Решение № 695 от 30.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Варна, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Наталия П. Неделчева

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20223100500729 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. АТ. П. и Й. Д. П., в качеството им на трети лица - помагачи срещу Решение № 262877/29.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 13699 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, 53 състав, с което е постановено следното: М.С. К. – Г. е осъдена да предаде на „Мушкап“ ООД, гр. Варна владението върху ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ с площ от 9203 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и върху ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ с площ от 9200 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** на основание чл. 108 от ЗС; развален е сключения между М.С. К. – Г., в качеството й на купувач и П. АТ. П. и Й. Д. П., в качеството им на продавачи договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 166, том ІІ, рег. № 8701, дело № 504/21.11.2017 г. в частта досежно прехвърляне собствеността върху ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ и върху ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и П. АТ. П. и Й.

Д. П. са осъдени да заплатят на М.С. К. – Г. сумата в общ размер на 14 387.60 лева, от които 14 230 лева, представляваща двойният размер на продажната цена на гореописаните имоти, съгласно нот. акт № 166, том ІІ, рег. № 8701, дело № 504/21.11.2017 г., както и сумата от 157.60 лева – разноски по прехвърляне правото на собственост върху посочените имоти, на основание чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз 1 основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение, както по главния, така и по обратния иск е постановено при нарушения на материалния закон. Иска се обжалваното решение да бъде изцяло отменено. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Мушкап“ ООД, гр. Варна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна М.С. К. – Г. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение в частта по уважените обратни искове с правно основание чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД като правилно и законосъобразно. В частта досежно иска с правно основание чл. 108 от ЗС счита жалбата за основателна. Претендират се разноски.

Депозирана е насрещна въззивна жалба с вх. № 262160/21.02.2022 г. от М.С. К. – Г. срещу Решение № 262877/29.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 13699 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, 53 състав в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с която се отправя искане за неговата отмяна в частта по исковете с правно основание чл. 108 от ЗС. Горната жалба обаче няма характера на насрещна по смисъла на чл. 263, ал. 2 от ГПК, тъй като въззивната такава не изхожда от насрещната страна „Мушкап“ ООД, а от третите лица – помагачи на страната на ответницата. Същата по съществото си представлява въззивна жалба по чл. 258 от ГПК против постановеното първоинстационно решение в частта по иска с правно основание чл.

108 от ЗС. Предвиденият двуседмичен срок за подаването й по чл. 259, ал. 1 от ГПК обаче е изтекъл на 05.01.2022 г. /работен ден/, а същата е депозирана на 21.02.2022 г., поради което се явява просрочена.

С оглед изложеното въззивното производството в частта по насрещна въззивна жалба с вх. № 262160/21.02.2022 г. от М.С. К. – Г. се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове н а „Мушкап“ ООД, гр. Варна с правно основание чл. 108 от ЗС против М.С. К. - Г. за приемане за установено, че ищецът е собственик на ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ с площ от 9203 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и върху ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ с площ от 9200 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** по силата на договори за покупко-продажба, обективирани в нот. актове с №№ 73, том 5, рег. № 11957, дело № 722/16.09.2005 г. и 77, том 5, рег. № 11980, дело № 726/16.09.2005 г. и за осъждане ответницата да предаде владението върху същите.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата М.С. К. - Г. , с който оспорва исковете с правно основание чл. 108 от ЗС като недопустими и неоснователни и отправя искане за тяхното отхвърляне. Претендира конституирането на нейните праводатели П. АТ. П. и Й. Д. П. като трети лица – помагачи на нейна страна на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК. В условията на евентуалност предявява обективно и 2 субективно съединени искове против П. АТ. П. и Й. Д. П. с правно основание чл. 189, ал. 1 от ЗЗД за осъждане ответниците да заплатят, както следва: сумата от 14 230 лева, представляваща двойният размер на продажната цена на ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ и на ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“, дължима по т. VІІ от нот. акт № 166, том ІІІ, рег. № 8701, нот. дело № 504/21.11.2017 г. и сумата от 157.60 лева – разноски по прехвърляне правото на собственост върху горните имоти поради евикция.

С определение № 271182/02.04.2021 г. П. АТ. П. и Й. Д. П. са конституирани като трети лица – помагачи на страната на ответницата М.С. К. – Г..

