Решение № 119 от 11.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пловдив, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255000500574 по описа за 2025 година намира следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 8299/06.08.2025 г. от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959 срещу решение № 325/11.07.2025 г., постановено по г. д. № 614/2023 г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е осъдена „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.

„Витоша" № 89Б, да заплати на Ц. К. У. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.“ № 28 сумата от 30 003.30 лева в изпълнение на задължението по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС за възстановяване стойността на 14 бр. неразрешени от ищцата платежни операции от 20, 21 и 22.08.2023 г., по банкова сметка IBAN ..., както и да заплати по същата банкова сметка обезщетение за забава в размер на 667.01 лева за периода от 24.08.2023 г. до 23.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (23.10.2023 г.) до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79 от Закона за 1 платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от Ц. К. У. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.“ № 28 срещу „„Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша" № 89Б.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумата от 30 003.30 лева в изпълнение на задължението по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС за възстановяване стойността на 14 бр. неразрешени от ищеца платежни операции от 20, 21 и 22.08.2023 г., по банкова сметка IBAN ..., както и да заплати по същата банкова сметка обезщетение за забава в размер на 667.01 лева за периода от 24.08.2023 г. до 23.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (23.10.2023 г.) до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищецът У., като физическо лице и ответникът ОББ са сключени договор за разплащателна сметка с IBAN ..., по която е издадена безконтактна дебитна карта Visa, както и договор за онлайн банкиране.

Тези обстоятелство се признават от ответника и се доказват от представените заявление – договор за издадена безконтактна дебитна карта от 25.06.2021 г. (л. 45 – 46 от делото на ОС) и договор за онлайн банкиране от 25.06.2021 г. (л. 43 – 44 от делото на ОС).

Следователно У. има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

В този смисъл са ирелевантни възраженията на ответника, че У. е собственик на дружество с наименование „Мода е мода“ ЕООД, ЕИК 202582252 и по отношение на нея следва да бъде отчетено търговското качество, с оглед вида и обема на дължимата грижа.

В исковата молба се твърди, че на 22.08.2023 г., при посещение в клона на ОББ в гр. Пазарджик, след проверка на сметката се установява, че е блокирана обща сума от 30 003.30 лева, като са наредени 14 превода към интернет платформа за търговия с криптовалута „Адмирал маркетс“. Нарежданията били с дати 20 и 21.08.2023 г., като сумите били осчетоводени на 22.08.2023 г., блокирани, но все още не били преведени по сметките на получателя.

Това твърдение е основателно.

Видно от заключението на счетоводната експертиза, (л. 176 – 178 т делото на ОС), се потвърждава извършването на тези транзакции, като подборната хронологична информация, касаеща всяка една от тях поотделно е дадена в таблицата. Става ясно, че транзакциите са наредени в периода от 17.14.03 ч. на 20.08.23 г. до 00.32.08 ч. на 22.08.23 г., всички са били осчетоводени до дата 22.08.2023 г. с вальор, т. е. групово осчетоводяване на множество операции за преводи към една и съща друга банка, но едва на 23-ти и на 24-ти август е извършено т. нар. „сваляне на блокировката на сумите“ по тези транзакции, което се прави след тяхното осчетоводяване и заверяване по сметката на насрещната страна – интернет търговеца „Адмирал маркетс“, извършващ дейността си чрез платформи, за които 2 има информация на официалния му сайт. Фактът, че от този търговец се закупува криптовалута не се нуждае от доказване, тъй като в интернет има достатъчно информация по този въпрос и справка на официалния сайт на компанията го потвърждава. Вещото лице пояснява, че няма достъп до данни за датите на осчетоводяването на всяка една от сумите по транзакциите по сметката на получателя.

В исковата молба се твърди, че У. веднага е подала формуляр за рекламация, с който оспорва тези 14 трансакции на стойност 30 003.30 лева, като изрично заявява, че тя не е автор на нарежданията, не е одобрявала такива транзакции и желае да бъдат блокирани както сметките, така и наредените суми до изясняване на ситуацията.

Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от формуляр за рекламация вх. № ВД-126971/23.08.2023 г. (л. 9 – 10 от делото на ОС). Този формуляр е входиран с дата 23.008.2023 г., но в него е посочено, че е приет от служител на банката на 22.08.2023 г. Ето защо съдът приема, че ответникът е уведомен за рекламацията на 22.08.2023 г.

В рекламацията са изброени всички процесни транзакции, като У. изрично е посочила, че ги оспорва, декларира, че те не са извършени от нея или от оторозирано от нея лице и не е оторизирала или участвала по какъвто и да било начин в извършването им, че по време на транзакциите картата е била при нея, същата е върната и унищожена в нейно присъствие.

Видно от сигнал (л. 12 от делото на ОС), У. е подала сигнал до РУ на МВР – Пазарджик на 22.08.2023 г.

