Протокол № 1537 от 14.10.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1537 гр. Варна, 12.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100501314 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:11 часа се явиха:

Въззивникът Й. Т. Т. , редовно уведомена, се явява лично и с адв. Зв. С., редовно упълномощена и приета от съда от по- рано.

Въззиваемата страна В. С. Г. , редовно уведомен, се явява лично и с адв. М. Ц. и адв.

Г., редовно упълномощени и приети от първа инстанция.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА , редовно уведомени, не се представляват.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО

ПЛОВДИВ, редовно уведомени, не се представляват.

ПОДПОМАГАНЕ“

СЪДЪТ ДОКЛАДВА социален доклад от ДСП- Пловдив.

Вещото лице Ц. С., редовно уведомена, се явява, депозирала заключение в срока по чл.199 ГПК.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 2557/07.07.2022г., с което е извършен доклад на 1 въззивната жалба и на депозирания срещу нея писмен отговор, както и са допуснати указаните в решението на ВКС доказателства.

АДВ. С.: Поддържам въззивната жалба. Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада. Уведомила съм съда за настоящото местожителство на майката и на детето.

АДВ. Ц.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада.

АДВ. Г. : Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че заключението на вещото лице е постъпило в срока по чл.199 ГПК.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението на вещото лице Ц. С. и сне самоличността и́:

Ц. А. С.- 66г., български гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде безпристрастно заключение.

ВЕЩО ЛИЦЕ С.: Поддържам представеното от мен заключение.

В заключението ми на лист 12 това, което съм посочила във връзка с изследването на В. Г. за недостатъчен самоконтрол по отношение на финанси, е описано в изследването на методиката на Гийсън, която измерва презентация, представяне пред обществеността, биотонус, екстравертност- интровертност и завишена норма на крайни норми по отношение на определен тип качества, свързани със занижен самоконтрол. Същият резултат е и при майката, но при нея акцентуацията прераства по- скоро в депресивно тревожната симптоматика и лабилност. По принцип тези акцентуации всички ги носим по различен начин, в определена ситуация, при неблагоприятни въздействия на средата могат да се изострят. Това не означава, че той не може да контролира себе си, затова съм записала, че няма данни за излизане от рамките на публичната норма. Нито при майката, нито при бащата. Просто има крайни форми на тези качества, които се проявяват като личност и в определена ситуация като стрес, при фрустрация могат да се изострят, но не е нещо, което е извън нормата. Те са в частта Гийсън, при изследването на майката и бащата в точка „Екстремни отговори“, това определя има ли или не акцентуация на характера.

Задачата на психолога не е да определя режима на лични отношения, по- скоро е препоръка. Това е констатирано към датата, когато съм извършила изследването. Отттук нататък е въпрос на екипите на социална подкрепа от Отдел „Закрила на детето“, които ще водят случая и ще правят обсъждания за динамиката на лични отношения. Това не е в моите компетенции, това е от компетенциите на Отдел „Закрила на детето“.

За дете, особено в ранната детска възраст, са много важни и двамата родители- като време, като общуване, като взаимодействие, като възпитаване и отглеждане. По принцип до 2 началото на училищната възраст и малко по- нагоре майката е много важна като обект на първична привързаност. Тя е определящият човек, който е много значим за едно дете. И така е редно да бъде, тъй като тя се свързва с него от момента на раждането му, там се изгражда привързаността и фигурата за първична привързаност е здравословно да бъде майката. Това не означава, че бащата е изключен. Обикновено ролята на бащата е свързана с това, да подкрепя майката в отглеждането на детето, да се грижи за детето и да създава собствени взаимоотношения със своето дете. Не мога да преценя какво би се случило ако детето беше отглеждано тези две години от бащата и дали бих установила такава връзка, каквото съм установила понастоящем между детето и майката. Но твърдя, че е здравословно фигурата на първичната привързаност от ранното детство на детето да е майката. Особено важно е детето да общува с баща си, защото той е човекът, който допълнително го учи на различни умения, както в общуването, така и в игрите, така и на мъжко самопредставяне и т.н.

Факт е, че страните имат лоши отношения или по- скоро никакви и продължават да общуват чрез институциите. Майката твърди в интервюто, че е опитала да направи няколко пъти срещи с бащата, но той не е откликнал. Бащата твърди също, че няма никаква връзка с майката, не е получавал такива покани и е поддържал контакт за развитието на детето със социалните и с детската градина. Помежду им няма отношения и тя има негативно отношение. Бащата е със съмнения за поведението на майката по отношение на детето Я..

Написала съм, че имам хипотеза, че това, което се случва в техните отношения, е резултат на травматичен опит и на техните лоши взаимоотношения извън взаимоотношенията им като родители, по- скоро като партньори, които носят травматични преживявания помежду си. За мен е много важен фактът, че бащата три години не е виждал детето.

Направи ми впечатление и следното: и двамата родители реагираха много защитно спрямо детето, когато трябваше да се случи връзката и срещата с бащата. Майката каза, че детето Я. бяга от баща си, страхува се, пищи, трябва да го предпази. След което се е посъветвала с психотерапевта си, с когото работи, и тя съдейства и помогна много за тази среща. Бащата по същия начин реагира, той казва, че детето бяга и пищи от него и трябва да помислим как да направим така, че да е леко за него. Това е било при срещата от 2020г. и той също искаше да помогне по някакъв начин за осъществяване на тази среща. Това за мен е индикатор за грижа и приоритет на състоянието на детето. И за двамата родители приоритет е здравето и грижата за детето..

