Решение № 1223 от 26.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1223 гр. София, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100506988 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.

С Решение № 20024475/27.01.2021г. по гр.д. № 2538 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 74-ти състав Главна Дирекция „П.Б.и З.наН.” при МВР с адрес: гр. София, ул. **** и адрес за призоваване: гр. София, ул.

„**** е осъдено да заплати на Н. В. СТ., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Д.Р. и адв. Ю.Б., гр. София, бул. „**** на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1389,30лв., ведно със законната лихва от 17.01.2020г. до изплащането й, представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за п е р и од а от

01.01.2017г.. до 31.12.2019г.; сумата от

215,62лв ., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата изчислен за всеки отчетен период за периода от 01.04.2017г. до 16.01.2020г., като Главна Дирекция „П.Б.и З.наН.” при МВР е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 314,19лв., представляващи дължима държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25029472/18.02.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Главна Дирекция „П.Б.и З.наН.” при МВР в частта, с която исковете са уважени.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Посочило е, че няма празнота в уредбата, 1 която да може да се запълни с разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ.

Приложими били разпоредбите на чл. 187 от ЗМВР, Наредба № 8121з776/29.07.2016г. , Заповеди на министъра № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г, а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Нямало празнота в закона за изплащането на нощния труд, защото той бил регламентиран в издадени заповеди на министъра на вътрешните. Наредбата от 29.07.2016г. не предвиждала преобразуване на нощни часове в дневни с коефициент. НСОРЗ била приложима само за правоотношения , уредени от КТ, но не и от служебни правоотношения. ЗМВР бил специален закон и дерогирал приложението на общия закон. Претендирало е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Възвиваемият ищец Н. В. СТ., ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението на районния съд било правилно. В случая имало празнота в законодателството и следвало да се приложат разпоредбите на чл.

9, ал.2 от НСОРЗ. Разпоредбите чл. 187 от ЗМВР и Наредбите № 8121з776/29.07.2016г. , Наредба № 8121з-4072014г., тези от 2016г. и от 2019г. не уреждали заплащането на извънредния труд по начин съответстващ на чл. 31, ал.2 от Наредбата от от 2014г. и тази празнота следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, като общо правило.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

2001129/17.01.2020г. на Н. В. СТ., ЕГН ********** срещу Главна

Дирекция „П.Б.и З.наН.” при МВР, с която е поискал от съда да осъди ответника на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 187, ал.1т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 1389,30лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането им , представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. получен при преизчисление на положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143; сумата от 215,64лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата изчислен за всеки отчетен период за периода до 16.01.2020г. Навел е твърдения, че работи при ответника по служебно правоотношение и е държавен служител, работното му време било на смени, изчислявано сумарно на тримесечие, като включвало полагането на нощен труд. Разпоредбата на чл. 187 от ЗВМР и тези на Наредбите на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията, отчитането и разпределянето на работното време , компенсирането на извънредния труд сочели възможност за нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., но не повече от 8 часа за 24 часов период, като чл. 31, ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г. изрично сочела коефициент от 1,143 за положения труд като нощен. В приложимите за процесния период Наредби обаче тази разпоредба не била възпроизведена и така имало празнота, която следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. За процесния период работел на 2 смени от по 24 часа. Така бил положил извънреден труд от 200,20 часа, който не му бил платен, стойността му била в размер на главницата. Ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата, същият следвало да се плати в края на съответното тримесечие, за който е положен при утвърденото сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Претендирал е разноски.

Ответникът Главна Дирекция „П.Б.и З.наН.” при МВР в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително през процесния период между страните съществувало служебно правоотношение, по което ищецът работел на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд – от 22,00ч. до 06,00ч. Не дължал плащане на процесните суми като възнаграждение за положен извънреден труд. Приложимите разпоредби на ЗМВР и на Наредбите от 2016г. на Министъра на вътрешните работи не допускали възможност за такова преизчисление, това били специални нормативни актове и те дерогирали приложението КТ, ЗДСл и на НСОРЗ. Не били установени предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и коефициент от 1,143 не бил приложим. В МВР нощния труд можел да е 8 часа, колкото и дневния, нямало разлика в продължителността на дневния и на нощния труд, отделно работата не била по трудови норми. Правното положение на служители по ЗМВР не било неравностойно спрямо това на работещи по

КТ и ЗДСл., защото законодателят бил предвидил допълнителни материални блага за тях – допълнително възнаграждение за прослужено време, увеличен размер на платен годишен отпуск; обезщетения при прекратяване на правоотношението в увеличен размер; пенсиониране при условия на І-ва категория труд; по-благоприятен режим на плащане на извънреден труд; безплатна храна; определен размер на обезщетения при трудова злополука, безплатно пътуване с градски транспорт при изпълнение на служебните задължения. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на ищеца.

Приети са неоспорени от страните Заповеди от 28.10.2014г. и от 23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с които е наредено допълнително възнаграждение за нощен труд да се изплаща в размер на 0,25лв. на час което да се изплаща заедно с възнаграждението за съответния месец.

Приети са неоспорени от страните справка и служебни бележки, издадени от ответника, съгласно които за процесния период ищецът изпълняващ длъжността „ старши пожарникар” в Пета РСПБЗН към Столична дирекция „ПБЗН” при ГДПБЗН-МВР за периода от 09.01.2017г. до 31.12.2019г. и е работил на 24-часови смени, брутно трудово възнаграждение за 2017г. годишно е 12870,06лв. за 2018г. е било 15 499,39лв., за 2019г. е било 10 952,88лв.

С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебно3 счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ответника е посочило, че през процесния период ищецът е полагал нощен труд, като е работил на смени от по 24 часа при 5 дневна работна седмица по 8 часа на ден и сумирано работно време, отчитано на три месеца, като е полагал нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., за нощният труд му било плащано допълнително възнаграждение от по 0,25лв. за всеки час нощен труд. За периода ищецът отработил 1 7 5 смени, през ко и т о 1400 часа били нощен труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. При прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване на нощния труд към дневен тези часове били 1600,20 часа и така положеният извънреден труд бил 200,20 часа, които не били платени от ответника. При съобразяване на увеличението на възнаграждението за извънредния труд с 50%, то за тези извънредни часове дължимо възнаграждение било 1389,30лв. и нямало данни да е платено от ответника на ищеца. Лихвата за забава за плащането на тази сума, изчислена от 01-во число на месеца следващ съответното тримесечие била 215,62лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179, ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от ЗМВР ( обн. ДВ, бр. 53/2014г.) в приложимите им за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., както и за изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за научна степен, за специфични условия на т р уд , за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, условията и редът за тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР (обн. ДВ, бр. 53/2014г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се 4 заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г . за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. . за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..

(Наредба от 2015г.), с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че извънредния труд се компенсира по реда, посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на допълнително възнаграждение за нощния труд. Тази Наредба от 2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г. Решение на ВАС по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е обнародвана на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2016г.), като уредбата на извънредния и на нощния труд с нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от 2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело № 8601/2019г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020г. Приета е Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2018г./, влязла сила от 14.08.2018г. Приета е и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2019г./, влязла сила на 04.10.2019г. , с която е отменена Наредбата от 2018г. Двете Наредби – от 2018г. и от 2019г. са с идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22,00ч. до 06,00ч. , за който съгласно чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди от 2014г. и от 2017г. . сочещи размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25лв. на час, за които по делото не се спори, че са издадени, които са съобразени и от заключението по счетоводната експертиза.