евро е станала изискуема от Анса Борима, считано от датата на изпращане на проформа фактура.Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Анса Борима“ ООД, ЕИК 202026070 да изпълни задължението си, изразяващо се в плащане на сумата по изпратената от Мавита СРЛ проформа фактура в размер на 46,580,00 евро, мораторна лихва от деня на забавата – 19.04.2023 г. до датата на предявяване на иска, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното й плащане. Претендира сторените в производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Представя писмени доказателства.

С разпореждане № 102/22.04.2024 г., постановено по т.д.№ 30/2024 г. по описа на ОС – Ловеч, съдът е оставил без движение искова молба с вх.№ 2653/19.04.2024 г., като е указал на ищеца да конкретизира в петитум главния иск от субективна - /посочи ищец и ответник/ и обективна страна равностойност на 46,580.00 евро в лева, вид на вземането, от какво произтича, както и да внесе да внесе държавна такса в размер на 4% върху 46,580.00 евро /равностойностт в лева/ - и върху конкретизиран размер на мораторната лихва до завеждане на делото. С молба вх.№ 3602/31.05.2024 г., Мавита СРЛ е отстранил в срок нередовностите, като е уточнил, че левовата равностойност на претендираната сума, съгласно официалният обменен курс на Българската народна банка е 91,102.56 лв. Относно акцесорното вземане за лихва върху главницата счита, че приложимото законодателство за определяне размера й е италианското, на основание чл. 4, пар. 1, буква а) от Регламент (ЕО)№ 2

593/2008 на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 2008 година. Посочва, че размерът на претендираната лихва е 1,984.44 евро, с левова равностойност от 3,881.23 лева.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Анса Борима“ ООД, ЕИК 202026070, представлявано от управителя М. И. П., в който оспорва предявения иск по основание и размер, като неоснователен и недоказан. Посочва, че между страните е имало постигнато рамково споразумение, по силата на което ищецът да изработи и да им предаде винтове, но за всеки отделен транш на доставка на винтове, при потвърждаване от страна на ответника на необходимостта от доставката, следвало „Анса Борима“ ООД авансово да заплаща поръчаните винтове, ако има необходимост от такива, като едва след това авансово плащане, потвърждаващо волята им за получаване на тези винтове, те да бъдат произведени от ищеца и да бъдат предадени. Изтъква, че с изпратен от „Анса Борима“ ООД имейл до ищеца, му заявили недвусмислено, че искат да анулират занапред поръчката и че тя е затворена. Счита, че към тази дата не е имало произведени от ищеца никакви винтове по втория и третия транш от рамковото споразумение, а доколкото не е имало авансово плащане на поръчка по втория и третия транш, не е имало и основание за производството им. Твърди, че липсват каквито и да е доказателства, че ищецът е произвел реално и разполага с винтовете по втория и третия транш на рамковото им споразумение и при това положение няма основание да бъдат осъдени да заплатят стока, чието съществуване не е доказано по надлежен ред.Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

С Разпореждане № 199/18.07.2024 г., ЛОС е указал на страните да посочат приемат ли компетентност на българския съд по спора и да заявят становище по приложим закон. Указано е на ищеца в петитум на исковата молба да посочи дата на договора за продажба, който смята, че е сключен между страните и вида на стоките, за които не е платена цената.С молба вх.№ 5390/16.08.2024 г., Мавита СРЛ е изразил становище, че спорът е подсъден на българските съдилища на основание общото правило на чл. 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, доколкото седалището на ответника се намира в България. По отношение нан приложимото право сочи, че такова е италианското материално право, на основание чл. 4, пар. 1,буква а) от Регламент (ЕО)№ 593/2008 на Европейсиия парламент и Съвета от 17 юни 3

2008 година относно приложимото право към договорни задължения.