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Иск овете с правно основание чл. 108 от ЗС са допустими, тъй като видно от справка в търговския регистър ищецът „Мушкап“ ООД е с предишно наименование „Мушкап“ ЕООД. Т.е. касае се за идентичен правен субект. Не са налице ангажирани доказателства за надлежно проведено производство по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ досежно надлежното поемане на дружествените дялове на починалия едноличен собственик на капитала А.О.Е.Л.Л. и продължаване дейността на дружеството.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

С нот. акт № 73, том 5, рег. № 11957, дело № 722/16.09.2005 г. /лист 12 от гр.д. № 13699/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав/ „Мушкап“ ЕООД купува нива с площ от 9.202 дка, съставляваща имот № ***, т.е. парцел 71 от масив 33 по плана за земеразделяне на с. Б., община А., м. „Ч.“.

С нот. акт № 77, том 5, рег. № 11980, дело № 726/16.09.2005 г. /лист 10 от гр.д. № 13699/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав/ „Мушкап“ ЕООД купува нива с площ от 9.205 дка, съставляваща имот № 051055, т.е. парцел 55 от масив 51 по плана за земеразделяне на с. Б., община А., м. „***“.

От извлечение от акт за смърт /листи 6-8 от гр.д. № 13699/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав/ се установява, че А.О.Е.Л.Л. е починал в *** г.

3

С нот. акт № 192, том ІІІ, рег. № 4335, дело № 426/11.05.2017 г. /листи 14 и 15 от гр.д.

№ 13699/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав/ „Мушкап“ ЕООД в ликвидация, представлявано от назначения за ликвидатор на дружеството Т.Д.Д. продава на П. АТ. П. собствеността върху ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ с площ от 9203 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и върху ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ с площ от 9200 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***.

С нот. акт № 166, том ІІІ, рег. № 8701, нот. дело № 504/21.11.2017 г. /листи 16 и 17 от гр.д. № 13699/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав/ П. АТ. П. и Й. Д. П. продават на М.С. К. – Г. собствеността върху гореописаните имоти за сумата в общ размер на 7115 лева.

От справка в ТР се установява, че на 09.03.2017 г. като ликвидатор на Мушкап“ ЕООД в ликвидация е вписан А.Д.В., който на 12.04.2017 г. е заличен като такъв и на негово място е вписан като ликвидатор Т.Д.Д.. Последният е заличен като такъв на 25.05.2017 г. и на негово място е вписан като ликвидатор С.И.А., което обстоятелство е заличено на 10.09.2019 г.

С влязло на 25.07.2019 г. в законна сила решение № 724/25.07.2019 г. по гр.д. № 499/2019 г. по описа на ВОС, т.о. /лист 9 от гр.д. № 13699/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав/ е прието за установено, че вписаните по партидата на „Мушкап“ ЕООД – в ликвидация обстоятелства, както следва: под № 20170309151310 – прекратяване дейността на дружеството и вписване на ликвидатор А.Д.В.; под № 20170412132227 – заличаване на А.Д.В. като ликвидатор и вписване на Т.Д.Д. като ликвидатор, и под № 20170525084042 – заличаване на Т.Д.Д. като ликвидатор и вписване на С.И.А. като ликвидатор, са несъществуващи обстоятелства, на основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Видно е от писмо от Общинска служба по земеделие – А. /листи 247 – 290 лева/, че М. К. – Г. е сключила договор за наем на процесните имоти с „Фармланд“ ООД за следните стопански години 2018 г./2019 г., 2019 г./2020 г., 2020 г./2021 г., 2021 г./2022 г.

ВРС е допуснал и приел СТЕ /листи 225 – 229 от гр.д. № 13699/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав/, от заключението на която и от обясненията на вещото лице се установява следното: описаният имот в нот. акт № 77, том 5, рег. № 11980, дело № 726/16.09.2005 г. е идентичен с претендирания ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ с площ от 9203 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, а описаният имот в нот. акт № 73, том 5, рег. № 11957, дело № 722/16.09.2005 г. е идентичен с претендирания ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ с площ от 9200 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

За бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищeцът да е собственик на претендирания имот, а ответницата да се намира във владение на същия, без да има правно основание за това.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства е видно, че 4

„Мушкап“ ЕООД придобива ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „***“ и ПИ № *** по КК на с. Б., община А., м. „Ч.“ по силата на договори за продажба, обективирани в нот. актове с №№ 77, том 5, рег. № 11980, дело № 726/16.09.2005 г. и 73, том 5, рег. № 11957, дело № 722/16.09.2005 г. Безспорно е също, че с нот. акт № 192, том ІІІ, рег. № 4335, дело № 426/11.05.2017 г. „Мушкап“ ЕООД в ликвидация, представлявано от назначения за ликвидатор на дружеството Т.Д.Д. продава на П. АТ. П. собствеността върху двата процесни имота. Автентичността на документа не е оспорена.