Решение № 27 от 09.02.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Бургас, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20252000500420 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 165 от 16.06.2025 г., постановено по гр.д. № 342/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, е осъдено “Граве Румъния застраховане” ООД, застрахователен код RO-26, данъчен № RO********, със седалище и адрес на управление: ул. Вултурирол 98А, Район 3, Букурещ, п.к. 30857, Румъния, да заплати на Б. Ибр. К., ЕГН **********, и на К. И. Р., ЕГН **********, както следва:

(1) на Б. К.: сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП от 17.05.2023 г., заедно със законната лихва от 29.06.2023 г. до пълното изплащане, като е отхвърлена претенцията до размер от 120 000 лв.; сумата 15 039,68 лв. – обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП от 29.06.2023 г. заедно със законната лихва от 29.06.2023 г. до пълното изплащане и сумата 6742,46 лв. – законна лихва върху изплатено на 20.02.2025 г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за времето от 29.06.2023 г. до 20.02.2025 г. и

(2) на К. Р.: сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП от 17.05.2023 г., заедно със законната лихва от 29.06.2023 г. до пълното изплащане, като е отхвърлена претенцията до размер от 80 000 лв.; сумата 3746 лв. – обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП от 29.06.2023 г. заедно със законната лихва от 29.06.2023 г. до пълното изплащане и сумата 4508,31 лв. – законна лихва върху изплатено на 20.02.2025 г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за 1 времето от 29.06.2023 г. до 20.02.2025 г.

Присъдени са разноски съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете.

В решението ответникът е индивидуализиран некоректно с данните, посочени от ищците, без да е взето под внимание представеното с отговора на исковата молба удостоверение за актуално състояние, съгласно което фирмата на дружеството-застраховател е G. R. A. S.A. , с пореден номер в Търговския регистър: J40/263/2001, EUID: ROONRC. J40/263/2001, единен регистрационен код: ********.

Навсякъде в решението е вписан ЕГН на ищцата К. Р., съдържащ една цифра по-малко от действителния.

По преценка на първоинстанционния съд тези неточности могат да бъдат отстранени по реда на чл. 247 ГПК след връщане на делото от инстанционен контрол.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците Б. К. и К. Р., които са останали недоволни от отхвърлянето на част от претенциите за обезщетения за неимуществени вреди. Решението в отхвърлителните части се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Определените размери на обезщетенията били занижени с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна практика. Не били изложени съображения, обосноваващи подобони ниски размери, които се отклонявали от обичайно присъжданите от съда обезщетения по аналогични случаи. Съдът не изпълнил в достатъчна степен задължението си по чл. 12 ГПК да обсъди и прецени всички събрани доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност. Съдът не разгледал в необходимата пълнота и не отдал нужната тежест на конкретните обстоятелства относно болките и страданията на пострадалите, относно личността, индивидуалността, социалната ангажираност, материалното положение и професионални и лични постижения на пострадалите.

Решението било необосновано. Съдът не взел под внимание икономическата конюнктура и нарастващата инфлация, която не можело да бъде компенсирана от дължимата законна лихва.

Иска се отмяна на решението в отхвърлителните части и уважаване на претенциите за обезщетения за неимуществени вреди в пълен размер заедно със законната лихва от 29.06.2023 г. до пълното изплащане. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника.

Решението е обжалвано с въззивна жалба и от ответника G.

R. A. S.A. Ответникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на закона в тези части, с които на ищците са присъдени 2 допълнителни обезщетения за неимуществени вреди, както и законна лихва за забава.

Изплатените от ответника на пострадалите суми, съответно 30 000 лв. и 20 000 лв., са справедливо обезщетение за нанесените им неимуществени вреди.

Съдът не обсъдил правната уредба и в достатъчна степен доказателствата по делото и това довело до постановяване на неправилно решение. Не били съобразени в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти. Решението противоречало на трайната практика на съдилищата, съгласно която за определяне размера на справедливото възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания било необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди с оглед характера и тежестта, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура към момента на настъпване на далекта.

Съдът неправилно не приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като приел, че по делото не е доказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата К. Р.. Тя е пътувала без поставен обезопасителен колан и това било в пряка причинна връзка с вида и тежестта на претърпените от нея телесни увреждания.

Неправилно било заключението на съда, че върху така присъдените обезщетения се дължи законна лихва върху всяка от посочените по-горе суми от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция. Застрахователят не дължал законна лихва за забава, когато забавата се дължи на виновно поведение на ищците, изразяващо се в непосочване на банкова сметка, по която да бъде платено обезщетението. В случая ищците посочили банкови сметки едва на 12.02.2025 г.