Изложил е, че Италия и България са страни по Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки (Виенската конвенция), поради което същата намира приложение към спорното правоотношение на основание чл. 1, пap. 1 от нея. Конкретизирал е петитума на ИМ, като е посочил, че за дата на сключване на процесния договор следва да се счита 11.01.2023 г., а стоките, предмет на договора са метални винтове със следната специфиация: винтове 4x21 Запечатващ се Fil. Ultrarapido.Постъпила е и молба с вх.№ 5507/22.08.2024 г. от „Анса Борима“ ООД, в която ответникът приема, че компетентен да разгледа спора е Ловешки окръжен съд, пред когото е заведено делото. Счита, че приложим закон за разрешаване на спора е българският, в частност Законът за задълженията и договорите, в неговата част по чл. 258 и сл., регламентиращ Договора за изработка. Твърди, че правоотношението между страните не е такова, произтичащо от Договор за покупко-продажба, по смисъла на чл. 183 и сл. от ЗЗД, което прави неприложима към казуса цитираната от ищеца разпоредба от Регламент ЕО № 593/2008 г. на Европейския парламент и Съвета от 17.6.2008 г. касаеща международната продажба. Излага, че не е налице договор за международна продажба, а прекратен от „Анса Борима“ ООД договор за изработка с ищеца, по който след прекратяването му от ответника, ищецът фактически реално не е произвел повече винтове, чието плащане се претендира в делото, а и не е имало основание за производството им, предвид прекратената преди произвеждането им поръчка.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от Мавита СРЛ (Mavita SRL), в който оспорва твърдението на ответника, че с имейл от 02.03.2023 г. договорът между страните е бил развален или че поръчката е била частично отменена. Обсъжда кореспонденцията между страните. Оспорва твърденията на ответника, че ищецът не е произвел и не разполага с винтовете по втория и третия транш. Счита, че доказването на този факт не е предмет на настоящото производство, тъй като това не е предпоставка за настъпване на изискуемостта на претендираните с исковата молба вземания.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника. Оспорва твърдението на ищеца в допълнителната искова молба, че 4 първоначалната рамкова поръчка за изработка на винтове не е била отменена от „Анса Борима“ ООД. Излага, че за претендираното от ищеца плащане за изработката на двата последни транша винтове по рамковото споразумение, нито е имало поръчка от тях за изработката им, нито е имало авансово плащане, като предварително условие за изработката на тези винтове. Счита, че не е било налице условие за започване производството на винтове по втория и третия транш, доколкото липсва и авансово плащане по тях, което е необходим елемент за установяване на съгласие за производството и доставката на тези винтове. На следващо място сочи, че правоотношението между страните е такова по договор за изработка. Позовава се на чл. 258 от ЗЗД и прави извод, че за да е налице действителен договор за изработка е нужно да има валидна поръчка, каквато в случая няма от тяхна страна, предвид имейла им от 02.03.2023 г. до ищеца.

В съдебно заседание за въззивника, редовно призован се явява адв.М..

Посочва, че поддържа исковата молба,доразвива позиция по правния спор в писмени бележки, като обсъжда писмени документи по делото и приема претенциите за доказани по основание и размер.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се представлява от адв. Ц... Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и в писмено становище, доразвива позиция по спора.

От доказателствата по делото и от становището на представителите на страните , съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Мавита СРЛ (Mavita SRL) е търговско дружество,със седалище и адрес на управление в Република Италия, с данъчен номер и номер на вписване в Търговския регистър: 01685210153, седалище-Чезано Босконе, Милано, Виа Де Никола Е. 0014, 20090, Италия, представлявано от законния представител Р. М..Представени са писмени доказателства за регистрация на дружеството във фирмения регистър при Търговската камара Милано Монца Брианза Лоди-Италия като търговско дружество с ограничена отговорност , с дейност производство, преработка, включително от името на трети страни на винтове и свързаните с тях малки части като цяло, с активен статус на дейността и начална дата -20.06.1973 г. Следователно се установява активна процесуална легитимация на ищеца. Мавита СРЛ е производител на специализирана продукция –винтове, които изработва/валцува, формова/ по спецификация на 5 клиента и доставя при уговорени условия. В това качество на дружеството е мотивирало ответника да потърси контакт с ищеца и сключи облигационната сделка от 11.01.2023 г.

Ответникът „Анса Борима“ООД-с.Борима Лов. Област е вписан в Търговския регистър на АНВ-София ,като дружество с ограничена отговорност с управител М. И. П. от 04.12.2020 г. и и има пасивна процесуална легитимация в исковото производство.

По отношение на международната компетентност , съдът е счита ,че страните са приели компетентност на българския съд по спора. Тяхната позиция освен с конкретните действия е изразена и в писмените молба вх.№ 5390/16.08.2024 г., Мавита СРЛ и молба с вх.№ 5507/22.08.2024 г. от „Анса Борима“ ООД. Между страните липсва писмен договор и няма уговорена компетентност на съд при възникнали спорове по договора. Ищецът е търговско дружество, регистрирано в Италия и следователно се касае до казус с международен елемент. Международната компетентност е правото и задължението на съд или друг орган на една държава да разгледа международно гражданско или търговско дело и да се произнесе с нарочен акт. Съдът като държавен орган има правото да подчини спора на своята власт, но и е задължен да упражни възложената му компетентност. От 10.01.2015 г. се прилага Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела /„Брюксел Ia“/.Съобразно вида на иска не се касае до изключителна компетентност по чл. 24 от R/ЕС/ №1215/1012 и съдът е указал на страните да заявят становище за избор на компетентен съд и приложим закон, както и прилжение на чл. 26,апр.1 от R/ЕС/ №1215/1012 за мълчалива пророгация до приключване на първо заседание по делото. С писмени становища страните са заявили категорицчно позиция по компетентността на Ловешки окръжен съд да разгледа правния спор.