Решение № 5096 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5096 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100505362 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 12254/11.07.2023 г., постановено по гр.д. № 53 748/2022 г. на СРС, ГО, 39 състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. П. Д., искове с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че П. П. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1 610,07 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 8545, ведно със законна лихва от 28.08.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 207,29 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 20.08.2020 г., както и сумата от 22,32 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 28.08.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 41211/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.

С решението е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 1 610,07 лв. до пълния претендиран размер от 1 683,70 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.08.2020 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г., искът за лихва за забава за сумата над уважения размер от 207,29 лв., до пълния претендиран размер от 218,21 лв., искът за дялово разпределение за сумата над уважения размер от 22,32 лв. до пълния претендиран размер от 23,32 лв., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.08.2020 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., както и изцяло искът за сумата от 4,80 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 20.08.2020 г.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 207973/20.07.2023 г. от П. П. Д. срещу решението в частта, с която исковете са уважени. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете срещу ответника. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени в съответните части. Оспорва да е собственик на имота, понеже от приетото по делото завещание не ставало ясно дали е оспорено или не. Оспорва и препис - извлечение от 18.03.1998 г. от акт за смърт № 734/02.06.1987 г. на завещателя Л.Х. по доводи, че печатът от 1998 г. е нечетлив.

Оспорва валидността и действието през исковия период на договора с ФДР.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 08.08.2023 г. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Третото лице помагач „Бруната“ ООД не подава отговор.

Подадена е и частна жалба вх. № 77104/07.03.2024 г. от ответника П. П. Д. чрез особения представител против определение № 7051/14.02.2024 г., с което на осн. чл.

248 ГПК е оставена без уважение молба вх. № 207948/20.07.2023 г. на ответника по разноските за увеличаване на възнаграждението за особения представител от 250 лв. на 493 лв. Излага, че в хода на производството пред СРС са приети заключенията на две експертизи, а и са депозирани становища от особения представител.

Подаден е отговор на частната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД от 19.03.2024 г. Моли определението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Съдът намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваните части, като наведените във въззивната жалба доводи за липса на облигационно правоотношение между страните в исковия период и относно договора с ФДР са неоснователни.

Други доводи във въззивната жалба не са наведени, а съгласно чл. 269, изр. последно ГПК и Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС при проверка на правилността на решението въззивната инстанция е ограничена от заявените в жалбата оплаквания, освен ако не прилага императивна материалноправна норма или следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Ищецът претендира суми във връзка с топлоснабдяването на имот с адрес: гр.

София, ж.к. ****, аб. № 8545, в исковия период 01.05.2017 г.- 30.04.2019 г., от ответника като собственик на имота.

2

С отговора на исковата молба исковете са оспорени по основание и размер. С отговора ответникът не е оспорил валидността на нот. завещание от 21.02.1983 г. в негова полза, нито че наследодателят Л.Х. е починал през 1987 г. С отговора е оспорено единствено препис - извлечение от 18.03.1998 г. от акт за смърт № 734/02.06.1987 г. на завещателя Л.Х. по доводи, че печатът от 1998 г. е нечетлив.

Оспорва се преписът –извлечение от акт за смърт на формално основание. По тези доводи П. Д. оспорва да е потребител на ТЕ относно процесния имот в исковия период. На следващо място, с отговора на исковата молба се оспорва доставката на ТЕ в сочените обеми, валидността и действието на договора с ФДР; прави се възражение за давност.

С обжалваното решение СРС е уважил исковете за главница за ТЕ, мораторна лихва върху нея и главница за услугата дялово разпределение частично, като е приел, че по силата на завещанието ответникът е собственик на имота; до имота в исковия период е доставяна ТЕ отдадена от сградната инсталация и за БГВ на база за един брой потребител /при представени главни отчети за отказан достъп и прието заключение на СТЕ/. Исковете са отхвърлени частично поради уважено възражение за погасителна давност относно двете претендирани главници.

Поради това не е било спорно, а и се установява, че по силата на нот. завещание от 21.02.1983 г. завещателят Л.Х. е завещал имота на ответника.

Завещанието, което е нотариално, не е оспорено, а и липсват данни да е било оспорено от бенефицера по него – ответника, или от друго лице. Соченото във въззивната жалба евентуално оспорване е неконкретизирано, а е и преклудирано. Не е спорно, а и се установява от препис - извлечение от 18.03.1998 г. от акт за смърт № 734/02.06.1987 г., че завещателят Л.Х. е починал след съставяне на завещанието през 1987 г. След откриване на наследството на наследодателя по силата на завещателното разпореждане ответникът е станал собственик на имота. Доводите относно нечетливостта на печата на удостоверението, което е от 1998 г., са несъстоятелни. От него се установява, по надлежния начин удостоверено от компетентен орган, че Л.Х. е починал през 1987 г. в дома си от инсулт. Фактът на настъпване на смъртта на Л.Х. е надлежно установен.

Собственикът на имота – ответникът, е подал неоспорена молба - декларация от 05.10.2001 г. за откриване на партида относно процесния топлоснабден имот.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.

Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Напротив, той е подал молба-декларация от 05.10.2001 г. за откриване на партида относно имота на негово име. Съгл. чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия 3 от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия или при продажба на ТЕ за битови нужди не се изисква сключване на писмен договор.

Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Ответникът е потребител на ТЕ относно имота в исковия период.

Неоснователни са доводите на ответника относно валидността и действието на договора с ФДР. Видно от протокол от ОС на ЕС от 18.10.2012 г. е взето решение да се възложи услугата дялово разпределение на “Бруната“ ООД. Именно това лице е извършвало дяловото разпределение в исковия период видно от справките и главните отчети.

Установяват се и количествата доставена ТЕ до имота за исковия период от представените документи от третото лице – помагач и заключението на експертизата.

Оспорвания в тази връзка във въззивната жалба не се съдържат. Искът за главница за ТЕ е уважен частично поради погасяване на част от вземанията по давност, като във въззината жалба не се съдържат доводи относно това кои вземания в какъв размер за погасени по давност.

Според чл.139, ал. 2 от ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В конкретния случай от доказателствения материал по делото се установява, че в сградата на процесния имот е осъществявано дялово разпределение от дружеството „Бруната България“ ООД, поради което претенцията за нейното заплащане е установена в своето основание и размер. Правилно е бил уважен искът до горепосочения размер за съответния период.

Други доводи във въззивната жалба не са наведени и решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

По частна жалба вх. № 77104/07.03.2024 г. от ответника П. П. Д. чрез особения представител против определение № 7051/14.02.2024 г., с което на осн. чл. 248 ГПК е оставена без уважение молба вх. № 207948/20.07.2023 г. на ответника по разноските за увеличаване на възнаграждението за особения представител от 250 лв. на 493 лв.

Дадени са указания за предявяване на исковете по чл. 422 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в исковото пр-во ответникът е представляван от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Определен е депозит за особен представител в размер на 250 лв. Минималният размер съгласно НМРАВ е от 493 лв. СРС е определил възнаграждение в размер на 250 лв. С определение № 7051/14.02.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставено без уважение искането вх. № 207948/20.07.2023 г. на ответника увеличаване на възнаграждението за особения представител от 250 лв. на 493 лв.