Иска се отмяна на решението в съответните части и отхвърляне на предявените искове за заплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди, както и тези за заплащане на законна лихва за забава върху обезщетенията.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на застрахователя от ищците.

Жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се насрещни аргументи относно размера на обезщетенията, причинно-следствената връзка между деликта и вредите, липсата на съпричиняване, необходимостта от лечение в чужбина, приложимата съдебна практика и дължимостта на лихва за забава.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок; от легитимирани да обжалват решението страни; срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК са приети за разглеждане по същество.

3

Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди заедно с лихва за забава.

В исковата молба на Б. Ибр. К. и К. И. Р. са изложени твърдения, че вследствие на ПТП от 17.05.2023 г. по вина на водача на л.е. Фиат Браво, регистриран в Румъния с № *******, Н. Ш., за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател, са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, психически стрес и душевни страдания, както и имуществени вреди – разходи за лечение. Ищците поискали застрахователно обезщетение от ответника, но не получили плащане.

Отправили искане до съда да бъде осъден ответникът-застраховател да им заплати, както следва: (1) на Ибр. К. – 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва от 29.06.2023 г. и 15 039,68 лв. обезщетение за имуществени вреди заедно със законната лихва от 29.06.2023 г. и (2) на К. Р. – 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва от 29.06.2023 г. и 3746 лв. обезщетение за имуществени вреди заедно със законната лихва от 29.06.2023 г.

В хода на първоинстанционното производство, след като застрахователят изплатил доброволно на Ибр. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., а на К. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ищците се отказали от съответната част от тези претенции и съдът останал сезиран с иск за 120 000 лв. от Ибр. К. и с иск за 100 000 лв. от К. Р., както и с претенции за законна лихва върху изплатените обезщетения за времето от 29.06.2023 г. до изплащането на 20.02.2025 г.: 6762,46 лв. за Ибр. К. и 4508,31 лв. за К. Р..

Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил претенциите. Възразил, че исковете са преждевременно предявени, тъй като не е изтекъл 3-месечният срок за произнасянето му по извънсъдебната застрахователна претенция на ищците. Възразил, че няма виновно поведение на водача на румънския автомобил. Оспорил претендираните размери на обезщетение. Възразил, че е налице съпричиняване на вредите, тъй като ищците пътували без поставени обезопасителни колани. Оспорил вида и тежестта на твърдените вреди. Оспорил отговорността си за лихва за забава поради непосочена банкова сметка на ищците, по която да се извършват плащания от застрахователя.

С обжалваното решение съдът приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и присъдил на ищеца Ибр. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 14 039, 68 лв., законна лихва за забава върху изплатеното обезщетение за неимуществени вреди за времето 29.06.2023 г. 20.02.2025 г. в размер на 6762,46 лв. и законната лихва върху присъдените обезщетения за времето от 29.06.2023 г. до пълното им изплащане и на ищцата К. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., 4 обезщетение за имуществени вреди в размер на 3746 лв., законна лихва за забава върху изплатеното обезщетение за неимуществени вреди за времето 29.06.2023 г. - 20.02.2025 г. в размер на 4508, 31 лв. и законната лихва върху присъдените обезщетения за времето от 29.06.2023 г. до пълното им изплащане.

Исковете за обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени до претендираните размери от съответно 120 000 лв. и 100 000 лв. Присъдени са разноски.

Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователно е възражението на ответника за предявяване на иска преди изтичане на срока по 496 КЗ в нарушение на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ. Застрахователната претенция е регистрирана като постъпила при ответника на 29.06.2023 г., а исковата молба е депозирана в съда на 28.09.2023 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок.

Във въззивното производство не се поддържа спор относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, като ответник по преки искове на осн. чл. 432 КЗ – противоправно деяние на водача на румънския автомобил, който е признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд № 341/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен; причинени телесни увреждания и психически травми на ищците; причинна връзка между деянието и вредите.

Не се поддържа спор, че ищецът К. има право на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., вече изплатено от застрахователя, заедно със законната лихва от 12.02.2025 г. до 20.02.2025 г., и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 039,68 лв. заедно със законната лихва; че ищцата Р. има право на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., вече изплатено от застрахователя, заедно със законната лихва от 12.02.2025 г. до 20.02.2025 г., и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3746 лв. заедно със законната лихва.

С оглед конкретните оплаквания на страните във въззивните им жалби спорни по делото пред настоящата инстанция са въпросите за размера на дължимите на ищците обезщетения за неимуществени вреди, за наличието на основания за намаляването на обезщетение на ищцата Р. им на осн. чл. 51, ал.