И двамата родители смятат, че който и да е отглеждащият родител, детето трябва да се вижда и с неотглеждащия родител. Това се заявява и от двамата родители, но практически, на поведенческо ниво се констатира, че детето не се е виждало с баща си повече от три години. Бащата коментира след срещата, че за него е много важно, че той е спокоен, майката е спокойна и детето му е добре. Тоест, той си дава сметка, че все пак детето трябва да общува и да е свързано с майката и когато тя е добре, е сигурен, че детето му ще бъде добре при нея, като разбира се, държи на личните си срещи с детето. Относно достоверността на тез твърдения, първо, това е вербално доказателство и второ, не се доказа чрез методиките, с които съм работила, „социална желателност“. Това е видно от тестовете, 3 които проведох. За мен големия негатив е липсата на връзка между детето и бащата. Не само на вербално, но и на поведенческо ниво смятам, че е достоверно показаното от родителите, че имат желание за осъществяване на контакт на детето и с двамата родители.

АДВ. Ц.: Настоящото производство е образувано през 2018г. оттогава няколко месеца след образуването на делото майката е взела детето при себе си и категорично възпрепятства всякакви отношения между детето и бащата, включително и има постановен акт на съда, който допуска изпълнение, но това изпълнение изцяло в резултат на майката не може да бъде изпълнено, дори и под формата на принудително такова. По какъв начин и изобщо отразява ли се по някакъв начин това върху детето, с оглед възпитанието, грижата, отглеждането, фактът, че майката не зачита нормативно установеното положение.

АДВ. С.: Противопоставям се на задаването на този въпрос. Психологът не е юрист.

ВЕЩО ЛИЦЕ С.: Детето не осъзнава съобразно възрастта си, че майката не изпълнява съдебно решение. То знае за себе си, че бащата ще му се кара, ще го бие, ще го преследва. Има нещо друго, когато говорих с майката и я попитах защо е взела детето от детската градина без да предупреди, това беше всъщност ключовия момент за това, че се отделя детето от другия родител, отговорът и́ беше, че го е направила, защото не е искала детето да ходи в тази детска градина. Оттам нататък тя си тръгна по нейния път, но това, което се случва в процеса на функционирането и́ като родител е, че тя търси съдействието на специалисти- психолози и логопед в ЦОП и тръгва на психотерапевт, който е свързан както с взаимоотношенията и́ с детето, така и с развитието му, за да може, както тя казва, му помогне в развитието му, както и на другото си дете, което е взела. Но това не е стигнало до нивото, до което тя да преработи травматичните преживявания в партньорството с бащата на Я.. Не е стигнала дотам. Тоест, има нагласи за промяна, но не е стигнала до това ниво, да стане действие. Докато в началото майката е взела еднолично решение за промяна, като е взела детето от детската градина и всъщност го е отделила от другия родител, впоследствие започва да търси професионална помощ, започва да работи с психотерапевт върху своето собствено поведение, но не и с взаимоотношенията си с бащата на детето. Препоръчвам и́ да се включи в такава програма на ЦОП, дали във Варна или в Пловдив, в която да участват и двамата родители, за да преработят това, което се е случило и да станат партньори като родители, за да присъстват в живота на детето и двамата, за да не останат нещата само като склонност.

Това, че съм написала, че детето има нарушена връзка с бащата, че се страхува, че бащата ще го бие, ще му се кара, означава, че е налице някаква степен на синдром на родителско отчуждение. То каза „на мен не ми трябва никакъв баща, имам си дядо“. Но това беше преди срещата. При самата среща с бащата детето беше притеснено, затворено, не отговаряше. Първата му дума, когато баща му клекна до него, то каза „вече съм на шест години“. Това означава, че си продължават някак си разговора, тоест е прекъснат някъде във времето.

Би могло при предходна връзка на майката, при която е търпяла насилие от бивш партньор това да се е отразило върху поведението и́, но не съм изследвала този факт, нямам 4 такава задача. Има тема за насилие и тази тема за физическо насилие е, че баща ми ще ми се кара, ще ме бие, не ме иска. Не е споменавало детето, че друг човек го е бил. Бащата не е дисквалифициран в съзнанието на детето, той е дистанциран, т.е. той присъства като фигура за детето, но е дистанциран емоционално от него.

Честа смяна на местоживеенето на детето би довела до несигурност за детето, което не е добре за него, защото то има нужда от стабилна среда- стая, играчки. Още повече, то е на шест години и два месеца, има много сериозен проблем с говора и в когнитивен план може би ще трябва да се пораработи с него, то малко изостава в познанията, въпреки че майката се съветва с психолози, с логопед от ЦОП, но детето в момента ще бъде в преходната фаза от детска градина в първи клас. Това също ще доведе до напрежение в самото дете, защото изискванията към него ще бъдат повишавани. В тази фаза подкрепата и на двамата родители би оказала много голямо влияние за развитието и разрешаване на този сериозен проблем при детето.

Въпрос на преценка на отдел „Закрила на детето“ са самостоятелни контакти между бащата и детето. Майката е препоръчително да присъства поне в началото, докато детето привикне, че няма нищо заплашително за него. Вече като мине определен период от време тази среща трябва да бъде самостоятелно. Това трябва да са регулярни, чести и предвидими срещи, примерно два пъти в седмицата, в точно определени дни. Не мога да кажа с каква продължителност трябва да е този адаптивен период. Факта, че бащата и детето когато се видяха бяха заедно и се забавляваха означава, че връзката все още е налице, запазена е.