В исковата молба У. твърди и заключението на техническата експертиза, изготвена от вещо лице Ч. (л. 181 – 189 от делото на ОС) го потвърждава, че е получила мейл /електронно писмо/ от името на ОББ, в който е посочено името на действително съществуващ имейл адрес на банката, макар писмото в действителност да не изпратено от него. В данните към мейла липсвала информация за истинския ІР-адрес,от който е изпратен.

Не успяла да разбере, че изпращачът не е банката, която обслужва процесната сметка и е кликнала на показан линк, смятайки че е длъжна да извърши исканата актуализация на данните си, но в хода на тази процедура твърди, че се „заключило“ он-лайн банкирането и.

Твърдението, че от този момент нататък не е имала достъп до мобилното приложение ОББмобайл не бе опровергано, което обяснява факта, че не е разбрала веднага за извършваните без нейно разрешение транзакции. Това се е случило на 20.08.2023 г. следобяд, който е бил почивен ден (неделя). За момента на осъществяване на събитието говорят регистрираните три телефонни обаждания /т. 13. 9 от заключението на вещото лице Ч./ от ищеца до номера на Контактния център на банката, станали в 17.13 ч., 17.28 и 17.59 ч., при първото и последното от които не са провеждани разговори. Записът от второто обаждане в 17.28 ч. се пази и е бил прослушан от експерта. Той е с продължителност 21 минути и 40 сек., като само в 1 от тях се води реален разговор, от чието съдържание става ясно, че клиентът е насочен към друг служител по компетентност, но в следващите 20 мин. никой не е отговорил, а се чува само: „Всички служители са заети. Моля изчакайте!“.

3

Междувременно за няколко минути от 17.14 ч. до 17.17 ч. са били наредени първите 6 неразрешени от ищцата транзакции на суми от нейната сметка. Действията по мнимото разрешаване на тези и на всички последвали платежни операции са извършени от IP адрес с местонахождение в Мадрид, където няма твърдения или доказателства У. да се намирала там по това време. Ответникът е направил възражение, че оспорените от У. операции са картови, осъществени с нейната дебитна карта VISA, през мобилното приложение на ОББ АД-ОББ Мобайл, използвано от нея, а не през използваното от нея онлайн банкиране. Операциите били разрешени, освен чрез въвеждане на данните от картата-номер, датата на валидност, 3цифрен код на гърба на картата и чрез въвеждане на биометрична метод или биометрична характеристика. Чрез разрешаване на операциите с биометрични методи на потвърждение се удовлетворяват изискванията на приложимото законодателство за задълбочено установяване идентичността на платеца чрез променливи елементи, свързващи операциите с конкретна сума и получател. Затова ОББ счита, че оспорените платежни операции са автентични. Те са регистрирани в 3DS (Three Domain Secure) среда и клиентът ги е потвърдила чрез картата си и чрез използване на биометричен метод /лицево разпознаване, пръстов отпечатък или чрез парола от 6 до 12 цифри, която се прилага в случай на липса на биометрична характеристика или като резервен вариант/, който метод е задала на устройството си при регистриране на картата си за извършване на плащания в Интернет по подробно описания по-горе начин. Без изпълнението на който и да е от необходимите стъпки и елементи, описани по-горе, нито една от процесиите операции не може да бъде разрешена. Операциите не са били засегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата. С оглед на всичко изложено ответникът счита, че за Банката не е възникнала отговорността по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и задължението по същата разпоредба за уведомяване на компетентните органи.

Това възражение е неоснователно.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция.

Очевидно доставчикът на платежни услуги поддържа, че процесните операции са били разрешени.

Съгласно чл. 70, ал. 1, изречение първо от ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението и.

Съгласно чл. 70, ал. 4 от ЗПУПС, нареждането или съгласието на платеца за изпълнение на платежна операция може да се оттегли от платеца по всяко време, но не пo4 късно от момента, в който платежната операция е станала неотменима съгласно чл. 85.

Видно от вече коментираното заключение на счетоводната експертиза, към 21.08.2023 г. сумите по оспорените транзакции, извършени на 20 август и на 21 август 2023 г. са били блокирани по сметката на ищеца, а сумите по транзакциите от 22.08.2023 г. са били блокирани на 22.08.2023 г. Наложените блокировки на сумите са били отменени (убити) съответно на 23.08.2023 г. и на 24.08.2024 г., видно от данните, предоставени от операционните регистри. Експертиза не разполага с данни дали конкретните блокировки са наложени по силата на правилата за осчетоводяване на картовите транзакции или са в резултат от подаденото оплакване от 23.08.2023 г.

Настоящата инстанция намира, че събраните по делото доказателства водят на извод, че процесните операции са били неразрешени.

Според заключението на техническата експертиза, в това е класически случая на фишинг измама.